„Тези, които мъжествено бранят правата си, устояват на ударите на съдбата. Разумният побеждава всичко, дори собствената си участ.“
Изкуството на житейската мъдрост
НЕ ОМАЛОВАЖАВАЙ МАЛКОТО ЗЛО. Колкото и малко да е, злото не идва само. Нещастията, както и радостите, са като звена от верига - едните повличат след себе си други. Обикновено щастието води след себе си нови щастливи обстоятелства, а нещастието - нови нещастия. Всички отбягват неудачник и търсят близостта на щастливеца. Дори гълъбите, с цялата си кротост и простодушие, безгрешно избират най-чистата и бяла камбанария. Всичко изневерява на неудачника - и собствените му сили, и думите, и късметът му. Не буди заспалото зло. Едно неволно подхлъзване може да те запокити в необозрима бездна от беди. Нито щастието е пълно, нито нещастието - окончателно. Небесната съдбовност изисква търпение, а за всичко земно е необходим здрав разум.
НЕ СИ НАВЛИЧАЙ НЕПРИЯТНОСТИ ОТ СЪСТРАДАНИЕ. Нещастието за едни е щастие за други. Защото кой би могъл да бъде щастлив, ако много други не са нещастни. Обикновено неудачниците будят съчувствието на хората, които с ненужно милосърдие искат да смекчат ударите на съдбата. И често човекът, който на върха на благополучието си е будил всеобща ненавист, когато изпадне в беда, получава всеобщо съчувствие. Така състраданието към падналия заменя желанието за отмъщение към преуспяващия. Прозорливият внимателно следи как съдбата разбърква картите. Има хора, които са винаги на страната на неудачниците и се сближават с онзи, който е изпаднал в беда, макар да са го отбягвали вчера, когато е бил на гребена на вълната. Това може би говори за благородство, но не и за благоразумие.
ПОНАСЯЙ ГЛУПЦИТЕ. Учените са нетърпеливи, защото който трупа много знания, трупа нетърпение. Трудно е да удовлетвориш онзи, който знае много. Според Епиктет основно житейско правило е да се научиш да бъдеш търпелив, като по такъв начин изминаваш половината път към мъдростта. За да се примириш с цялата глупост на света е необходимо огромно търпение. Често сме принудени да понасяме страдания от хората, от които зависим и затова е необходим железен самоконтрол. Търпението ражда спокойствието на духа - несравнима благодат и висше земно щастие. И ако нямаш сили и воля да изстрадаш търпението, по-добре е да се усамотиш, макар че дори и тогава ще трябва да понасяш самия себе си.
ОТКРИЙ СВОИТЕ ДРЕБНИ СЛАБОСТИ. И най-съвършеният човек ги притежава и свиква или дори се привързва към тях. Често това са слабости на ума и колкото по-развит е той, толкова по-очебийни са и те. И не защото притежателят им не ги съзнава, а по-скоро защото е привързан към тях, което е двойно по-голяма беда - неразумно е да се поддадеш на слабости, които можеш да избегнеш. Те приличат на рождени петна, които рушат съвършенството и колкото по-сладки са за теб самия, толкова по-неприятни са за околните. Изисква се голяма смелост, за да преодолееш себе си и да дадеш свобода за изява и на останалите си качества. Всеки се хваща за слабостите, вместо да се възхищава на достойнствата ти, безжалостно се взира в твоите недостатъци и те очерня, колкото може повече.
ПОМАГАЙ СИ САМ. В голяма беда няма по-добър другар от храброто сърце, а започне ли да губи сили, то трябва да бъде подкрепено от разума. Тези, които мъжествено бранят правата си, устояват на ударите на съдбата. Оставиш ли се да те влачи течението, чака те горчива орис. Мнозина не могат да понесат бремето на несгодите и удвояват тежестта им с неумението да се справят с тях. Който познава добре себе си, знае как да преодолее и своята слабост. Разумният побеждава всичко, дори собствената си участ.
ЧУДОВИЩА НА ГЛУПОСТТА. Това са суетните, себичните, надутите, твърдоглавите, капризните, надменните, маниаците, предвзетите, чудаците, интригантите, заядливите и темподобни - всички те са чудовища на нахалството и глупостта. Всяка душевна уродливост е по-безобразна от телесната, защото осквернява Съвършената красота. Но кой би могъл да излекува тази повсеместна лудост? Там, където няма самоконтрол, няма място за мъдър съвет и чужди напътствия. Вместо да се срамуват и да се боят от публично осмиване, подобен род хора се самоутешават с фалшивата надежда за въображаемото одобрение от околните.
НЕ БЪРЗАЙ ДА ЖИВЕЕШ. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.
НЕ БЪДИ КРОТЪК КАТО ГЪЛЪБА НА МИРА. Съчетавай хитростта на змията с кротостта на гълъба. Няма нищо по-лесно от това да измамиш честния човек Който е неспособен на лъжа, вярва на всички. Който не си служи с измама, се доверява на другите. Не само глупавите могат да бъдат подлъгани, а и добродушните. Има два типа хора, които успяват да избегнат заблудата - тези, които са се поучили от собствения си горчив опит, и онези, които са се поучили от чуждия. Бъди толкова проницателен, колкото е ловка и хитра измамата, и не проявявай прекомерно благодушие, което би позволило на другите да ти сторят зло. Събери в себе си качествата на гълъба и змията, така че от тяхното сливане да се роди не чудовище, а приказно създание.
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org