„Много значителни промени в живота ни произлизат от моментите, в които сме напълно разбити, в които всичко, което сме мислели, че знаем за света, се оказва невярно.“
Как да превъзмогнем своя най-голям враг в житейски и професионален план – собствено его? Ментор на редица успешни личности, Райън Холидей изследва как отровата на егото обгръща ежедневието и ни отдалечава от успеха в книгата си „Твоето его е врагът“ (Изд. Сиела).
Падение
Ще оставате неоценени. Ще ви саботират. Ще изпитвате неочаквани провали. Очакванията ви няма да се сбъдват. Ще губите. Ще фалирате.
Как да продължавате тогава? Как да се гордеете със себе си и със своята работа? Съветът, който Джон Уудън дава на своите играчи, е: променете дефиницията на успеха. „Успехът е душевен покой, който е пряк резултат от твоето лично удовлетворение да знаеш, че си положил усилието да дадеш максимума от себе си, за да станеш най-добрият от всичко най-добро, което си способен да станеш“. „Амбиция – напомнял на себе си Марк Аврелий, – означава да обвържеш своето благополучие с онова, което другите хора казват или правят… Здрав разум означава да го обвържеш със своите действия“.
Вършете си работата. Вършете я добре. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще, или каквото Бог реши. Това е всичко, което ни е нужно като нагласа. Признанието и наградите – те са просто бонуси. Отхвърлянето зависи от хората, а не от нас.
Има много начини да удариш дъното. Почти всеки човек го прави по свой си начин в някакъв момент. В гръцката митология героите често минават през катабазис – или „слизане“. Принудени са да се оттеглят, преживяват депресия или в някои случаи буквално слизат в подземния свят. Когато се появят обратно, притежават повече знание и разбиране. Днес бихме нарекли това ад – и понякога всички прекарваме известно време там.
Ограждаме се с боклуци. С развлечения. С лъжи за това кое ни прави щастливи и кое ни е важно. Ставаме хората, каквито не би трябвало да станем, и се въвличаме в разрушителни, отвратителни начини па действие. Това нездраво и тласкано от егото състояние заяква и става почти постоянно. Докато силите на катабазиса не ни накарат да го осъзнаем.
„Dur is dura franguntur”. (Твърдите неща се разбиват с твърди неща.)
Колкото по-голямо е егото, толкова по-тежко е падението. Щеше да е хубаво, ако не ставаше по тоя начин. Ако можехме да получим едно любезно смушкване да поправим поведението си, ако можехме да съумеем да надхитрим егото по свой си начин. Но това просто не става така. Преди около 120 години преподобният Уилям А. Сътън изказва наблюдението, че „не можем да се смирим по друг начин, освен като понасяме унижения“. Колко по-добре би било да си спестим тези преживявания, ала понякога те са единственият начин слепецът да прогледне. В действителност много значителни промени в живота ни произлизат от моментите, в които сме напълно разбити, в които всичко, което сме мислели, че знаем за света, се оказва невярно. Бихме могли да наречем тия моменти „моменти от Бойния клуб“. Понякога причина за тях сме самите ние, понякога не, ала каквато и да е причината, те могат да бъдат катализатори за промени, за които сме били неспособни преди. Тъкмо в тия моменти – когато тоя прелом разкрива нещо невиждано досега вие сте принудени да създадете визуален контакт с нещото, наречено Истина. Повече не можете да се криете или да се преструвате.
Винаги е изкушаващо да се върнеш към опровержението на онзи стар приятел (който е твоето его, отказващо да приеме, че онова, което не ти харесва, би могло да е вярно). Психолозите често казват, че застрашеният егоизъм е една от най-опасните сили на земята. Членът на банда, чиято „чест“ е поставена под съмнение. Нарцисистът, който е отхвърлен. Кавгаджията, накаран да изпита чувството на срам. Измамникът, който бива разкрит. Плагиатът или разкрасяващият фактите, чиято история не се връзва.
Това не са хора, близо до които бихте искали да се намирате, кога то са притиснати до стената. Нито пък вие бихте искали да имате такава стена зад гърба си. Там реакцията е следната: „Как могат тези хора да ми говорят по този начин? За кого се мислят? Ще ги накарам да ми платят“. Понякога, понеже не можем да посрещнем казаното или стореното, ние вършим немислимото в отговор на непоносимото: ескалираме. Това е егото в неговата най-чиста и най-отровна форма.
Вижте Ланс Армстронг. Той мами, но така постъпват мнозина. Нещата тръгват наистина зле тогава, когато неговата измама се разкрива публично и той е принуден да види – дори само за секунда – че е измамник. Той твърдо е отричал въпреки всички доказателства. Безогледно е съсипвал живота на другите хора. Ние толкова се страхуваме да не загубим самоуважението си или, боже опази, уважението на другите, че замисляме да извършим ужасни неща.
Вижте смело симптомите. Излекувайте болестта. Егото е причина да ни е толкова трудно – по-лесно е да отложим, съзнателно да избягваме да видим промените, които е необходимо да направим в живота си. Ала промяната започва с изслушване на критиките и думите на хората около нас. Дори ако тези думи са гадни, гневни или обидни. Тя означава да ги претеглим, да отхвърлим онези, които не са важни, и да обмислим онези, които са.
Би било по-добре изобщо да не ставаме жертва на илюзии, разбира се. Би било по-добре никога да не е необходимо да коленичим или да стигаме до ръба. Ето защо в тази книга отделихме толкова много време на тази тема. Изгубена ли е тази битка, приключваме тук. В крайна сметка единственият начин, по който можете да оцените своя напредък, е да застанете на ръба на дупката, която сте си изкопали, да погледнете в нея и да се усмихнете благо на кървавите следи от нокти, отбелязали вашето изкачване по стените й.
От: „Твоето его е врагът“, Райън Холидей, превод Жана Кличмурдова, изд. Сиела
Снимка: YouTube