„Това е религията на един свят, който се чувства на края си, ала за разлика от Хипократовия лекар не е в състояние да реши дали ще оцелее, или ще умре.“
Известният италиански философ Джорджо Агамбен и неговото размишление за религията на име медицина, която също като капитализма и противно на християнството, не предлага перспектива за избавление и спасение. Статия, публикувана в ежедневника „The New Zurich Times“.
Науката стана религията на нашето време, а хората вярват, че вярват в нея – това е очевидно не от вчера. В модерния Запад съжителстваха и до известна степен продължават да съжителстват три големи верски системи: християнство, капитализъм и наука. В историята на Модерността пътищата на тези три „религии“ често са се кръстосвали по принуда, от време на време трите се оказваха в конфликт, след което по различни начини се помиряваха, докато в крайна сметка постигнаха един вид мирно, урегулирано съвместно съществуване, ако не дори и истинско сътрудничество в името на общи интереси.
Сега ставаме свидетели на един нов факт: между науката и другите две религии се разрази – без дори да забележим – подмолен, неумолим конфликт и победоносният изход в полза на науката днес е очевиден за всички, защото той диктува по безпрецедентен начин всички аспекти на нашия живот. При този конфликт не става дума, както в миналото, за теория и общи принципи, а така да се каже за култовата практика. И наистина, науката, както всички религии, има различни форми и равнища, позволяващи й да изгради и организира собствената си структура: на субтилната и строга догматика в практиката съответства една широко разклонена култова сфера, която съвпада с онова, което наричаме технология.
Нищо чудно, че тази нова религиозна война бушува в онази част на науката, където на догматиката не се обръща кой знае колко внимание и където се откроява по-силно прагматическият аспект, а именно в медицината, чийто непосредствен предмет е живото човешко тяло. Нека се опитаме да разчленим основните признаци на тази победоносна вяра, която явно ще присъства все по-осезаемо в нашия живот.
1. Първият признак: медицината, също като капитализма, няма нужда от някаква специална догматика, а се ограничава до базисни понятия, заимствани от биологията. Противно на биологията обаче, тя артикулира тези понятия в гностическо-манихейски смисъл, тоест като заострена дуалистична противоположност: от една страна, един бог, респективно зловреден принцип, болестта, чиито оръжия са бактериите и вирусите, а от друга – един бог, респективно победоносен принцип, който не е здравето, а излекуването и чиито култови служители са лекарите и терапията.
Както във всяка гностическа система, тези два принципа са ясно разграничени, ала на практика може да се контаминират; тоест, победоносният принцип и лекарят, като неговия представител, може да се заблудят и неусетно да влязат в сътрудничество със своя враг, което обаче по никакъв начин не обезсилва реалността на дуализма и нуждата от култовата практика. Показателно е, че теолозите, които определят съответната стратегия, са представители на вирусологията; една наука, която няма собствено място, а се намира на границата между биологията и медицината.
2. Ако досега култовата практика, както всяка литургия, беше временна и ограничена по време, то сега ставаме свидетели на неочакван феномен – един продължителен и завладяващ всичко култ. Вече не става дума за това да взимаш лекарства или, ако се наложи, да отидеш на преглед или да се подложиш на операция: целият човешки живот трябва по всяко време да се преобрази в един непрекъснат култов празник. Врагът, вирусът, е навсякъде и срещу него трябва да се води неумолима борба. Християнската религия също познава подобни тоталитарни тенденции в своята история, но те засягат само отделни индивиди – специално монасите, – решили да подчинят цялото си съществуване на мотото „Молитва без начало и без край“. Медицината като религия подхваща тази повеля на ап. Павел и същевременно я преобръща: докато навремето на монасите е било позволено да се събират за обща молитва, днес богослужението трябва да се практикува поотделно и на разстояние.
3. Култовата практика не е вече свободен акт по собствена инициатива, подчинена единствено на санкциите на един духовен ред, а трябва да бъде въздигната в задължителна норма. Тайното разбирателство между религия и светска власт не е, разбира се, нищо ново; само че сега, за разлика от ересите, не става дума за вярност към догмата, а изключително – и това е нещо съвсем ново – за тържеството на култа. Светската власт е длъжна да направи така, че литургията на религията, наречена медицина, която сега съвпада с целия живот, да се изпълнява съвсем точно в практиката. И нека сме наясно: тук става дума за култова практика, а не за някакво рационално, научно изискване.
Най-честата причина за смърт в Италия са сърдечно-съдовите заболявания, които, както е известно, може да бъдат ограничени с по-здравословен начин на живот и хранене. На никой лекар обаче няма да му мине през главата мисълта, че начинът на живот и хранене, който препоръчва на своите пациенти, би могъл да стане предмет на правна норма, постановяваща по законен път как трябва да живее човек и какво трябва да яде, и превръщаща цялото съществуване в здравословен дълг. Тъкмо това се случи обаче и поне засега хората се примиряват с положението, сякаш е съвсем нормално да се откажеш от свободата на движение, работа, приятелства, обични хора, социални връзки, религиозни и политически контакти.
По това се вижда как другите две религии на Запада, религията на Христос и религията на парите, отстъпиха очевидно без бой своя примат на медицината и науката. Църквата чисто и просто изневери на своите принципи и забрави най-важното: светецът, чието име носи сегашният понтифекс, е прегръщал болните от проказа; една от проявите на милосърдие се свежда до посещения на болните; причастието се отслужва само при непосредствено присъствие. От своя страна капитализмът, макар и с известно роптание, се примири с производствени загуби, каквито иначе никога не би приел, вероятно правейки си сметка, че по-късно ще съумее да се спогоди с новата религия, която изглежда готова на споразумение по тази точка.
Религията на име медицина иззе без никакви задръжки есхатологическата инстанция от християнството. Още капитализмът, който секуларизира теологическата парадигма на спасението, беше неутрализирал идеята за края на времената, подменяйки я с едно перманентно кризисно състояние без спасение или край.
„Криза“ е първоначално медицинско понятие, с което Хипократ обозначава момента, в който лекарят решава дали пациентът ще победи болестта. Теолозите възприемат оттам това понятие и започват да го прилагат спрямо концепцията за Страшния съд, който ще се състои през последния ден на човечеството. Ако разгледаме извънредното положение, което изживяваме в момента, ще видим следната картина: религията на име медицина свързва продължаващата криза от капитализма с християнската представа за есхатона – края на времената, – когато крайното решение предстои, а краят настъпва както прибързано, така и забавено, като непрестанно се стреми да го контролира, без да го овладее веднъж завинаги. Това е религията на един свят, който се чувства на края си, ала за разлика от Хипократовия лекар не е в състояние да реши дали ще оцелее, или ще умре.
Също като капитализма и противно на християнството, религията на име медицина не предлага перспектива за избавление и спасение. Напротив, желаното изцеление може да бъде само временно, тъй като злият бог, вирусът, не може да бъде окончателно победен; напротив, той се променя постоянно, приемайки нови, може би още по-коварни форми.
Както се е случвало вече много пъти в хода на историята, философите трябва отново да дадат отпор на религията, която не е вече християнството, а науката, респективно онзи дял от нея, приел формата на религия. Не знам дали отново ще лумнат клади и дали индексът на забранените книги пак ще излезе на дневен ред, но със сигурност мисълта на онези, които продължават да търсят истината и отхвърлят доминиращата лъжа – както става вече пред очите ни, – ще бъде оплювана и обвинявана в разпространяването на неверни съобщения (съобщения, а не мисли, понеже съобщението е по-важно от действителността!).
Както винаги при реални или мними бедствени ситуации, така и сега ще видим отново как некомпетентни хора очернят философите и как разни мошеници се опитват да се възползват от предизвиканото от тях самите бедствие. Всичко това се е случвало преди, ще се случва и занапред, но онези, които свидетелстват за истината, ще продължат да го правят неуморно и в бъдеще, тъй като никой друг освен свидетеля не може да свидетелства.
Статия на Giorgio Agamben, Nächste Notizen zur Corona-Gegenwart. „Neue Zürcher Zeitung“, превод от немски: Стоян Гяуров
Източник: icecreamst.com
Снимка: lareviewofbooks.org