Нека всеки ден си подаряваме поне по няколко усмивки и разсеем облаците на тревожните дни, които всички споделяме. За лечебните сили, които носим у себе си, назаем от световноизвестния канадски писател, лектор и филантроп, и книгата му „Подсъзнанието може всичко“.
„Умът е велик лечител.“ ~ ХИПОКРАТ
Нашето здраве е в наши ръце. Ние сме длъжни да играем активна роля при опазване на здравето си и при лечение на организма. Разболявайки се, не трябва пасивно да даваме път на болестта, а да поемаме отговорността за своето изцеление. В крайна сметка, както доктор Алберт Швайцер винаги е казвал, „истинският доктор е вътре в нас.“
Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? „Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее“ - казва доктор Карл Саймънтън, международно признат лекар и директор на раковия център „Саймънтън“ в Пасифик Палисейдс, Калифорния.
През 1981 г. американският президент Роналд Рейгън беше прострелян в белия дроб от наемен убиец. Раната беше сериозна, особено за човек на седемдесетгодишна възраст, но аз разбрах, че той ще се оправи, след като прочетох статията на журналист, интервюирал президента на болничното му легло. Рейгън беше казал: „Не се тревожете за мен. Аз съм човек, който винаги оздравява бързо.“ Какво изцеляващо убеждение! Колко могъщо. Помните ли колко бързо се върна той на работа? В рамките на няколко дни!
А сега позволете да ви задам няколко въпроса. Какво мислите за себе си? Можете ли да се отнесете към типа хора, които твърдят: „Ако има грип, аз със сигурност ще го хвана“? Живеете ли в очакване, че ще хванете простуда, грип или някаква друга зараза, или вярвате, че сте от типа хора, които никога не се разболяват? Това, което вярвате, че ще се случи, оказва огромно влияние върху онова, което наистина се случва.
Серия експерименти, описани от Джером Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че „лекарството“ е предизвиквало главоболие при предишни експерименти, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните.
Организмът е самоизцеляващ се механизъм
Нашето тяло е чудотворен самоизцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.
Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия към различните си части, където те са необходими. Всичко излишно се изхвърля и отново процесът е автоматичен. Не е необходимо да мислите за това или да давате насоки. Ако си счупите ръката, вие отивате на лекар и той я излекува, вярно е, нали? Не, не е вярно. Нито един лекар досега не е излекувал пациент със счупена ръка. Лекарят може да намести костите и да гипсира ръката, ако е необходимо, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупените кости.
Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвърждавайте пред себе си: „Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм“.
Смехът и радостта могат да лекуват
Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояния като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени „стаи на смеха“, пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.
Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два вида важни хормони от мозъка - енкефапин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията. „И в художествената, и в научната литература често се срещат разкази за хора, които са се излекували или поне са облекчили своето състояние с помощта на смеха и хумора“ - казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, Онтарио. Днес дори привържениците на традиционната медицина използват тези открития.
Избрано от: „Подсъзнанието може всичко“, Джон Кехоу, издателство „Феникс Дизайн“
Снимка: John Kehoe
