„Всички слабости и грешки, които човек прави не по свое желание, идват от липсата на контрол върху ума.“

Контрол над ума

Склонността да се тревожим за дребни неща, да не можем да стоим на едно място, да се страхуваме, да сме объркани, да правим нещо без някаква причина, да говорим безцелно, да сме тъжни без повод – всичко това е резултат от липсата на контрол над ума. Такова поведение има ли и друг ефект освен последствията върху личността? Да. Всички слабости и грешки, които човек прави не по свое желание, идват от липсата на контрол върху ума. И ако има ключ към успеха, той е именно в контрола над ума. Резултатът от него е проявлението на интуицията, вдъхновението и откровението. А всички тревоги, терзания, страхове и съмнения идват от липсата му.

Какво е умът? Една част от човечеството го смята за нещо необяснимо, а за друга той е действие на мозъка. Това е много ограничена представа за ума. Чрез радиото гласът стига на хиляди километри разстояние, а умът е много по-фин от гласа. Той не може да бъде ограничен само с мозъка, макар че мозъкът е средството за оформяне на мислите. Според мистиците умът е истинският човек, а тялото е само дреха, която носим. Тази дума произлиза от санскритската дума мана, а от нея произхожда ману, което е почти същото като английската дума за човек, man. С други думи, „човек” (man) означава „ум” (mind). Виждаме верността на това, когато наречем някого тъжен или унил, или решителен и ентусиазиран, или добре балансиран, защото всички тези качества принадлежат на ума. Човекът не е своето тяло, а своят ум. Има поговорка, че това, което си, говори по-ясно от това, което казваш. С други думи гласът на ума стига по-далеч от казаното на глас и има по-силно въздействие.

Умът е този, който създава атмосфера. Често се чудим защо в присъствието на някого се чувстваме неприятно, без той да ни е сторил нещо лошо. С него се чувстваме разстроени, уморени, объркани, докато присъствието на друг ни зарежда с енергия. Защо става така? Това е ефектът на ума на човека. Кипящият от енергия ум зарежда атмосферата с енергия, с огън, който запалва всички присъстващи. Спокойният и умиротворен ум поражда същите усещания у онези, които попаднат в неговата атмосфера. Веднъж попитах моя духовен учител как можем да познаем божия човек. Той ми отговори: „Не по това, което казва или което изглежда, че е, а по атмосферата, която създава присъствието му. Това е критерият. Човек не може да създаде атмосфера, която да не съответства на неговия дух.”

В Библията се казва, че първо била създадена земята, а после небесата – което означава, че първо е било завършено тялото, след това – умът. Детето се ражда, така да се каже, с визия на ума, със скелет на ума, върху който после са надянати плътта и кожата. Няма ум без тяло, което означава, че преди да бъде направено тялото, умът е бил само акаша (Санскритската дума акаша съответства на „етер”). Опитът, който той е натрупал чрез тялото, е станал негово познание. Именно познанието прави ума. Акаша, който след раждането на физическото тяло става ум, вече е събрал неясни познания от умовете, които е срещнал по пътя си към земята. Може от един ум да е взел повече, отколкото от други. В този случай той е събрал главно характеристики от един индивид, който е живял преди това на земята. Освен това чрез родителите акаша се сдобива с познанията и с начина на мислене на техните предци, на нацията, расата и степента на еволюция на цялото човечество в дадения момент.

Първото, което можем да научим за ума, е, че що се отнася до неговото съществуване, той е независим от тялото. Умът обаче се обогатява от преживяното чрез сетивата. Няма съмнение, че умът е в тялото, но той е и извън него, както светлината, която е едновременно и във фенера, и извън него. Тялото е фенерът, в който се намира светлината, но фенерът не пречи на светлината. Светлината е независима от фенера. Тя свети навън и същото важи и за ума. Мозъкът не е умът, както физическият сърдечен орган не е сърцето. Просто чувството се усеща по-силно в гърдите, а мисълта се прояснява в мозъка. С други думи, очилата не са очите, те само помагат да виждаме по-ясно. Но зрението е независимо от очилата, докато очилата зависят от зрението. Така и тялото зависи от ума, но умът не зависи от тялото. Тялото не може да съществува без ума, но умът може да съществува без тялото. Умът е невидимата същност на тялото. Той има свой център във физическата същност и този център е мозъкът, както центърът на чувствата е сърцето.

Всичко, което сетивата могат да доловят, е външно, но всичко, което умът може да улови, е вътрешно. Това означава, че въображението идва от ума и умът го възприема. Чувствата, спомените, концентрацията, разсъдъкът, всички те са възприятия на ума. Можем да кажем, че умът е много повече, отколкото тялото, същността на човека. В това отношение тялото е като палтото, което обличаме.

От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org