„Мислене, чувстване и воля се размесват в един невъобразим хаос. Чувства се взимат за мисли, мислене и воля загубват връзката помежду си. Светът, в който трябва да се живее става все по неразбираем и с това заплашителен, появява се страх и желание за бягство.“
~ Олаф КООБ, „Наркотична зависимост“ (Изд. „Едикта“)
The Absinthe Drinker (1876) by Edgar Degas
Патологична картина на наркотичната зависимост
Би трябвало да имаме предвид, че един зависим от дрогите пациент още преди взимането на дроги притежава открити или все още скрити душевни, телесни или причинени от човешкото му обкръжение и жизнените условия нарушения. Днес консумирането на дроги най-често започва във времето на пубертета, когато душата започва да се разгръща поради съприкосновението си със света и когато се търси индивидуално равновесие между вън и вътре. От това произлиза застой на развитието, едно болестно самофиксиране и хаотизиране на душевните сили. Душевните способности постепенно се ангажират само с целта да се получат от някъде дрогите. Душевнодуховните обвивки, инструментите на личността все повече се осакатяват. Мислене, чувстване и воля се размесват в един невъобразим хаос. Чувства се взимат за мисли, мислене и воля загубват връзката помежду си. Светът, в който трябва да се живее става все по неразбираем и с това заплашителен, появява се страх и желание за бягство от света. Чрез твърде ранното и интензивно свързване с подобните на себе си (клики) и същевременното отблъскване на света на възрастните се нарушава способността за социалност. Чрез отровата жизнените сили се извличат от органите, в резултат на което се появява порьозност в душевността и в тялото. Също и кореспонденцията между душата и света, която се осъществява чрез сетивата, дълбоко се разстройва. Поради това покъсно се повяват разстройства в мисленето и в сетивното възприемане.
Чувството за реалност се изгубва. Склонността към илюзионни усещания прави високомерен. Създава се душевен вакуум, който се запълва с лъжи, разрушителни и саморазрушаващи сили и често с криминалност. Така насреща застава един човек, който е заседнал в своята веществообменноволева система на възрастта на малко дете, когато „консумирането на външния свят“ е преобладаващо, душата е още силно свързана с тялото и се задоволява главно чрез материални (сетивни) изживявания. Чисто душевно такъв човек остава в периода на пубертета, също като в един сън („Спящата принцеса“). „Аз не съм само пленник на моите страсти, но и на моите копнежи, моите комплекси и незадоволени желания. Бих искал да изпадна в един стогодишен сън и някога свободен и щастлив да се събудя от целувката на една принцеса. Но нямам избор, сега трябва всичко да правя сам. През последните години твърде малко съм работил върху себе си. Седем години съм назад в моето душевно развитие и това страшно боли... Аз съм зависим не само от моите страсти, но и от моите копнежи. Как да бъда тогава свободен? Къде е пътят ми?...“ Така един зависим от дрогите се изрази в едно писмо до мен. Реагиращ само от симпатия или антипатия, внимаващ само за предимства, вреда и полза и интелектуално изолиран, старчески втвърден (особено чрез хероина) той развива един вид нисшо ясночувстване, като резултат на твърде ранно разграждане на органите и с това освобождаване на душевните сили от тяхната обвързаност към органите.
Чрез интравенозните отровни инжекции, като хероина и кокаина, физическото тяло се отцепва от душевните сили, това означава, че то склерозира и топлинният организъм се разрушава. Тялото в известна степен бива мумифицирано и се мъкне като някакво бреме. Външният приведенстарчески образ на наркомана и цветът на кожата му са ясни знаци за това. Също и най-топлият орган на обмяната на веществата, черният дроб и като следствие и мозъкът също биват засегнати. Всичко става още по-сложно при употребата на различни отрови при политоксикоманията.
„Действителността“, в решителните години от развитието на зрялата способност за преценка (между 14 и 21 години) повече или по-малко се разбира като чисто вътрешно усещане. Органичните жизнени сили са употребени за „раздуване“ на съзнанието, като чрез това те подтискат и осакатяват волята и насочват хората в посоката на една фалшива, „чувствена“ мистика. Въпреки изолирането на зависимия в самия себе си, години наред той може да е зависим от натиска на кликата и нейните ритуали. Тази тотална групова зависимост действа сама като наркотик и затруднява или напълно спира индивидуалния растеж. Затова не напразно се казва: „Група и дрога са почти взаимно заменяеми понятия.“
Нека обобщим:
- органите на тялото са отслабени и частично тежко засегнати (особено черен дроб, бъбреци, мозък);
- топлината в тялото и топлинният орган черният дроб при инжектиране на отровите са особено засегнати. Заболяванията на черния дроб и депресиите обаче имат една вътрешна взаимовръзка;
- всички телесни и жизнени ритми при зависимия са тежко нарушени. Денят се превръща в нощ, нощта в ден;
- настъпва едно „механизиране“ на душевния живот. Поради това се развива невротично фиксиране, натиск към дейности, хора и места;
- душевният живот не се развива съответно на възрастта. Поради това остава да съществува известна инфантилност. На преден план изпъкват чувствен хаос и волева слабост, паралелно с „надути“ мисловни натрупвания;
- душевната и телесната обвивка, като инструменти на Аза, не успяват да се развият правилно, което означихме като „осакатяване на обвивките“;
- поради това около 20-тата година, началото на пълнолетието, индивидуалността се ражда осакатена. Азът на човека се развива правилно само ако интересът към света преобладава пред интереса към самия себе си.
Парадоксът на нашето Себе, като център на нашата вътрешна същност е този, че то расте, развива се толкова повече, колкото повече се изгубва в другото, в чуждото, колкото повече, изхождайки от личното, се разширява в общочовешкото, в свръхличното. Това е способността да се обича. Ако се изрази с една картина: Един напълнен съд (нашият Аз) при изсипване (поради обич и интерес към света) не ще се изпразни, а ще става все попълен и с това побогат. Тази основна характерна черта на безкористността и самоотдаването трябва да проникне цялата наркотична терапия като душевнотерапевтичен флуид и да се конкретизира във всички дейности, т.е. да стане средата, с която се заобикаля пациентът. Засилване и подпомагане развитието на вътрешния човек, както и същевременно телеснодушевно освобождаване от отровите естествено са двете основни страни на наркотичната терапия. Съответно на човешката природа - като едно душевнотелеснодуховно и социално единство, което се създава чрез работа в света и се стреми да се усъвършенства, - трябва всяка терапия и особено наркотичната терапия, която е задължена да активира жизнената воля на всички равнища, да застане върху три стълба:
- укрепване на вътрешния човек чрез интелектуалнодуховни дейности;
- укрепване на отношенията с други хора и с това засилване на характера и укрепване на душевността, които създават същинския мост от душа към душа;
- реализиране на идеали чрез активна дейност навън в света (на мястото на безсмислеността - една изпълнена със смисъл дейност).
Днес има сериозни терапевти, които като важно лечебно средство срещу наркоманията препоръчват свързването с трансценденталното (свръхсетивното). Терапевтичните успехи в манастири и други религиозни институции с определена мирогледна насоченост говорят в полза на това, естествено те могат да се превърнат в ерзатцдрога. Ние можем да почувстваме, как при зависимостта от дрогите, всъщност в цялото поведение на пристрастяване към нещо, се отразява душевно-социалната мизерия на съвремието. С това вътрешната връзка между медицинските, педагогически и социални проблеми става съществена и екзистенциална в наркотичната терапия.
От: „Наркотична зависимост“, Олаф Кооб, изд. „Едикта“, 2003 г.
Картина: The Absinthe Drinker (1876) by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
