„В наше време никой не умира от горчивите истини – твърде голям е избора на противоотрови.“
Почетен професор в Станфордския университет, автор на високо ценени от критиката бестселъри, изключително търсен терапевт, 85-годишният д-р Ървин Ялом явно е усвоил изкуството да се живее пълноценно.
Той е в състояние с лекота да влиза в съзнанието на хората, умее да създават светове, които оставят следа в хиляди души. Помогнал е на себе си и на мнозина други да намерят пътя към повече свобода и спокойствие.
Успоредно с научните си трудове, знаменитият психиатър издава и поредица романи – “Когато Ницше плака”, “Палач на любовта”, “Изцелението на Шопенхауер”, “Проблемът на Спиноза”, “Все по-близо всеки ден”, “ Лъжи на дивана”.
Искате да летите, но не можете да започнете летенето с летене. Първо трябва да се научите да вървите, а първата стъпка ще направите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, далеч по-лесно е да се оставиш друг да те управлява, отколкото сам да се управляваш.
За да може един човек изцяло да се свърже с друг, първо трябва да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава ще използваме другия като щит срещу самотата си.
Първо трябва да стана Аз, преди да стана Ние.
Идеални отношения в брака са възможно само тогава, когато те не се явяват необходимо условие за оцеляване на човек.
Бракът е свещен. Но по-добре е да разрушите брака, от колкото да позволите той да ви разруши!
Всяко “да“ има свое “не“.
Мечтая за любов, която е повече от това двама души да изпитват нужда да се притежават… Мечтая за любов, в която двама души споделят една обща страст в търсенето на по-висшата истина. Може би не трябва да го наричам любов. Може би истинското му име е приятелство.
Надеждата е най-лошата от злините, тя удължава мъченията.
Зрялата любов е да обичаш, а не да бъдеш обичан.
Любовната обсесия служи за разсейване, затова индивидът да се вгледа в болезненостите в себе си.
Знаете ли тази стара шега – операцията мина успешно, но пациентът умря?!
Ако гледам за мен в теб, тази моя погълнатост прави невъзможно да идентифицирам моите нужди и потребности.
Да си присвоявам чужди отговорности, е точно начинът, по който впримчвам както себе си, така и другите.
"Красивата празна жена": Само заради външността си красивата жена бива възнаграждавана с толкова одобрение, че тя пренебрегва развиването на другите свои качества. Придобитите по този начин самочувствие и чувство за успешност са изключително крехки и щом хубостта й започне на повяхва, красивата жена си дава сметка, че няма какво повече да предложи: тя не е развила себе си като интересна личност, нито пък умее да проявява интерес към другите.
Най-желаната жена е най-плашещата. И, разбира се, не заради това, което е, а заради това, което ние си въобразяваме за нея.
От време на време мъжът се нуждае от жена точно както и от домашно приготвена храна.
Единствено поради факта, че ужасяващата дейност на половата система още дреме, а мозъкът работи с пълна сила, детството е време на невинност и щастие, раят на живота, изгубената Едемска градина, към която с носталгия поглеждаме през целия остатък от живота си.
Всеки индивид трябва да приеме факта за ограниченоста на взаимоотношенията и да се научи да среща отчуждението лице в лице, понеже то е вътрешно присъщо на всяко битие.
Саморазкриването пред друг човек е първата крачка към предателството, а предателството прави хората слаби, нали така?
Малко са начините, посредством които можем така сигурно да подобрим настроението на хората, както като им разкажем за някое нещастие, което ни е сполетяло наскоро, или като им разкрием някоя своя слабост.
За да разчита човек напълно на другите, първо трябва да може да рзчита напълно на себе си.
Направете по-дълбока дисекция на мотивите си! Ще откриете, че никой никога не прави нещо изцяло в името на другите. Всичките ни действия са насочени към нас самите, с всички услуги целим да обслужим себе си, всяка любов е любов към собствения ни аз.
Дадеш ли нещо истинско, ще получиш същото в замяна.
Отчаянието е цената, която всеки плаща за самопознанието. Загледате ли се внимателно в живота, винаги ще попаднете на отчаяние.
Чувствеността е кучка, която хапе петите ни! И колко добре знае как да изпроси частица от нашата душа, когато й е отказана частица от плътта ни.
Щастлив е онзи, който умее да живее без компанията на своите себеподобни.
Цветето отвърна: "Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, за да ме види някой? Цъфтя единствено заради себе си, защото така ми се нрави, не заради другите. Моята радост се състои в това да съществувам и да цъфтя".
Относителното щастие на човека произтича от три източника: онова, което той е, онова, което притежава, и онова, което представлява в очите на останалите. (Второто и третото могат да ни бъдат отнети.)
До степента, в която някой е отговорен за своя живот, той е самотен.
Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко ще очаква от другите.
Всеки един човек всъщност е фундаментално сам и рано или късно се изправя пред тази реалност.
Всеки човек трябва да определи за себе си, какво количество истина може да понесе.
Един от големите парадокси в живота е, че високата себеосъзнатост носи със себе си тревожност.
На човек са му необходими години подготовка, за да открие способноста си да твори без зрители.
Ние определяме себе си, или своя живот, чрез своите привързаности.
Духът на човекът е съставен от неговите избори.
Рано или късно трябва да изоставим надеждата за по-добро минало.
Трябва да пребиваваме единствено в настоящето. Вчера и утре не съществуват. Спомените за миналото и копнежите за бъдещето пораждат единствено безпокойство.
Ние сме напълно отговорни за своя живот, не само за своите действия, но и за своята неспособност да действаме.
Сами създаваме всички свои преживявания. И всичко, което ние самите сме създали, ние самите можем и да унищожим.
Аз знам, защо живея, и за мен съвсем не е важно как.
Събрал съм ви да ви науча да се борите с отчаянието, превръщайки "така беше" в "така го направих".
Пълното поемане на отговорността за своите действия разширява границите на вината и намалява възможностите за бягство. Индивидът вече не може спокойно да се удовлетворява с такива алибита, като "Аз нямах това в предвид", "Не можах нищо да направя", "Следвах неопределим импулс".
Големите страдания ни правят неспособни да почувстваме по-малките, и обратно - в отсъствие на големи страдания ни измъчват дори най-малките дразнения и неприятности.
Малката тревога има тенденцията да се разширява за да запълни целия достъпен обем.
Никой не може да обезпокои друг – само ние самите се лишаваме от спокойствие.
Човек не избира своята болест, но той избира стресът – а именно той избира болестта.
Не вярвам, че страховете се раждат от тъмнината, те са като звездите – винаги там, но замъглени от дневната светлина.
Нека не се тревожим как нещата са, а да се удивляваме, че са - че въобще съществуват.
За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от бури.
Креативността и откритията се зараждат в болката.
Отговорността ни към живота е да създадем нещо по-възвишено, не да развъждаме по-низшето. Нищо не трябва да спира развитието на героя в теб…
Няма роза без тръни, но много тръни без рози.
Под маската на високо самомнение и арогантност обичайно се крие неувереност в себе си, срам и самоунищожение.
Ако искате да се гордеете със себе си, правете това, което предизвиква във вас гордост.
Много по-лесно е да се преживее с опетнена репутация, отколкото с нечиста съвест.
Дързост, най-добра илюстрация за която беше известната история за момчето-убиец на родителите си, което апелирало съдиите да го помилват, защото е сирак.
Четири важни екзистенциални притеснения играят основна роля в живота на всеки един от нас – смъртта, смисъла на живота, изолацията и свободата.
Страхът от смъртта е всъщност страх от крайната форма на изолация.
Нашият живот е обречен на смърт, в която ние не искаме да вярваме, на любов, която губим, на свобода, от която се боим и на уникален личен опит който ни отделя един от друг.
Всяко дихание отразява непрестанно нападащата смърт, с чийто образ ежесекундно се борим.
Да живееш, постоянно осъзнавайки собствената си смърт е трудно. Това е все едно, да опитвате да гледате към слънцето - можете да издържите само до определен момент.
В светлината на смъртта редица тревоги изглеждат маловажни: страхът от отхвърляне, притеснението как ни възприемат другите, стремежът към материален просперитет – всичко това вече няма значение.
Основно правило в живота – колкото по-слабо е усещането за себереализация, толкова по-силен е страхът от смъртта.
В края на живота си никой човек, ако е искрен и с всичкия си ум, не би пожелал да живее отново. Вместо това с готовност би предпочел абсолютното небитие.
Затова и смъртта не е истинско унищожение: когато нищожният ни живот приключи, ние ще се слеем отново с първичната жизнена сила, която е неподвластна на времето.
Намерих ключа към разгадаване на живота: първо, желай необходимото, второ, обичай желаното.
Философската терапия се състои в научаването на слушането на собствения вътрешен глас.
Всичко отминава. Такава е природата на познанието. Нищо не живее вечно. Неизменността е илюзорна, и ще дойде ден, когато от Слънчевата система ще останат само руини.
В шахмата, както и в живота, когато партията е завършила, всички фигури – пешки, царици и царе се оказват в една кутия.
Късметлия е онзи, който обича работата си.
На мен ми е писано да търся истината на най-тъмната страна на самотата.
За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите възможности са ограничени.
Снимки: bookfans.net