„Човекът бива разрушаван не от напрежението, пораждано от стреса, а от липсата на подготовка за живота и ситуациите в него.“
Известният психотерапевт, психолог и хомеопат д-р Валерий Синелников е автор на уникални по своята простота и ефективност психологически методики, помогнали на хиляди хора да си възвърнат здравето, да подобрят своето благосъстояние и да познаят радостта от живота. За стреса и живота като игра, в която можем да изберем ролята на палач, жертва, шут или вълшебник, споделено от книгата на Синелников „Ваксина против стрес“.
♥ Какво е стрес?
Тази дума се използва в нашия речник отскоро. Заимствана е от английския език (stress – напрежение) и означава състояние на напрежение, възникващо у човека под влиянието на силни въздействия. Ние придаваме на този термин негативно значение, като забравяме, че той означава определен процес, движение. Тоест, самото напрежение не може да бъде нито лошо, нито добро. Животът не е възможен без напрежение. Защото животът е свързан с движение, а това означава – със стрес. Всичко зависи от степента на въздействие и от това доколко човек е готов да понася натоварвания, доколко той е трениран.
Известният специалист по стреса Ханс Селие доказва, че малка доза стрес връща младостта и жизнените сили, изработва навик за справяне със сложни житейски ситуации.
Човекът бива разрушаван не от напрежението, пораждано от стреса, а от липсата на подготовка за живота и ситуациите в него.
Наскоро направих за себе едно откритие! Всички проблеми в живота на хората възникват, тъй като у тях няма достатъчно ефективна вътрешна стратегия при срещата им с неизвестното. Оказва се, че ако човек се научи да използва положително енергията на т.нар. стресови ситуации, животът му ще се освободи от крайното напрежение.
Вече писах за това, че не съществува положителна или отрицателна енергия. Има просто енергия. Каква ще бъде тя – съзидателна или разрушителна, зависи само от нас. Например, слънчевата енергия – можем да я използваме успешно за нашите нужди, но в същото време при неправилни наши действия тя може да ни нанесе голяма вреда.
Това, което в ежедневието възприемам като нещо неприятно, след известно време може да ми бъде полезно. И обратното.
В тази връзка има една много хубава притча. Учителят пътешествал със своите ученици. Една вечер те помолили да пренощуват в богата къща. Стопанинът им разрешил с нежелание, хвърлил им в конюшнята наръч сено, дал им стомна с вода и парче твърд хляб. На другата сутрин учителят накарал учениците си да съберат всичките си пари и да ги дадат на стопанина, като му благодарят.
На следващата нощ те помолили да пренощуват в една бедна къщурка. Стопанинът заклал единствения си овен, приготвил им пилаф и ги настанил да спят в дома му. На сутринта учителят събудил учениците си още преди да се е събудил стопанинът, подпалил къщата му и ги накарал веднага да си тръгнат.
През целия ден учениците мълчали, обзети от тягостни чувства. Вярата в тях се борела с възмущението. Накрая учителят им разрешил да му зададат въпросите, които ги измъчвали. Настанала глъчка. Всички започнали да се възмущават от това, че са дали на богатия последните си пари, а на добрия човек, вместо да му благодарят, му подпалили дома.
– Е, какво пък – казал им учителят, – с малко знание не може да се разбере голямото знание. На богатия му липсваха именно нашите пари, за да се впусне във финансова авантюра, която ще го разори напълно. А бедният човек през целия си живот е живял върху злато, но не е знаел това. И сега, когато разчиства останките от изгорялата си бедна къщурка, той ще открие голяма стомна със златни монети.
Споменах за това, че от живота ми изчезнаха негативните стресови ситуации. Сега разделям всички събития на приятни и полезни. Приятните са тези, в които се наслаждавам на живота. А полезните ми помагат да науча нещо ново, да опозная по-добре заобикалящия ме свят. Благодарен съм и на едните, и на другите.
♥ Основната грешка на възрастните
Крайното напрежение се поражда не от самата ситуация, а от модела, в чиито рамки възниква негативната реакция.
Какво означава да си жертва? Това означава да живееш в непрекъснато очакване на болка. Тогава може би ролята на тиранина е по-добра? Нищо подобно. Тиранинът живее в постоянен страх за своя живот. Със своето поведение той унищожава заобикалящия го свят, а това означава - своя свят, т.е. самия себе си. Буквално всички управляващи се обграждат с телохранители, защото се страхуват от нападение както от страна на своите жертви, така и от други тирани като тях. Те живеят в постоянен страх.
Единственият им изход е да престанат да играят ролята на жертва или на тиранин и да усвоят новия модел на поведение.
Моделът „Вълшебник“ също е игра, но тя е много интересна и предоставя доста по-голяма свобода и повече възможности. Ако я усвоите до съвършенство, ще се научите да създавате и да премахвате различни прегради. Тоест, ще се превърнете в истински вълшебник.
Макар че това също е илюзия. Но толкова е интересна и колко много възможности крие в себе си! Вълшебникът твори и създава. Жертвата и тиранинът рушат.
Всеки човек по своята същност е творец. Само че е забравил за това. Той е изпаднал в летаргия. Практически всички възрастни са потънали в необичаен хипнотичен сън. На тях само им се струва, че живеят. Всъщност, те са омагьосани. А някога те наистина са живеели. Когато са били деца. Вярвали са в приказките. В нищо не са се съмнявали. Можели са да се покажат пред целия свят. Но постепенно са ги омагьосали и са се превърнали в биороботи.
И кой, освен вас, ще развали магията?
Отворете си очите за вас самите, за вътрешния си свят. Никой не е виновен, че боледувате, че имате проблеми или нещо ви липсва. Всичко във вашия свят е създадено от вас самите. И оттук следва простият и гениален извод: всичко може да бъде променено! Но трябва да започнете от себе си!
И колкото по-бързо разберете това, толкова по-бързо ще започнат промените.
Вълшебникът не изпитва потребност нито от завист, нито от злоба, нито от ревност. Не се нуждае от съперничество. Просто живее и направлява живота си.
Той отдавна е разбрал, че няма смисъл да воюва и да се старае да получава нещо по насилствен път. Той взема от живота всичко, което му е необходимо. По-точно, самият живот му го дава, тъй като той е стопанин на своя живот.
Помните ли книгата на Булгаков? Воланд казва на Маргарита: „Никога нищо от никого не моли. Сами ще дойдат и сами ще ти дадат всичко.“
Живейте и играйте като деца. Спомнете си какво казва Иисус Христос: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ Наблюдавайте внимателно поведението на детето. То навсякъде и във всичко ще си намери повод за игра. А ние, възрастните, само му пречим. Твърде сериозно се отнасяме към всичко. Считаме, че светът е ограничен, че в него няма нищо ново и интересно. От възрастния човек често могат да се чуят следните думи, които той произнася многозначително и замислено: „Видял съм много неща, имам богат жизнен опит.“ А самият той лежи изнемощял в леглото. Какъв жизнен опит има този човек, щом му е донесъл болести и го води към смъртта? Помислете дали ви е нужен такъв опит.
Децата играят, тъй като за тях светът е тайна и загадка. Всичко им е интересно. Към всичко проявяват любопитство. Когато наблюдавах как едногодишният ми син опознава света около него, му завиждах. Ето го, отива в кухнята и успява да стигне до шкафа с продуктите. Лесно отваря вратата. Колко много възторг, учудване и радост имаше в очите му! С часове можеше да докосва малките буркани и пакети, да ги разглежда от всички страни и да опитва съдържанието им на вкус.
Запитах се къде изчезнало това у мен? Къде е онази непосредственост на детското възприятие? Какво съм получил в замяна? Безпокойство за собствения ми живот и за живота на своите близки?
И само след няколко години, след като започнах да усвоявам новия модел, периодически започнах да изпадам в състояния, които ми напомняха смътно за онези особени чисти чувства на спокойствие и радост от моето детство.
Според мен, целият проблем е в това, че възрастните са забравили, че светът е една велика тайна. И това, което виждаме в живота си, все още е далече от самата Реалност - невъобразима и безкрайна по своята същност. Те са престанали да се отнасят към себе си и към заобикалящия ги свят като към загадка. И това е най-голямата грешка на възрастните.
Животът е игра. Понякога сериозна и може би тъжна. Но само в играта можем да се научим на нещо. Усвоявайте ролите в тази игра. Има роля на палач или на жертва, на шут или на вълшебник. Изберете си някоя.
От: „Ваксина против стрес”, Валерий Синелников, изд. Софт Прес
Снимка: self.wikireading.ru