„Дай на тялото си верни ориентири. Пожелай си не облекчаване на съдбата, не излекуване от болестта - пожелай си младост и здраве, смени „искам да оцелея“ с „искам да живея“.“
(Happy Quartet, 1901, by Henri Le Douanier Rousseau)
Образ на здравето и младостта
~ Защо трябва да отглеждате зелено дръвче в сърцето си
Няма болен, който да не иска да се излекува. Но не всички успяват да се излекуват - особено от тежки болести. Значи само желание не стига. Значи за оздравяването трябва още нещо.
Какво е то? Отговорът на този въпрос е в основата на предлаганата методика.
Ако искаш да си щастлив - бъди. Тази всеизвестна и на пръв поглед малко иронична формулировка, колкото и да е странно, е вярна. Само думата „бъди“ в началния етап на пътешествието ни в страната на вечната младост трябва да се смени с думата „стани“.
С други думи, дай на тялото си верни ориентири. Пожелай си не облекчаване на съдбата, не излекуване от болестта - пожелай си младост и здраве, смени „искам да оцелея“ с „искам да живея“. Изпитай това желание с цялото си същество, посади зелено дръвче в сърцето си. Радвай се на всеки ден, който ти е подарен от вселената и природата, и се помъчи да внушиш тази радост и на другите. Според изследвания на американски учени 30 процента от хората с тежки онкологични заболявания се преборват с тази напаст.
Психологическите изследвания на излекуваните сочат, че те са по природа оптимисти и по време на заболяването не само не са оплаквали клетата си орис, а дори не са и помисляли за смъртта. Те не са се борили за живота, а са живели всеки ден, всеки час, всяка минута с радост от малките успехи и без отчаяние от загубените битки. Те са вярвали, че облаците на хоризонта непременно ще се разпръснат.
„Оптимистите - да, но аз в никакъв случай не съм оптимист - може да си каже някой. - Откъде да го взема този оптимизъм, щом едно ме боли, друго ми тежи, гърдите ме стягат, ставите не ме слушат? По-добре ме излекувайте час по-скоро, пък после така ще се възрадвам на живота, че дръж се, земьо! И аз ще съм щастлив, и на други ще раздам радост. Но засега извинете, не ми е до веселие, мъча се поне до тоалетната да допълзя...“
Не правете тази грешка! Не се забивайте в глуха линия!
Спомнете си какво обсъждахме - ако радостта не идва от само себе си, трябва да я създадем по изкуствен начин. Вече го правихме, когато упражнявахме емоциите. Знаем, че организмът се поддава на настройване. Знаем, че между вътрешното състояние и външния облик съществува и права, и обратна връзка.
Практически е невъзможно да накарате себе си внезапно да изпитате щастие. Но може и то без особени усилия, да се влезе в образа на щастливия човек. Трябва само да използвате един лесен актьорски трик - вдигате глава, изпъвате рамене и се усмихвате. В тази поза постойте пет минути.
И непременно ще ви споходи добро настроение дори само заради това, че вие - човек сериозен и зрял, внезапно сте се включили в някаква лекомислена игра.
Усмихнете се. Още веднъж и още веднъж. Лекомислието и игрите са присъщи на младостта. Те органично присъстват в ролята, която ще играете. Играйте щастлив човек, играйте себе си - такъв, какъвто искате да станете. Няма дори да забележите как тази роля по някое време ще се превърне във ваша същност, а доброто настроение ще стане характерно за обновената ви душа.
Помнете, за да постигнете целта, трябва ясно да си я представяте. Именно образът на младостта и здравето е представата ви за целта. Без него всички упражнения и тренировки са безполезни, защото губят смисъл.
Из: „Уроците на Норбеков“, Мирзакарим Норбеков, изд. „Жануа'98“, 2004 г.
Картина: Happy Quartet, 1901, by Henri Le Douanier Rousseau; chinaoilpaintinggallery
