„Най-лошият махмурлук е този на душата. Смесваш различни чувства в големи дози и накрая повръщаш апатия.“ ~ Луис Карол
Случвало ли ви се е след силно емоционални преживявания, на следващия ден да се събудите със световъртеж, гадене в стомаха, треперене, общо чувство за неразположение, тежка умора и обща слабост, тоест всички симптоми на махмурлука, но без въобще да сте се опитвали да давите проблемите си в алкохол предната вечер?
Вероятно сте станали жертва на емоционален махмурлук.
Дълго смятано за мит, учените от Нюйоркския университет неотдавна потвърдиха съществуването на това явление. Тяхното изследване показа, че емоционалният махмурлук е напълно реален и притежава своите биологични характеристики. Те оказват влияние върху нашия ум по начини, които завинаги променят паметта ни при откликване на бъдещи събития.
Емоционалната травма може да накара спомените ни да се подобрят, да се променят и дори да се пренебрегват - по същия начин, както прави това алкохолът.
„Как си спомняме събитията не е просто последица от външния свят, който възприемаме, но също така силно се влияе от нашето вътрешно състояние - и това вътрешно състояние може да продължи съществуването си дълго време и да „оцвети“ бъдещия ни опит“, обяснява Лила Давачи, доцент в Нюйоркския университет по психология и Центъра за невронни науки, старши автор на изследването.
„Емоцията е състояние на ума. Тези открития ясно показват, че нашето познание е силно повлияно от предишни преживявания и по-специално, че емоционалните мозъчни състояния могат да продължат да съществуват за много дълги периоди от време“.
Емоцията е неразделна част от образуването на спомени. Отдавна е известно, че емоционалните преживявания остават с нас по-дълго от тези, които не са емоционално значими. Това проучване разширява тази концепция и установява дори, че неемоционалните преживявания се изгарят в нашата памет, когато биват последвани от емоционално заредени. Нашият мозък остава в емоционално състояние, дори и след като събитието е преминало, и съответно образува ярки спомени.
За да е пълно това изследване, изследователите са направили опити с две групи – на едната група са дадени изображения, съдържащи силно емоционални образи, последвани от неемоционални сцени. При втората група обратното – първо им се предоставят неемоционални изображения, последвани от емоционални такива.
Изследователите измерват умственото въздействие на това съдържание върху зрителите, като използват технологията fMRI. Освен това измерват физиологичния отговор чрез проводимостта на кожата. След като изминават шест часа, изследователите предоставят на всеки участник тест за памет по отношение на изображенията.
От този тест изследователите установяват, че групата, която е гледала емоционалните изображения на първо място, е по-способна да си припомни неемоционалните такива. Емоционалните промени в мозъка им продължават да функционират дълго след като самата емоция е преминала.
„Виждаме, че паметта за неемоционалните преживявания е по-добра, ако се случат след емоционално събитие“, заключава Довачи.
Да, емоционалният махмурлук е реален и променя начина, по който работят нашите мозъци. Следващият път, когато имате такъв вид махмурлук, ще се ориентирате по-бързо в разпознаването му. Останете в леглото и се погрижете за себе си така, както го правите след алкохолна злоупотреба.
По материали на iheartintelligence.com
Картини: Edward Hopper (1882-1967)
