Изграждаме навика да бъдем себе си, ставайки роби на заобикалящата ни среда ♥ Джо ДИСПЕНЗА

Специалист по биохимия, учен и изследовател в облacттa нa нeвpонaукaтa, Джо Диспенза споделя своето знание за силата на човeшкия мозък и нaчинитe, по които можeм дa пpeпpогpaмиpaмe миcлeнeто cи, за да реализираме огромния потенциал, заложен във всеки от нас. Лесно ли е да разчупим навика да бъдем себе си?

(Boulevard des Italiens Morning Sunlight, by Camille Pissarro, 1897)

♥ Как се изгражда навикът да бъдеш себе си

В резултат от привикването на невроните двете реалности – на вътрешния ум и външния свят – сякаш стават почти неотделими. Ако например никога не спирате да мислите за проблемите си, умът и животът ви ще се слеят като едно. Обективният свят е обагрен от възприятията на субективния ум и така реалността постоянно се съобразява. Изгубвате се в илюзията на съня.

Можете да го наречете коловоз, да, случва се на всички, но става дума за нещо много по-дълбоко: не само действията ви, но и нагласите и чувствата също започват да се повтарят. Изградили сте навика да бъдете себе си, ставайки в определен смисъл роби на вашата среда. Мисленето ви е станало равно на условията в живота ви и като квантов наблюдател, вие създавате ум, който само утвърждава отново и отново същите обстоятелства в конкретната действителност. Единственото, което правите, е да реагирате на външния, известен, непроменящ се свят.

Вие съвсем реално сте се превърнали в следствие на обстоятелства извън вас. Допуснали сте да се откажете от контрола върху съдбата си. Вие дори не се борите с непрекъснатата монотонност на самите себе си и на това, в което се е превърнал животът ви. Нещо по-лошо: вие не сте жертви на някаква мистериозна и невидима сила, която ви е поставила в този омагьосан кръг, вие сами сте създали кръга.

Добрата новина е, че след като сте създали този кръг, можете да изберете да приключите с него.

Квантовият модел на реалността казва, че за да променим живота си, трябва из основи да променим начина, по който мислим, действаме и се чувстваме. Трябва да променим състоянието „съм“. Тъй като начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, всъщност съставлява личността, то именно личността създава нашата лична реалност. За да си създадем нова лична реалност, нов живот, трябва да си създадем нова личност, да станем някой друг.

Следователно, да се променим, означава в мислите и в поведението си да надраснем средата.

♥ Величието означава да следваме мечтата си независимо от средата

Преди да премина към начините, по които можете с мислите си да надраснете средата и така да разчупите навика да бъдете себе си, искам да напомня нещо.

Да, възможно е с мислите си да надраснете сегашната си действителност и учебниците по история са пълни с имената на хора, които са го правили – Мартин Лутър Кинг, Уилям Уолас, Мария Кюри, Махатма Ганди, Томас Едисон, Жана д’Арк. Всеки от тях е имал в съзнанието си идея за бъдеща действителност, съществуваща като потенциал в квантовото поле. Визията им била жива в един вътрешен свят от възможности отвъд сетивата; и с времето всяка от тези личности успяла да превърне идеята си в реалност.

Общото между тях е, че те всички са имали мечта, визия или цел, много по-голяма от самите тях. Вярвали са в бъдеща съдба, която е била толкова истинска в ума им, че са започнали да живеят така, сякаш мечтата им се е осъществила. Не са можели да я видят, чуят, вкусят, почувстват, но са били толкова обсебени от мечтата си, че са действали в съответствие с тази потенциална реалност напред във времето.

Така например, империалистическото владичество, което държи Индия под колониално управление в началото на XX век деморализирало индийците. Въпреки това Ганди вярвал в реалност, която все още не присъствала в живота на неговия народ. Той приемал идеите за равенство, свобода и ненасилие с цялото си сърце.

Въпреки че Ганди подкрепял свободата за всички, реалността на тиранията и британското владичество била съвсем различна. Конвенционалните представи по онова време били в разрез с неговите надежди и стремежи. Макар че изживяването на свободата не било реалност, когато се заел да промени Индия, той не позволил неблагоприятните външни обстоятелства да го разколебаят и не се отказал от идеала си.

Дълго време обратната връзка от външния свят не показвала на Ганди, че успява да промени нещо. Но той не допускал условията в средата да определят неговия начин на живот. Той вярвал в бъдеще, което още не можел да види или да преживее със сетивата си, но то било толкова живо в съзнанието му, че било невъзможно да живее по друг начин. Той прегърнал нов бъдещ живот, макар физически да живеел в настоящия. Разбирал, че начинът, по който мисли, действа и се чувства, ще промени условията в средата му. И накрая в резултат от усилията му действителността започнала да се променя.

Когато поведението съответства на намеренията, когато действията са равни на мислите, когато умът и тялото работят заедно, когато думите и делата са в хармония, зад всеки индивид стои огромна сила.

Из: „Разчупете навика да бъдете себе си“, Джо Диспенза, превод Ирина Манушеева, ИК „Кибеа“
Картина: Boulevard des Italiens Morning Sunlight, by Camille Pissarro, 1897; chinaoilpaintinggallery.com