„В нашата епоха има тенденция доволството да се счита за признак на наивност, глупост, а недоволството, обратно - за признак на интелигентност.“
(1900 ~ 1986)
Да култивираме в себе си доволство
Хората не говорят често за това колко е важно човек да се чувства доволен, удовлетворен - и малцина осъзнават мащабите на вредата от навика, който повечето хора имат, да са вечно недоволни от всичко и всички и да рушат хармонията навред. И което е още по-опасно - в нашата епоха има тенденция доволството да се счита за признак на наивност, глупост, а недоволството, обратно - за признак на интелигентност.
Разбира се, ако само си давате малко вид, че сте недоволни, колкото да издигнете своя престиж, вредата няма да е много голяма, но ако недоволството наистина се вкорени във вас - това е катастрофално и трябва да се вземат мерки. Трябва да се анализират причините за постоянното недоволство. Много често те се крият в едно криво мислене или някакви недостатъци във възпитанието.
От гледна точка на Висшата Разумност, продължителното недоволство, поддържано съзнателно или несъзнателно, винаги поразява нещо вътре в човека. Този, който не спира да се жалва и да обвинява Господа, живота и цялото човечество, трябва да знае, че такова отношение
и поведение са изключително вредни и опасни и че съветите, които му нашепват отвътре, са твърде пагубни. Тъй като недоволният човек не е в състояние да попречи на това свое чувство да се изрази навън, да се прояви, той има мрачно изражение, намръщен поглед, груб глас, резки движения, което го прави неприятен за другите. Макар и да е вярно, че хората са склонни да считат недоволните за по-умни и интелигентни от останалите, съвсем не намират за приятно съжителството с тях - и се отдръпват. Как да остане човек край хора, които постоянно се оплакват и заразяват атмосферата със своите жалби, упреци и недоволство? Недоволството е като черен дим, който прониква в душата и я обсебва - и онзи, който го подхранва в себе си, в крайна сметка се саморазрушава. Очевидно, хубавото настроение, радостта не могат да се възцарят окончателно в кратък срок. Доброто настроение често е израз на определен темперамент, а няма нищо по-трудно от това човек да промени темперамента си. И все пак, чрез своята мисъл и благодарение на Любовта и волята, ние сме способни да променяме своите вътрешни състояния.
Ако хората бяха честни, с ясно съзнание и прозорлив ум, щяха да установят, че в действителност, положителната страна на живота винаги преобладава и качествено, и количествено. Един много прост, обикновен пример - на Лазурния бряг в годината има повече хубави и ясни, отколкото дъждовни дни, но при най-малкия проливен дъжд, всички се оплакват от лошото време - хората забравят, че времето е било хубаво в продължение на седмици. Е, така постъпват и във всички други области на живота. Да бъде човек недоволен - това значи да признае, че не желае да има ясно разбиране за реалността. Трябва най-малкото да бъдем достатъчно честни да виждаме нещата и от двете им страни.
Онзи, който демонстрира винаги доволство и оптимизъм, също не е в Истината, но когато се гневите заради това, че някой е казал нещо, което не ви е харесало, или че сте платили за нещо повече, отколкото сте очаквали, или защото супата е пресолена, или пък сте изгубили вестника си, и реагирате на такива дребни, незначителни несгоди, сякаш е станала цяла катастрофа - това поражда у вас едно състояние, с което сами себе си разрушавате. Постарайте се от сега нататък да уравновесявате всичко, като на всяка дреболия в ежедневния си живот, която ви дразни, противопоставяте факта, че имате ръце и крака, благодарение на които можете да вършите толкова прекрасни неща; имате също очи, уши, нос, уста, които ви дават възможност да виждате, да чувате, да помирисвате, да дишате, да вкусвате, да говорите, да изразявате своето възхищение и благоговение... Имате работа, дом, приятели... И при най-малката неприятност сте готови да забравите всички тези неоценими богатства и да внесете смут и раздор в живота на своето семейство и на цялото общество? Това е доказателство, че ви липсва разумност.
Поставете дребните неприятности на съществуването лице срещу лице с всички блага, които Провидението щедро ви е предоставило, и си направете изводи. Твърде често хората правят точно обратното - сравняват малкото, което имат, с всичко онова, което притежават съседите: „Ах, ах, онзи там вече има кола, а аз все още карам велосипед!... Ако непременно искате да правите сравнения, защо не видите всички преимущества, които имате в сравнение с толкова много други хора, които тънат в лишения, които са нещастни или болни? За част от хората, това постоянно недоволство и тази постоянна неблагодарност са признак за отсъствие на разумност - вместо да видят благата и благословенията, с които ги обсипва Небето, навсякъде виждат само причини да губят своята вяра, своята любов, своята благодарност.
Съществуват отговори на всички възражения, които тъгата и обезсърчението биха могли да представят. Все пак хората трябва да се съгласят да погледнат по друг начин на нещата - да започнат да разсъждават по друг начин: пред всяко събитие, пред всяка ситуация, спрете се за миг, за да разгледате и двата аспекта - отрицателния, но също и положителния. Очевидно, не бива да се самозаблуждаваме, повтаряйки си, че всичко е наред, но също така трябва да престанем да концентрираме вниманието си единствено върху мрачната страна на живота. Мислите си: „О, всичко това вече го знаем“. Е, добре тогава - приложете го, като е толкова просто! Самонаблюдавайте се, и ще откриете, че често забравяте това правило и се предавате на недоволството и песимизма. И тогава, не само че вече не разсъждавате правилно, но и пречите на своята Душа да се разгърне, да се повдигне и да полети. По такъв начин се саморазрушавате духовно и физически. Защо за човек, който постоянно се тревожи и е неудовлетворен, на разговорен език казват, че „кръвта му кипи от недоволство“ или още че „се изяжда от яд“, или че „кълве черния си дроб“?
Недоволството е допустимо само ако човек е недоволен от себе си. Не бива да изпитвате доволство от себе си даже ако имате големи духовни постижения. Защо? Защото рискувате да станете тщеславни, самодоволни и така да спрете движението си напред, да спрете своето усъвършенстване. Когато сте недоволни от себе си, това чувство ви дава подтик, заставя ви да работите, да се усъвършенствате. Но за да не се превърне това недоволство в натрапчиво разрушително състояние, трябва да възстановявате равновесието си, бидейки доволни от другите. Това вътрешно отношение ще ви предпази да не изпаднете в едно твърде негативно състояние, което би могло да ви докара до пълно обезсърчение. Търсете красивото и доброто във всички същества - особено в онези, които са допринесли чрез своя гений, чрез своите добродетели за развитието на човечеството - по такъв начин ще бъдете винаги изпълнени с удивление и възхита и никога няма да се изложите на опасността да потънете в отчаяние и безнадеждност.
Този, който си дава сметка, че не е успял да прояви онези качества, които се е надявал, че притежава, не трябва да се обезсърчава, възмущава и бунтува. Ако човек е обезсърчен и ядосан на себе си или на другите, или на Господа, това е много зле за него - трябва да бъде по-смирен, иначе това показва, че мисли криво и че все още е подчинен на нисшата си природа, която е успяла да се промъкне и прояви в момент, когато е намерила особено благоприятни условия. Сякаш Небето е казало на определени хора или обстоятелства: „Елате, „ухапете“ го малко или му кажете няколко думички, за да видим какво ще се случи“. И това, което се случва, е една суматоха, която доказва, че не е бил готов да посрещне изпитанията. Е, добре, даже и в този момент той не трябва да се натъжава и обезсърчава, иначе това показва единствено че той е толкова претенциозен, че желае неща, все още непостижими за него, и ако не оправи положението, ще завърши със саморазрушение. Позволено е да бъдем унили и тъжни, но само при неуспехите и нещастията на другите, а не поради собствените си неудовлетворени желания и амбиции. Нека тези, които често изпадат в подобно състояние, да знаят, че не са особено напреднали в развитието си, тъй като причините за тъгата и унинието се коренят в нисшата природа.
За да обобщим целия този въпрос, може да се каже следователно, че съществува поток на Живота и поток на Смъртта - и първата степен на Смъртта е недоволството. Да, защото, ако не се вземат мерки, недоволството се превръща в огорчение и страдание, а страданието - в мъка и болка. Тази болка, която отначало засяга само психичния план, в крайна сметка стига и до физическия план и го превзема. Един ден тя се превръща в болест, а болестта води до смърт. Между недоволството и смъртта, очевидно, има много междинни етапи, но малко по малко всеки един от тези етапи неизбежно води до следващия. Доволството, обратно, ви свързва с потока на Живота. Доволният се чувства изпълнен с благодарност към Небето и живее в Мир. Този Мир му дава сила, силата му носи пълнота - и той започва да вкусва от Вечния Живот...
Онзи, който се стреми към съвършенство, който иска духовете на Природата да му помагат в неговата работа, трябва да бъде благодарен за всичко, което има, и да излъчва нещо позитивно към другите. Следователно от сега нататък се учете да бъдете доволни, и то точно от нещата, които сте презирали и пренебрегвали. Всеки ден се старайте да намерите поне едно нещо, което да ви изпълни с възхищение и удивление, и го вложете в сърцето и в ума си. Ако всеки ден благодарите на Господа, ако сте доволни от всичко, което Той ви дава, значи, владеете магическата Тайна, която може да преобрази вашия живот, и дори светлозарните духове на Природата ще дойдат по-близо до вас, за да ви помагат.
От: „Хармония и здраве“, Омраам Микаел Айванов, изд. Авир, 2014 г.
Снимки: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Master
