„Някой те счита за нищожество - ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш…”
(Guernica, 1937, Pablo Picasso)
Пораженията на гнева
Гневът помрачава човешкия разсъдък. "Каквото прави бурята във въздуха, това прави гневът в ума" казва архиеп. Яков Нижегородски. Под влияние на гнева човек вижда света изкривен, като отразен в криво огледало, където и най-безобидна забележка може да ни се стори непростима обида.
Гневът изостря болезнено чувствителността и всичко може да ни се стори като нападка и оскърбление. В замъгленото си съзнание гневният вижда себе си онеправдан и в правото си да отмъсти, като "рицар на правдата", който трябва да възстанови справедливостта.
Гневът обзема сърцето и прогонва от там мира и любовта, вълнува го, разпалва в него огорчение и мъст. "Тая страст казва св. Василий Велики за гнева, щом веднъж отхвърли внушенията на разсъдъка и завладее душата, прави човека същински звяр." В такова състояние и най-интелигентният и религиозен човек е способен да изрече и извърши безумия, на които сам не би повярвал, че е способен.
╫ Св. Писание за гнева
"Самото движение на гнева е падение за човека" (Сир. 1:22).
"Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете" (Пс. 4:5).
"Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола... Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далече от вас заедно с всяка злоба, но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един другиму, както и Бог ви прости в Христа" (Ефес. 4:26, 31, 32).
"Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда" (Иак. 1:19-20).
╫ Светите отци за гнева
Св. Йоан ЛЕСТВИЧИК
Гневът, подобно на бързото движение на воденичния камък, в един момент може да стрие и унищожи плодовете на духовната пшеница, повече отколкото всичко друго през целия ден. Затова ние сме длъжни да внимаваме върху себе си. Той (гневът) е като пламъка, силният вятър го разгаря и постепенно огънят обхваща и погубва душевната нива.
Както с появата на светлината изчезва тъмнината, така от благоуханието на смирението изчезва всяко огорчение и гняв.
Св. Йоан ДАМАСКИН
Гневът е спътник на разума, защитник на желанието. Явно разумът на съществата, отговарящи сами за себе си съгласно природата си, е открил повод за негодувание.
Св. Ефрем СИРИН
"Огънят не се гаси с огън. Затова подобава не да се смееш, а с любов, достойнство и великодушие да умириш гнева на беса на раздразнителността."
"Той е чужд на мира, далече от здравето; защото тялото му непрестанно се изкушава, и душата му скърби, и плътта му вехне, и лицето е покрито с бледост, и мисълта се изменя, разумът изнемогва, помислите се леят като река, и той е ненавистен на всички. Такъв човек е далеч от търпението и от любовта... Той е мерзък пред Бога и пред човеците."
Св. Йоан КАСИАН
Да не се разгневяваме, това трябва да зависи не от съвършенствата на другите, а от собствената ни добродетелност.
Св. Симеон Нови БОГОСЛОВ
Излязъл от контрола на здравия, устремен към Бога разум, гневът се превръща в страст. (вж. Слово ХХIV)
Св. Теофан ЗАТВОРНИК
"Никога не допускай слабостта нещо да се отрони от езика ти или да се прокрадне движение, разкриващо, че в душата ти има някаква неуредица... това винаги е унизително и показва, че не умееш да се владееш. Когато душата ти е развълнувана, укроти това движение и тогава говори и действай; а докато има смут - премълчи."
Св. Василий ВЕЛИКИ
В не добрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях. Обидил те е разгневеният - спри злото с мълчание!... Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ!
Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума. Това, което е отрова в отровните животни същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си то ги нарича: кучета, змии и рожби ехиднини. Гневливите люде, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, справедливо е да се причислят към зверовете и отровните животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек от него и братята не се познават един другиго; родители и деца забравят връзките на природата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво. Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.
Да ограничим злото в самото му начало с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява ти го благослови. Друг те бие ти претърпи. Трети те презира ти се моли за него. Някой те счита за нищожество - ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си. Чий ученик желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си, избери добрата част... С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си, и себе си ще издигнеш така с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.
Източник: pravoslavieto.com
Картина: Guernica, 1937, Pablo Picasso, en.wikipedia.org
