„Когато молитвата ми ставаше все по-задълбочена и вътрешна, видях, че имам все по-малко какво да кажа. Накрая спрях съвсем да говоря. Превърнах се в това, което е противоположност на говоренето, станах слушател.”
Сьорен Киркегор (1813 ~ 1855), основател на екзистенциализма
Молитвите на Киркегор
Още една година измина, небесни Отче! Ние сме Ти благодарни, че това беше време на благодат и не се страхуваме от мисълта, че това беше и време, за което ще отговаряме. Защото се доверяваме на Твоята милост.
Новата година ще ни изправи пред нови изпитания. И ние не можем да навлезем в нея без тревога и смирение, защото не можем и няма да забравим похотливите желания на окото, които ни завладяваха, насладата от отмъщението, която ни прелъстяваше, гнева, който ни озлобяваше и студа на сърцето, в който бягахме от Тебе. И въпреки всичко това, ние не навлизаме в новата година със съвсем празни ръце. Защото ние носим със себе си спомена за нашите страховити съмнения, които бяха успокоени, за нашите тревоги, които бяха утешени, за нашите отчаяни мисли, които бяха окуражени и окрилени, за нашата светла надежда, която не беше посрамена. А когато сме завладяни от меланхолия, ние търсим сила и подкрепа в мисълта за великите хора, Твоите избраници, които в тежките изпитания и в ужасяващите моменти запазваха душите си свободни и куража си – несъкрушим; и Небесата се разтваряха над тях.
Макар и да сме убедени, че нашата смелост е страхливост в сравнение с тяхната и че нашата сила е немощ в сравнение с тяхната, ние искаме заедно с Твоите избраници да свидетелстваме, че Ти си винаги същият, същият всемогъщ Бог, Който изпитва духа на човеците в битка, същият Отец, без чието знание нито едно врабче не пада на земята.
Амин.
От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция Спектра, Варна
Изображение: Unfinished sketch of Kierkegaard by his cousin Niels Christian Kierkegaard, c. 1840, en.wikipedia.org
