„Тялото е прояждано от невидими бактерии. Душата я изяждат дребните грижи и преживявания.“
Александър Зиновиев (1922-2006) често е определян като независим руски мислител, една от най-крупните, оригинални и противоречиви фигури на руската социална мисъл от втората половина на XX век. Световно известен писател, философ, логик, социолог и публицист, през целия си живот Зиновиев заема активна гражданска позиция, подлагайки на остра критика най-напред съветския строй, след това – руския и западния, а в края на живота си – процеса на глобализация. Участник във Великата Отечествена война, Кавалер на ордена Червена звезда, през 1951 г. той завършва с отличие философския факултет на МГУ. Година по-късно Зиновиев е сред основателите на известната Московска логическа школа. През 50-те и 60-те години той става един от символите на възраждане на философската мисъл в СССР. През 1976 г. книгата му „Зейналите висоти” (превърналата се в култова за съветските дисидентски кръгове) е публикувана от швейцарското издателство Age d’homme, а Зиновиев е уволнен от всички висши длъжности, лишен е от званието доктор на философските науки и професура, и е прогонен от страната си. Определяйки себе си най-напред като социолог, по време на своята 21-годишна имиграция, Зиновиев прави истинска писателска кариера. На Запад той публикува над 20 романа, създавайки оригинален нов жанр – „социологически роман“. Произведенията му са публикувани на над 20 езика и му донасят световно признание. С книгата си „Комунизмът като реалност” (1980), Зиновиев става първият и единствен руски лауреат на наградата „Алексис де Токвил” за най-добра книга по социология. Книгата му „Живей” (1988) получава националната литературна награда на Италия, писателят става лауреат и на френската литературна награда „Медичи“. Творческото му наследство включва над 40 книги, обхващащи редица области на знанието – социология, социална философия, математическа логика, етика, политическа мисъл. Александър Зиновиев умира през май 2006 г. в Москва на 84-годишна възраст.
(1922 ~ 2006)
Принципи на живота
Запазвай личното си достойнство. Дръж хората на дистанция. Бъди независим в поведението си. Отнасяй се към всички с уважение. Бъди търпим към чуждите убеждения и слабости.
Не се унижавай, не се подмазвай, недей да угодничиш, каквото и да ти струва. Не гледай на никого отвисоко дори ако човекът е нищожен и заслужава презрение. Въздай на всекиму дължимото. Гения назови гений. Героя назови герой.
Не възвеличавай нищожеството. Не бъди близък с кариеристи, интриганти, доносници, клеветници, страхливци. Махни се от обществото на лошите хора. Обсъждай, но не спори. Разговаряй, но не глаголствай. Разяснявай, но не агитирай. Ако не те питат, не отговаряй. Не отговаряй повече от това, което те питат.
Не привличай вниманието към себе си. Ако можеш да минеш без чужда помощ, по-добре. Не натрапвай помощта си. Не създавай прекалено интимни отношения с хората. Не се пъхай в душата на другия, но и не пускай никого в своята. Обещавай, ако си уверен, че ще изпълниш обещаното. Щом си обещал, изпълни обещанието си на всяка цена. Не мами. Не хитрувай. Не прави интриги. Не поучавай. Не злорадствай.
В борбата предостави на противника всички преимущества. Не насилвай другите. Насилието над другите не е признак на воля. Само насилието над себе си е воля. Но не позволявай на другите да те насилват. Съпротивлявай се на превъзхождащата сила с всички достъпни средства. Вини за всичко себе си. Ако децата ти са пораснали жестоки – ти си ги възпитал такива. Ако приятелят ти те е предал – ти си виновен, че си му се доверявал. Ако ти е изменила жена – ти си виновен, че си й дал възможност за измяна. Ако те потиска властта – ти си виновен, че си внесъл своя дял в нейната мощ.
Не действай от името и в името на другите. Мисли за последствията на своите действия спрямо другите – ти за тях (за последствията) носиш отговорност. Добрите намерения не оправдават лошите последствия от действията ти, добрите последствия не оправдават лошите намерения. Тялото е прояждано от невидими бактерии. Душата я изяждат дребните грижи и преживявания. Не допускай дребното в живота да овладее душата ти.
Никога не разчитай на това хората да оценят твоите постъпки обективно – такава „обективна” оценка изобщо няма. Считаното от нас за обективна оценка е начинът, по който ние самите бихме искали хората да оценят постъпките ни. Мотивите за постъпките ти не съвпадат с мотивите, които ще им припишат другите. Твоите мотиви сами се променят с времето, а и често са многостранни и противоречиви. Ти сам неволно търсиш подходящи мотиви за постъпките си и дори оправдания за тях.
Хората гледат на поведението ти от гледна точка на своите интереси и според собственото си разбиране за света. Хората са различни. Една и съща постъпка е зло за едни и добро за други. Нещо повече, при оценката на човешките постъпки истината е достижима само понякога и само частично. Ти живееш неразбран от другите и ще умреш неразбран. Това е общ закон. Само този, който не претендира за някакво обективно разбиране на поведението си от другите, живее достойно като човек.
Смъртта и забвението поправят всички „несправедливости” в това отношение. Добави към всичко останало умишлената лъжа и клеветата, а също и стремежа на хората да идеализират избрани личности. Помни: ти си единствен и висш „обективен” съдия на поведението си, защото то е твое поведение, и ти си свободен да го съдиш по собствено усмотрение.
„Принципи на живота“, Александър Зиновиев
Източник: literaturensviat.com
Снимка: Зиновьев, Александр Александрович (1922-2006), ru.wikipedia.org