„Човешкото същество е едно от малкото земни създания, които могат да създават деца, преди да са достигнали обществена и психическа зрялост.“
Плодовете на дървото не са предназначени за него самото
Кой знае дали способността ни за щастие е нещо по-деликатно и тежко от отношенията между деца и родители? Човек се създава до петата година от живота си. Много лесно се подвеждаме, че хората се раждат хора. Но това не точно: те се раждат като природни същества и биха си останали такива, ако родителите не насочат развитието им.
Нуждата от обич е основна компонента в детския живот. Чрез любовта на своите родители детето постепенно се самооценява и опознава. Да пораснеш, означава да станеш самостоятелен.
Този процес понякога се спъва от грешки или пропуски на родителите. Точно това е проблемът: ако родителите са искрени, детето го чувства и вярва в тях, но това не им пречи понякога да те самите да се излъжат. За съжаление, детето е неспособно да схване разликата. То чувства родителската искреност и мисли, че родителите са прави. Сляпото доверие, което им гласува, не му позволява да се усъмни в думите им. Оттук идва и опасността от двойнствените послания, които отправяме към нашите деца: „Разбери, мое малко, скъпо идиотче?” или: „Искаш ли да станеш, мързеланке?” Тези „комплименти” не са толкова безобидни, колкото ни се струват. В името на любовта ние подклаждаме малко по малко – без сами да си даваме сметка за което – позор и агресивност. Това поведение подлежи на критика толкова повече, в колкото повече случаи е израз на уреждане на стари сметки с нашите родители. Подхвърлен ни е камък, ние го връщаме обратно, но той застига... детето ни. А то се съобразява, защото счита това като задължителна отплата за получената нежност. Ако удряте с пръчка по главата кучето си всеки път, когато му давате лакомство, накрая то ще очаква удара, за да получи храна. Така и детето може да приема иначе нетърпими неща, със съзнанието, че по този начин си плаща да бъде обичано.
Още крехко, то не може да живее без своите родители: единственото му желание е да ги удовлетвори. Когато към него се отправят съвършено мили „любезности” от рода на: „Направи това или онова, за да доставиш удоволствие на мама...” – детето го прави, като се опитва да отгатне какво се очаква от него. То е най-добрият психолог в света, защото това е жизнено необходимо за него, но може да го отведе твърде далеч: ако реши, че неговите родители му желаят смъртта, то може да им я предостави.
Отношенията родители–деца са доста нестабилни, защото са несиметрични и е много трудно да се постигне равновесие в тях. Родителите и децата нямат еднакви права. Какви съвети да дадем на родителите, за да успеят най-добре да ориентират децата си за тяхната принадлежност в живота?
Първото правило е, че плодовете на дървото не са предназначени за него. Човек трябва да се отърси от чувството за собственост по отношение на наследниците си. Например, ние смятаме, че имаме право на решение относно образованието на децата си или личния им живот. Ако се съпротивляват, ако се отдръпват, това означава, че ние рано сме им разкрили всичките жертви, които сме направили за тях – жертви, които между другото те не са искали.
Пред кабинета ми минават много хора, които се оплакват, че са били насила тласнати в някоя област, „за удоволствие на родителите”. Да не забравяме, че децата не ни дължат нищо: ние трябва просто да се радваме на тяхното съществуване и присъствие в нашия живот. Трудно, но крайно необходимо е да ги научим да се справят и без нас...
Най-сигурният начин е като им позволим най- добре да развиват своята самоличност. Ние имаме навик да налагаме мнението си под формата на диктат. „Кажи благодаря, ела тук, отиди там, учи пиано, не обличай това и т. н.” трябва да бъдем по-внимателни към техните желания. „Какво мислиш за това? Какво би искал да направиш?” Нужно е да им позволим изява на чувствата, за да не се превърнат в задръжки. Да си представим едно малко момиченце, на което неизменно се казва: „Нали виждаш, че в момента не е удобно” винаги, когато огладнее или му се ходи до тоалетната. Тогава детето ще привикне да възприема нуждите си като нещо лошо и да се въздържа.
Ако дадем думата на детето, това не означава да отстъпим пред капризите му. Чрез заместване на „родителя-цар” с „детето-цар” се стига до създаването на индивид, прекалено горделив за живота в обществото. Това не е развитие, а замяна на един вид диктатура с друг.
За постигане на равновесие е необходимо да приемем лошото в един момент и по този начин да предотвратим бъдещите страдания. Да показваме нашата родителска обич, но не прекалено. Малкото птиче не излита със собствените си криле, докато майка му носи храна в гнездото. Считам дори, че който не може да причинява поне мъничко болка, не е добър родител. На детето трябва да се покаже съществуването на граници в живота, чието прекрачване понякога е и болезнено. При нужда, ако го прави за негово добро, бащата трябва да допусне сина си понякога да проявява и омраза.
Родителите имат право на грешка, ако е допусната от любов. И не бива да се обвиняват – нормално е децата да ви отправят упреци, защото трябва да ги отправят към някого...
Най-важният съвет за родителите е да съумеят да живеят за себе си, като се занимават преди всичко със своето щастие, а то ще се предаде на поколението. Ако се налага развод, не бива да си го забраняваме, „заради децата”. Двама добри разделени родители струват повече от живеещите заедно, които взаимно не се понасят. Децата, израснали при единия родител, често се проявяват като по-зрели и любознателни от своите връстници. Лишен от родителските окови, аз може би по-бързо от другите се научих на удоволствието да бъда предприемчив и независим.
Преди всичко не трябва да се жертваме. Да живеете за себе си, означава да покажете на собствените си деца един модел на осмислен живот. Самата природа ни учи на това. Лъвицата не пропуска да плесне с лапа лъвчетата си, ако й пречат да спи. Сънят й е по-важен от удоволствието на малките да се боричкат около нея. Накрая те самите ще бъдат облагодетелствани, защото отпочиналата им майка ще ловува по-добре. Остава ни много да се учим от природата. Човешкото същество е едно от малкото земни създания, които могат да създават деца, преди да са достигнали обществена и психическа зрялост.
Нашите деца не са обект на частно инвестиране:
• Според природните закони, детето става самостоятелно когато порасне. Но отношенията му с родителите често се противопоставят на неговата самостоятелност. Да не допускаме установяването на зависимост!
• Да не използваме децата за изпълнението на собствените ни очаквания.
• Не залагайте всичко във вашето потомство, защото ще направите щастието си зависимо от външни фактори. Не се жертвайте.
От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд. „Здраве и щастие”, 1994
