„Точно ти си отговорен за поведението на хората спрямо теб. Ти си причината другите да бъдат към теб нежни, груби, да те критикуват или обичат.”
Бестселърът на Лиз Бурбо „Слушай своето тяло” е плод на 40-годишни изследвания и проучвания, посветени на стремежа за преодоляване на собствените ограничения. Щастие, спокойствие, сбъдване на мечтите и желанията – всичко това е постижимо, когато разкрием огромния потенциал в себе си. А Бурбо ни напомня колко е важно да обръщаме внимание на всичко, което се случва в нас - във физически, емоционален, психически и духовен план.
Отговорности и задължения
Много е важно да се разбере разликата между задължение и отговорност. Речниците тълкуват думата „отговорност“ като морално задължение да понасяш последиците от своя избор.
Сигурно си съгласен с мен, че в някои случаи понасяме последиците от избора на другите. Ако някой от нашето обкръжение поради една или друга причина се чувства нещастен, ние също ще се почувстваме зле, дори виновни. Ще се опитаме да помогнем или да го накараме да се промени. Не това е истинският смисъл на отговорността.
Нашата ЕДИНСТВЕНА отговорност на тази Земя е собственото ни развитие. С други думи, нашата способност да правим избори, да вземаме решения и да понасяме последиците от тях.
Ти си отговорен за живота си още от раждането. Това може да ти се струва невероятно, но сам си избрал родителите си, семейната и социалната среда и дори своята държава и всичко това е част от понятието за отговорност.
Докато съществува макар и малко съмнение относно приемането на твоята отговорност, ти няма да можеш да променяш събитията в живота си. Необходимо е да разбереш и приемеш, че единствено ти си напълно отговорен за своя живот. Трябва да промениш решенията, ако не харесваш резултата от тях. Ти си единственият създател на своя живот. Твоята голяма отговорност си ти самият, твоята собствена личност. Следователно трябва да признаеш и да приемеш, че другите също са отговорни за ТЕХНИЯ живот.
Най-хубавият подарък, който родителите могат да направят на децата си, е да ги научат да бъдат отговорни от най-ранна възраст. Например, ако едно дете реши в една хубава сутрин, че не иска да отиде на училище, защото няма желание, и иска от майка си да му напише бележка, че не се чувства добре, то взема решение, но без да иска да понесе последствията. В подобен случай една отговорна майка ще напише на листа: „Сина ми го мързи и не иска да отиде на училище.“ В дадения случай детето задължително ще бъде в лошо настроение и майката трябва да му каже: „Ти взе това решение. Защо трябваше да лъжа и да казвам неща, които ме злепоставят? Ти трябва да се изправиш лице в лице с решението си и да си понесеш последствията!“
Реакцията на майката може би ще породи разговор с детето за неговите мотиви и страхове да не иска да отиде на училище например.
Паралелно с това колко родители се оплакват, че са пропилели живота си! Защо? Защото децата са поели различна посока от тази, която те са желаели за тях, като например да учат в университет. Или пък, ако децата им се дрогират или станат крадци и най-накрая се озоват в затвора. Тези родители имат всички основания на света да са нещастни. Защо? Защото те поемат отговорността за решенията и изборите на някой друг. Те са нещастни и изпитват такива емоции, защото действат противно на великите естествени закони, противно на реда на нещата.
Уви, този вид поведение продължава през целия ни живот на възрастни. Ние продължаваме да имаме големи очаквания по отношение на нашите близки и да се чувстваме отговорни заради тях. Освен това ние сме убедени, че благодарение на нас те са щастливи. Това поведение води само до нарастване и напомпване на нашето его. То ни пречи да усетим сърцето си, да следваме великите закони на любовта, както и тези на отговорността.
Веднага щом направим нещо противно на тези закони, ние предизвикваме реакции, които се проявяват чрез емоции, страх или чувство за вина, а това между другото води до голям брой неразположения и болести. Великите закони - физичните, космическите, психическите и духовните - са установени, за да управляват Земята.
Големият закон на отговорността е част от закона на любовта и на интелигентността. Този велик духовен Закон докосва дълбините на душата. Всеки човек на Земята е отговорен за самия себе си, за това, което Е, което ПРАВИ и което ИМА.
Да чувстваш или да вярваш, че си отговорен за щастието или нещастието на другите, винаги води до появата на чувство за вина. Ако се разпознаваш в тези редове, ако си хиперчувствителен човек и смяташ, че си отговорен за това, което се случва на околните, най-вече на твоите близки, ще разбереш колко си нещастен всъщност. Освен това, когато действаш по този начин, ти си създаваш очаквания към другите. Когато правим всичко за околните, естествено очакваме и те да се държат така към нас. И когато те не го направят, изпитваме огромно разочарование, гняв и фрустрация.
Родителите, които си избрал, имат на какво да те научат. Докато не приемеш това, ще ти се случват куп неприятни ситуации. Ако имаш деца, то ти си ги избрал, съзнателно или не: не за да живееш живота им вместо тях, а за да ги водиш - без да се опитваш да ги контролираш, и за да се учиш от тях. Всяка среща и всяка ситуация изникват на пътя ти, за да те научат на нещо. Благодарение на тях ти се развиваш. Ето защо, ако си родител, е важно да учиш децата си, че те са отговорни за своя избор, и то от най-ранна възраст.
Сигурно понятието отговорност, което се състои в това, че всеки сам е отговорен за себе си, те безпокои, ако си родител с малки деца или предвиждаш скоро да бъдеш. Сигурно ще ти се иска да кажеш: „Хубаво е всичко това за отговорността, но не мога съвсем да оставя децата си, отговорен съм за тях. Освен това аз ще понеса последствията, ако синът ми не си намери работа например. Няма как да го оставя на улицата без пари!“
При все това единствената ти отговорност като родител е да ги обичаш и водиш. Спомни си, когато ти си бил малък. Със сигурност не си имал всички играчки, които си искал. Но си знаел, че родителите ти те обичат силно и че живееш в любов и това е било най-важно за теб, нали? Всичко, което хората на Земята искат, е да изживеят любовта. Това е най-съкровеното желание на всеки един, дори и невинаги да си дава сметка за това.
Няма човек, дошъл на Земята с намерение да е отговорен за щастието или нещастието на друг човек. Ти не си отговорен за щастието или нещастието на баща ти, майка ти или на твоите деца, на партньора ти, на приятелите ти и на хората от твоето обкръжение.
Точно ти обаче си отговорен за поведението на хората спрямо теб. Удивително, нали? Ти си причината другите да бъдат към теб нежни, груби, да те критикуват или обичат. Без да съзнаваш, това зависи от това какъв си ти. Другите се отнасят към теб по същия начин, по който ти се отнасяш към себе си. Даваш ли си сметка за това?
Да вземем за пример човек, който критикува постоянно, когато е в твое присъствие. Никога нищо не му харесва и каквото и да кажеш, той никога не се съгласява. Ако ти смяташ, че този човек критикува винаги, той ще те съди и критикува, тъй като си отсъдил това за него. Той присъства в живота ти, за да разбереш колко си критичен ти към себе си. Някой друг обаче може много да обича този човек и да вижда в него самата чистосърдечност и почтеност. Същият този човек, който критикува теб, ще бъде мил и нежен с тези, които го възприемат по различен начин. Той няма да спести мнението си, но то далеч няма да е толкова критично.
Хората улавят твоите вибрации и имат определено поведение към теб. Те ти помагат да осъзнаеш какво се случва в теб.
Ще имаш чувството, че докато променяш начина си на мислене, хората около теб също се променят. Те обаче си остават същите. По-скоро когато промениш начина си на мислене, ти успяваш да видиш друга тяхна страна. Виждаш колко дълбоко е понятието отговорност. Ето защо трябва да осъзнаеш кой си, какво казваш и правиш. Започни отсега да използваш това понятие в живота си.
Накратко, отговорният човек е този, който съзнава, че гради живота си според своите собствени избори, решения и реакции. Той знае, че другите също са отговорни за техния избор, решения, действия и реакции.
Как да разбереш дали си отговорен човек? Като приемеш последствията от твоите действия и най-вече като оставиш останалите да поемат отговорността за техните.
Повечето хора, които се чувстват отговорни за щастието на другите, се затрудняват да направят разлика между отговорност и задължение. Те смятат, че са задължени, а всъщност не са. Отговорността е на ниво СЪМ, а задължението - на ниво ПРАВЯ и ИМАМ. Не можем да се Задължим да БЪДЕМ каквото и да било, защото това би изисквало прекален контрол.
Какво е задължение? Това е свързване с някой по силата на обещание или устен или писмен договор, така както работник се задължава към работодател да работи от толкова до толкова часа, да изпълнява дадена длъжност и в Замяна да получава заплата. Това е задължение.
Децата за родителите са задължение, а не отговорност. Когато човек реши да има деца, той се задължава като родител да ги роди и издържа, докато те станат способни да се изхранват сами или докато навършат пълнолетие в зависимост от законите на страната, в която живеят. Да осигуриш покрив, храна и дрехи е част от задължението. Това не означава да им даваш всичко, което пожелаят. Длъжни сме да им дадем необходимото. Ако някой родител иска да даде повече, той го прави по свой избор, а не защото е длъжен. Допълнителното не е част от задължението. Така е и с работника, който се задължава да върши определена работа за работодателя. Ако иска да свърши повече, нека свърши, но това отново е негов избор. Важното е да се Запази основното задължение.
Родителите никога не могат да се задължат детето им да БЪДЕ щастливо, ведро, образовано или здраво. Това вече зависи от отговорността на детето.
Когато ти се задължаваш с нещо, важно е да го спазваш, защото има и друг голям закон в живота: „Жънеш каквото си посял.“ Всъщност, ако не спазваш задълженията си към другите, не можеш да очакваш да ожънеш много!
Ти не можеш да се освободиш от отговорността, тъй като тя ти принадлежи, тя ти е вродена. Но можеш да се освободиш от задължение, което си поел преди това, като предвидиш вероятните последици. Много хора постоянно се отричаш от задълженията си, докато други забравят, без да ги е грижа за последствията. Ако често действаш по такъв начин, ти ще причиниш много неприятности и проблеми в отношенията си с другите. Не забравяй, че жънеш това, което си посял. Преди да вземеш решение, спри за миг и се запитай: „Как ще ми се отрази това на отношенията, на здравето, на щастието, на любовния живот и т.н.?“ Ако положението не е сериозно или няма да се отрази много и най-вече ако си готов да се изправиш срещу последиците, ще платиш, така да се каже, ниска цена.
От: „Слушай своето тяло”, Лиз Бурбо, изд. Ентусиаст
Снимка: listentoyourbody.de