Умът може да бъде силен и ограничен или широк, но немощен ~ Блез ПАСКАЛ

„Най-важното от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да развиваме, а не да похабяваме ума и чувствата си.”

(Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist)

Мисли за ума и за стила 

~ Съществуват два типа умове: единият бързо и задълбочено вниква в следствията на принципите – точният ум; другият обхваща множество принципи, без да ги обърква – геометричният ум. Единият се отличава със сила и точност, другият – с широта. Напълно възможно е да притежаваш само единия от тях. Умът може да бъде силен и ограничен или широк, но немощен.

~ Хората, свикнали да преценяват по чувство, не разбират нищо от умозрителните проблеми, защото искат от пръв поглед да ги разберат, и не са свикнали да търсят принципите. Другите, обратно, свикнали да разсъждават, изхождайки от принципи, не разбират нищо от сферата на чувството, защото търсят принципи и не виждат нищо от пръв поглед.

~ Различно подредените думи придобиват различен смисъл и различно подредените мисли оказват различно въздействие.

~ Реките са пътища, които вървят вместо нас и ни отнасят там, където искаме да отидем.

***

~ Истинското красноречие нехае за красноречието, истинската нравственост нехае за нравствеността; с други думи моралът на непосредствената преценка, който не познава правила, се надсмива над морала на ума.

Чувството е подвластно на непосредствената преценка, както науката е подвластна на ума. Интуицията е присъща на непосредствената преценка, геометрията – на ума.

Истинският философ се надсмива над философията.

***

~ Както се развращава умът, така се похабяват и чувствата. Умът и чувствата ни се усъвършенстват в разговорите ни с други хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важното от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да развиваме, а не да похабяваме ума и чувствата си. А не можем да направим правилно този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкнат от него.

~ Колкото по-интелигентен е човек, толкова повече своеобразие открива у другите хора. За посредствения всички са еднакви.

~ Ако искате ползотворно да поправите някого и да го убедите, че греши, постарайте се да разберете от коя страна разглежда въпроса, защото обикновено е прав от тази гледна точка; признайте му тази заслуга, но му разкрийте и другата страна, по отношение на която греши. Той ще бъде доволен, защото ще види, че не е сбъркал, а просто не е видял всички страни. Не се ядосваме, когато не сме видели всичко, но ни е неприятно, ако сме допуснали грешка. Обяснението е може би в това, че естествено не можем да видим всичко и естествено не можем да сгрешим, разглеждайки само една страна; например сетивните възприятия са винаги верни.

~ Обикновено за нас са по-убедителни не доводите, хрумнали другиму, а онези, до които сами сме стигнали.

~ Всички главни видове развлечения са опасни за благочестивото съществуване; но от всички забавления, измислени от хората, няма по-страшно от театъра. Той изобразява така естествено и тънко страстите, че ги пробужда или поражда в сърцата ни. Най-вече любовната страст. Особено когато тя е представена като много целомъдрена и добродетелна. Защото колкото по-невинна изглежда на непорочните души, толкова по-силно им въздейства; нейният плам се харесва на самолюбието ни и то тутакси пожелава да предизвика същите ефекти, така живо изобразени на сцената; същевременно в чистите души възниква убеждението, че чувствата, които виждат на сцената, са безукорни, и те се отърсват от всякаква боязън, въобразявайки си, че с нищо няма да накърнят чистотата си, ако обичат така благоразумно.

И те напускат театъра, до такава степен изпълнени с красотата и сладостта на любовта, така убедени в нейната невинност, че са готови да усетят първите любовни трепети или по-скоро да ги породят в нечие сърце, за да получат същите удоволствия и жертви, така правдиво обрисувани в пиесата.

Избрано от: „Мисли. Блез Паскал” , изд. „ЛИК”, 2001
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist commons.wikimedia.org

12327 Преглеждания