„Самотните приемат пасивна и подчинена роля с околните, защото са свръхангажирани в създаването на добро впечатление и се съмняват в способността си да го направят.“
Room in New York (1932) by Edward Hopper
~ Дефицити в социалните умения при самотните хора
Самотните хора често имат дефицити в социалните умения. Изследователите са установили, че те трудно могат да бъдат опознати, защото са прикрити за другите. Самотните хора са много предпазливи и се боят да разкриват себе си пред представители на другия пол. В същото време понякога карат тези от собствения си пол да се чувстват неудобно, защото „нуждата им от приятел” ги кара да споделят прекалено бързо интимни детайли. Срамежливите хора нямат умението да търсят и да получават помощ, особено от някой от другия пол.
Друг пример на дефицит в социалните умения се вижда от изследване, в което колежани са запознати с човек от другия пол, с който трябва да говорят 15 минути (Jones, Hobbs,&Hockenbury, 1982). Разговорите се записват на видео и всеки студент е оценен по социални умения. Резултатите показват, че студентите с високи резултати по ревизираната скàла за самота на Университета на Калифорния в Лос Анджелис имат по-слаби социални умения от тези с ниски резултати. Слабите социални умения се характеризират с неуспех да се демонстрира интерес към онова, което казва другият човек, и неподкрепяне на изказванията му. Втората фаза на това изследване е особено интересна, защото показва, че самотните студенти могат да бъдат научени да развият уменията си за демонстриране на внимание чрез наблюдаване на видеозаписи на успешни разговори и чрез практикуване на собствените си умения в ролеви игри. В резултат на обучението те постигат значително подобрение на уменията си за водене на разговор и вследствие на това намалено чувство за самота.
Някои изследователи са стигнали до заключението, че самотните хора имат дефицити в социалните умения не толкова защото не са научили какво е „добро умение”, а защото не ги привеждат в действие. Самотните приемат пасивна и подчинена роля с околните, защото са свръхангажирани в създаването на добро впечатление и се съмняват в способността си да го направят (Arkin, Lake, & Baumgardner, 1986; Carver, & Scheier, 1986). Самотните хора нямат силно междуличностно доверие (Rotenberg, 1994). Тъй като се чувстват уязвими, те приемат предпазлив и отдръпващ се подход към другите. „Играят на сигурно”, като стоят настрана, не се ангажират и остават анонимни. Срамежливите не желаят да поемат инициативата в социалните взаимодействия. Те оставят другите да свършат работата. И тъй като не откликват и са социално резервирани, е разбираемо защо не създават особено добри впечатления у околните.
Срамежливите и самотните хора се самоинвалидизират по следния начин:
▪ Те позволяват на отрицателните мисли и съмненията в тях самите да ги разсейват и да им пречат да откликват в социалните взаимодействия.
▪ Не използват ефективно положителното говорене на себе си.
▪ Невербалното им поведение ги държи на разстояние от околните.
▪ Преувеличават недостатъците си и не се гордеят достатъчно със силните си страни.
▪ Позволяват на външни фактори да контролират живота им.
Тъй като не използват подходящите социални умения, изглеждат на околните тревожни, непохватни и потиснати в социалните взаимодействия.
~ Цената на това да играеш на сигурно
Играта на сигурно като начин за създаване на отношения с другите хора има всички недостатъци на избягването. Хората, които избягват да поемат инициативата в социалните взаимодействия (избягващите), се различават от онези, готови да „излязат наяве” и да приемат рисковете (инициаторите) във възприятията, твърденията за себе си, действията и вътрешния контрол.
Например избягващите имат ниски очаквания за преживяването на успех и удоволствие. Те са склонни да възприемат социалните взаимодействия като стресиращи и не вярват във възможността за положителни резултати.
Обратното, инициаторите разглеждат социалните взаимодействия като интересни и поглъщащи. Те не са свръхангажирани с отрицателни мисли и не се оставят да бъдат съкрушени. Избягващите са склонни да правят себеомаловажаващи твърдения. Те смятат, че другите са по-привлекателни, отколкото са в действителност, и обвиняват себе си за неуспешните социални взаимодействия. Инициаторите са удовлетворени от усилията си в социалните интеракции; не „предъвкват” непрекъснато неуспешните взаимодействия, а се придвижват напред към нови предизвикателства. Те приемат силните си страни и слабостите си.
От гледна точка на действията избягващите са нерешителни – те са прекалено притеснени да не се провалят. Не търсят ефективно социална подкрепа, чувстват се като аутсайдери, които не съответстват на обстановката. Обратното, инициаторите се фокусират върху ефективните курсове на действие. Те се равняват по другите, които могат да им помогнат, и „протягат ръка”, за да станат част от групата.
Избягващите са пасивни и следват водачеството на други. Те се опитват да им угодят. По принцип избягващите се губят в тълпата. Инициаторите обаче са активни и не следват пасивно другите. Те печелят самоценност по собствените си стандарти и желаят да утвърждават индивидуалността си.
Заради собствения си стил, избягващите са тревожни. Те страдат от стрес и неудовлетворение от социалните си взаимодействия. Има обаче надежда. Като практикуват добри социални умения и като се учат да толерират отхвърлянето, избягващите могат да се превърнат в инициатори.
От: „Справяне с предизвикателствата на живота“, Крис Л. Клайнке, изд. „Наука и изкуство“, 1999 г.
Картина: Room in New York (1932) by Edward Hopper; en.wikipedia.org
