„Хората, които се фокусират върху подхранването на етичното си развитие, са по-малко склонни към проблеми със самосъжалението и ниско самочувствие.“
Д-р Марчин Фабжански пише докторска степен по сравнителна философия и прекарва повече от две години в интензивни медитативни практики в манастири и медитационни центрове в Азия, САЩ и Европа. Той е автор на първия полски пътеводител за практическа философия, озаглавен "Уличен стоицизъм", автор е на наградени романи и сценарии, както и лауреат на престижните награди Grand Press и American Press Association. Той изнася лекции и пише за полски научни и популярни списания. Създател е на Апенинската школа за жива философия в Треви Нел Лацио, близо до Рим.
(Child with a Dove, 1901 by Pablo Picasso)
Чувството за срам може да има положителен ефект върху нашия живот – да ни тласка към морално развитие и да ни помага да изграждаме здрави и значими взаимоотношения с другите хора.
Един от най-големите стоически философи от Римския имперски период – Гай Музоний Руф – твърди, че срамът и мъдростта са двата фундаментални инструмента за самоконтрол. Руф вярвал, че хората трябва да се срамуват от всичко, което ги държи настрана от добродетелта. Ето защо срамът може да се дефинира като усещане, което ни пречи да нарушаваме моралните принципи. Срамът може да ни даде възможност да видим себе си и, надяваме се, да станем по-добри хора.
Будизмът счита, че срамът е изключително мощна и полезна духовна енергия, която може да ни покаже, че нещо не е правилно и да ни поведе към самоусъвършенстване.
Някъде по пътя спряхме да се тревожим за правилността на нашите действия и вместо това се срамуваме от липсата на материални неща. Това е резултат от фокуса на нашето общество върху личната изява. Ако можем да получим повече харесвания в YouTube, не се колебаем да свалим дрехите си и да направим видеоклип. Фактът, че сме сменили причината за срама – от грешките в характера или нарушаването на табутата към комплексите за това, че не носим модни дрехи или че караме евтини автомобили – произлиза от протестантството. Тази нова форма на християнството придава религиозно измерение на богатството и заявява, че материалното благополучие е дар от Бога. Щом сте богати, тогава очевидно сте били добродетелни. Този подход допринесе значително за възникването на съвременния капитализъм.
Връзката между богатството и самоуважението има последствия. Да гледаш как самоувереността на децата, бива разбита в училище, поради финансовото положение на родителите им, наистина е сърцераздирателно.
Не мога да си представя едно общество, напълно лишено от срам. Той е неразделна част от всяка култура, точно като нормите, традициите или табута. Това е вътрешният глас, който ни пречи да нарушим определени договорени правила. Това, което ме тревожи днес, е, че вместо да слушаме този глас, непрекъснато настояваме да го игнорираме или да се борим срещу него.
Възрастните често решават, че могат да контролират децата, като вкарват усещането за срам дълбоко в съзнанието им.
Когато бях дете, имах приятелка, която беше много добра в рисуването. Един ден след училище отидохме у тях, за да нарисуваме няколко рисунки заедно. По някаква причина нейната картина се оказа по-лоша от моята, въпреки че бях ужасен в изкуството. Майка й много се раздразни и започна да унижава момичето пред мен. Беше ужасно. За съжаление, не е необичайно родителите да се отнасят към своето потомство като продължение на самите себе си и да гледат на неуспехите на своите деца като на свои собствени.
Ако виждате съпруга или детето си като продължение на себе си – както майката на приятелката ми със сигурност направи – очевидно се чувствате неудобно. Много родители са склонни да третират детето си като по-малка и по-млада версия на себе си. Те упорито се опитват да наложат собствените си амбиции или интереси на детето си и ако резултатът не е задоволителен, родителите се чувстват засрамени. Струва си да се подчертае, че гордостта на родителя, основаваща се на постиженията на детето, е също толкова неоправдана, колкото и неудобството им по отношение на провала на детето. Това са двата края на една и съща тояга – и двете са нездравословна психологическа проекция върху друг човек.
Здравият, положителен срам сред древните народи е бил оптимално насочен към моралния растеж и добродетелите, а не към размера на носа или социалния статус. Според Марк Аврелий "Няма нищо по-срамно от това да предадеш приятел".
Самоуважението и срамът са неразделни. В нашето общество се придържаме към идеята, че човешкото съществуване се върти около пари и слава. Лице, което не спазва тези стандарти, неизбежно започва да поставя под въпрос смисъла на своя живот.
Единственият антидот към разрушителното чувство на срам е внимателната самопреценка. Ако хората ви кажат, че е срамно да нямаш луксозен автомобил, първо трябва да поставите под съмнение изказването им.
Философията предлага една универсална диагноза на най-проблематичния въпрос: съзнателен живот срещу автоматичен живот. Можете или да наблюдавате, да поставяте под въпрос определени правила и да установите своя собствена йерархия на ценности, или безмилостно да преглъщате всички сигнали и понятия отвън и сляпо да следвате тълпата. Ако формата на тялото ви не достигне до социално приетия стандарт и не сте достатъчно силни или смели, за да оспорите тази "норма", ще се почувствате много засрамени от своята физика.
Очевидно срамът може да стане опасно средство за самоналагане, но ако е разумно управляван, той може да подобри живота ви.
Има много философски упражнения и инструменти, които могат да дадат на човек по-добра перспектива и разбиране за себе си: Първото е убеждението, че всеки човек трябва да се третира като малка частица от Вселената. Това отнема натиска от раменете ни и премахва основанията за токсичен срам, тъй като улеснява чувството ни за уникалност. Помага ни да се чувстваме деца на Вселената, които са тук поради някаква причина.
Втората техника е да се отделите от всички мисли, които минават през главата ви и вместо това да се свържете с живия свят и естествения му ритъм. С други думи, да накарате умствените процеси да замълчат и да влезете в по-високо ниво на духовно усещане.
Третото упражнение е развитието на добродетели. Практиката на прошка, снизходителност и доброта ни дава голямо удовлетворение, чувство за стабилност и вътрешен мир. Хората, които се фокусират върху подхранването на етичното си развитие, са по-малко склонни към проблеми със самосъжалението и ниско самочувствие.
Източник: newsmavens.com
Картина: Child with a Dove, 1901 by Pablo Picasso - pablopicasso.org
