Сполучливият брак почива на таланта за приятелство ~ Фридрих НИЦШЕ

(Portrait of Friedrich Nietzsche, 1905, by Edvard Munch)

♥ Жена и дете

Приятелство и брак. – Най-добрият приятел навярно ще има и най-добрата съпруга, защото сполучливият брак почива на таланта за приятелство.

Ехо на родителите. – Неразрешените противоречия в отношението между характер и убеждения на родителите отекват в природата на детето и представят анамнеза на душевното му страдание.

Мъжка болест. – Срещу самопрезрението, болест, присъща на мъжете, най-сигурното средство е те да бъдат обикнати от някоя умна жена.

Различни въздишки. – Някои мъже са въздишали, защото са им отвлекли жените, но повечето затова, че никой не е пожелал да им ги отвлече.

Бракове по любов. – Бракове, сключени по любов (така наречените женитби по любов), имат за баща заблудата, а за майка – нищетата.

Приятелство с жени. – Жените могат много сполучливо да станат приятели с някой мъж; обаче за да поддържат тази връзка, навярно трябва да помогне и малка физическа антипатия.

Скука. – Мнозина, предимно жени, не изпитват скука, защото никога не са се научили да работят както трябва.

Трайният брак. – Брак, в който всяка страна иска да постигне чрез другата една индивидуална цел, има добра спойка; например, ако жената с помощта на мъжа иска да стане знаменитост, а мъжът с помощта на жената – обичан.

Проверка за добър брак. – Добрият брак се утвърждава чрез способността си да понесе веднъж някое „изключение“.

Средство да накараш всеки на всичко. – Ние можем да изнурим, да омаломощим чрез неспокойства, страхове, свръхнатоварване с работа и мисли всеки, и то така, че той да престане да се съпротивлява пред нещо, което изглежда по-сложно, и да отстъпи; това знаят добре дипломатите и жените.

Маски. – При някои жени напразно ще търсим душа и сърце, защото те са само маски. Мъж, заловил се с подобни, почти призрачни, неизбежно неудовлетворими същества, е за окайване; ала тъкмо такива жени умеят да възбудят желанието на мъжете до най-високия градус: той търси душата им – и продължава да търси до безкрай.

Бракът като дълъг разговор. – При встъпване в брак човек трябва да си постави въпроса: смяташ ли, че с тази жена ще беседваш приятно до старини? Всичко друго в брака е преходно, обаче най-много време в общуването се посвещава на разговора.

Женският интелект. – Интелектът на жените се проявява като съвършено самообладание, присъствие на духа, използване на всички предимства. Те предават това тяхно основно качество в наследство на децата си, а бащата добавя по-тъмния фон на волята. Неговото влияние определя едновременно ритъма и хармонията, в които новият живот трябва да протече; ала мелодията на този живот произтича от майката. Говоря за тези, които умеят да си представят нещо: жените са надарени с разум, мъжете – с душевност и страст. Това не противоречи на факта, че мъжете действително могат да напредват и да отидат с разума много.

Късогледите влюбени. – Впрочем, за да се излекува влюбеният, са достатъчни малко по-силни очила; а който има силно въображение, за да си представи едно лице двадесет години по-късно, ще прекара живота си може би твърде спокойно.

Жени в състояние на омраза. – Когато мразят, жените са по-опасни от мъжете; преди всичко защото поради възбуденото им веднъж неприязнено чувство те не се спират пред каквито и да било съображения за справедливост, а, напротив, оставят омразата им да нарасне безпрепятствено до крайните последици; и после, защото владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разум върши превъзходни услуги (докато мъжете при вида на рани се настройват резервирано и често проявяват великодушие и примирителност).

Любов. – Издигането на любовта в култ от жените всъщност и поначало е хитроумно изобретение, доколкото чрез идеализацията на това чувство те увеличават своята мощ и се представят в очите на мъжете за все по-страстно желани. Покрай хилядолетния навик обаче да се превъзнася любовта се стигна дотам, че жените се уловиха в собствената си мрежа и забравиха изобщо това първоначално откритие. Сега самите те са по-измамени и от мъжете и затова страдат повече от разочарования, които почти неизбежно настъпват в живота на всяка жена – доколкото изобщо тя има въображение и разум, за да може да бъде измамена и разочарована.

Кой страда повече? – След разправия и разрив между мъж и жена едната страна страда предимно от представата, че е наранила дълбоко другата, докато тази страда предимно от представата, че не е наранила достатъчно партньора си, и затова се мъчи с помощта на сълзи, хълцане и разстроени физиономии да го натъжи допълнително още повече.

Глупостта на родителите. – Най-грубите грешки в преценката за един човек се правят от неговите родители: това е факт, но как да си го обясним? Дали родителите познават прекалено добре детето и вече не могат да си съставят един цялостен образ от разнородните му прояви? Прави впечатление, че хора, прекосяващи чужди страни, обхващат правилно общите, отличителни черти на един народ само в началния период от престоя си; колкото повече опознават народа, толкова повече отвикват да виждат в него типичното и отличителното. Щом станат късогледи, те вече не са далекогледи. Нима родителите преценяват погрешно детето си само защото никога не са били на достатъчно разстояние от него? Напълно различно би било следното обяснение: хората обикновено не разсъждават вече за онова, което е най-близко до тях, те просто го приемат. Възможно е обичайната недомисленост на родителите да е причината, задето, веднъж заставени да преценяват децата си, преценяват така криво.

Свободомислещият и бракът. – Дали свободомислещите биха живели с жени? В общи линии смятам, че те като птиците вещатели от древността, като мислещи и говорещи истината на настоящето биха предпочели да летят сами.

Щастието на брака. – Всеки вкоренен навик образува и стяга около нас една все по-здрава мрежа от паяжини. Скоро обаче забелязваме, че нишките са станали въжета и че ние самите седим в средата като паяк, който се е уловил в мрежата и трябва да се храни от собствената си кръв. Ето затова свободомислещият мрази всички навици и правила, всичко, което е трайно и установено, затова той все отново с болка раздира мрежата около себе си; макар това да му причинява мъките на безброй малки и големи рани, та нали трябва да изтръгне тия нишки от себе си, от своята плът и от своята душа. Той трябва да се научи да обича там, където досега е мразил, и обратното. Да, за него няма да има нищо невъзможно – да сее змийски зъби там, където преди е изливал щедро благодатта на своята добрина. От това вече проличава дали е създаден за щастие в брака.

Прекалена близост. – Ако живеем в прекалена близост с един човек, имаме чувството, че все отново похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра: и ето че някой ден между пръстите ни остава само къс грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след постоянно докосване накрая се захабява; най-малкото започва да ни изглежда така. Никога вече няма да видим първоначалния й чист рисунък и красота. Човек винаги губи от прекалено интимното общуване с жени и приятели; а тогава губи понякога и перлата на живота си.

Приятни антагонисти. – Вродената склонност на жените към спокойно безбурно, хармонично и щастливо съчетаващо се съществуване и общуване, тяхното успокояващо и балансиращо влияние подобно на зехтин върху океана на живота неволно действа против героичния вътрешен устрем на свободомислещия. Без да усетят, жените са заприличали на човек, който отстранява на пътуващия минералог камъните от пътя, за да не се препъне в тях, когато всъщност той е тръгнал на път именно за да се препъне в тях.

Дисхармония на две благозвучия. – Жените искат да служат и в това намират щастието си: а свободомислещият не иска да бъде обслужван и намира щастието си в това.

От: „Човешко, твърде човешко”, Фридрих Ницше (Menschliches, Allzumenschliches, 1878), изд. Захари Стоянов
Изображение: Portrait of Friedrich Nietzsche, 1905, by Edvard Munch