„Ако почувствате, че попадате под влиянието на вечно потиснатото настроение на някой отровен човек край вас, знайте, че за ваше добро трябва да стоите колкото се може по-далеч от него.“
(Self Portrait, Egon Schiele)
Отровното настроение е заразно
Били ли сте някога в лошо настроение, без всъщност да знаете защо? Е, нищо чудно малко преди това да сте прекарали известно време с някой отровен за вас човек. Хората, които са силно чувствителни към околните, неволно имитират тона на гласа, позите, израза на лицето на отровния човек, като едновременно с това попиват и някои негови вътрешни характерни черти.
Помните ли как майка ви е казвала, че ако спите с кучето, ще прихванете от неговите бълхи? Знайте, че същото е валидно и за заразяването с нечие чуждо лошо настроение. Ако общувате с човек, който винаги е в потиснато и мрачно настроение, като нищо може да го прихванете от него. И тогава дори вие самите ще станете извор на лошо настроение, с което ще заразявате околните. Точно това се случило с Алекс и брат му Уолт.
Навремето Уолт преуспявал, но ето че в един момент банкрутирал и съпругата му го изоставила. Той напуснал Ню Йорк и се преместил в Калифорния, за да се настани при брат си, където възнамерявал да остане, докато се оправи и си стъпи отново на краката. Уолт обаче пренесъл в дома на Алекс не само всичките си дрехи и други вещи, но и цялата си негативна енергия, ведно с вечно лошото си и потиснато настроение.
- Когато той дойде и се нанесе при нас, сякаш всичко изведнъж се обърка и тръгна от зле по-зле - ми довери Алекс. Вечно се чувствам потиснат и в ужасно настроение. С жена ми започнахме непрекъснато да се караме. Постоянно съм изнервен, нещастен и депресиран. Жизненият ми тонус, който преди обикновено беше винаги висок, сега сякаш никакъв го няма, чувствам се като изцеден, яден, вечно уморен. Трудно заспивам и се тъпча като прасе. Вчера сутринта се качих на кантарчето и открих, че откакто Уолт се нанесе при нас, съм наддал десет килограма. Само за седем седмици!
Попитах го защо не е потърсил вариант Уолт да се настани някъде другаде. Алекс ми отговори, че не би искал да наранява така брат си и че щял да се чувства твърде виновен, ако го помолел да напусне дома им. Тогава го попитах как би се чувствал, ако бракът му се провали, ако ежедневното напрежение се отрази отрицателно върху работата му, ако в резултат на това изгуби къщата си и всичко, което е спечелил с толкова труд.
Разбра какво искам да му кажа и отвърна:
- Е, май ще мога да понеса известно чувство за вина.
Когато се върнал в дома си след нашия разговор, Алекс поговорил открито и напълно доброжелателно с Уолт. Дал му известна сума като го помолил да се изнесе в самостоятелно жилище. На пръв поглед сякаш нямало никакви проблеми, защото Уолт възприел предложението му спокойно и охотно се съгласил да изпълни молбата му.
Когато Уолт се изнесъл, сякаш камък паднал от плещите на Алекс. Забелязал, че жена му и децата им също вече били в по-добро настроение. Атмосферата в дома им станала по-лека, по-ведра, изпълнена с жизненост. Работоспособността на Алекс също се повишила ведно с жизнения му тонус. Започнал да тренира всяка сутрин и скоро свалил десетте килограма, които бил натрупал по време на престоя на брат си.
Но забелязал, че всеки път, когато Уолт му се обади, отново изпада в мрачно настроение и енергичността му сякаш се стопявала. Разбрал, че лошото настроение на Уолт е заразително за него и затова взел твърдо решение да ограничи до краен предел контактите с брат си, да го остави сам да се оправя с проблемите си, а не да го мъкне на гърба си, както бил правил цял живот. Накратко, решил повече да не допуска да става жертва на постоянно излъчваната от Уолт негативна енергия.
Ето защо, ако и вие почувствате, също като Алекс, че попадате под влиянието на вечно потиснатото настроение на някой отровен човек край вас, знайте, че за ваше добро трябва да стоите колкото се може по-далеч от него. И тогава, също като Алекс, ще откриете, че сте започнали да се смеете повече, да си тананикате по-често, да се усмихвате по-широко и изобщо да гледате по-ведро на живота.
Те събуждат за живот най-лошото във вас самите
Понякога присъствието на отровен човек край вас може да събуди за живот всичко най-лошо от вашата собствена личност. Възможно е например да се затворите в себе си. Или да станете мнителни и избухливи, да се дразните и обиждате от всяка дума на отровния човек, съответно да отреагирате също с обидни думи или враждебни забележки.
Карла и Питър били колеги. Работели в една и съща стая, така че всеки знаел какво прави другият. Обикновено Карла била винаги в приповдигнато, положително настроение, освен в случаите, когато й позвънял отровният й бивш приятел Дари, когото тя нееднократно „отрязвала“. Дари обаче бил досадно настойчив в опитите да си възвърне привързаността на Карла. Тя решила да не говори с него и затова заръчала на секретарката да приема обажданията, които са за нея, и да й ги препредава. Но все пак от време на време Дари успявал да се свърже с нея. Във всеки от тези случаи Питър веднага разбирал кой е на телефона. Виждал как лицето на Карла се изкривява, веждите й се свъсват, сбръчква чело, свива устни, а ноздрите й ядно потръпват.
Вероятно и вие сте наблюдавали подобни реакции при ваш приятел или колега, когато му се обади някой, когото той не обича или с когото не желае да разговаря. Възможно е колегата ви да говори любезно с този човек, но виждате как лицето му се изопва, устните му се присвиват, извърта отчаяно очи към небето, мръщи се, тръска глава или прави жестове с ръце, сякаш иска да каже: „Да свършва най-сетне!“ Възможно е да го чуете да подиграва или да иронизира този, който му е позвънил, с което като че иска да ви подскаже колко неохотно и без желание разговаря с него.
Питър се стряскал всеки път щом чувал своята топлосърдечна и ведра колежка Карла студено и грубо да заявява на бившия си приятел, че е загубеняк и че я отвращава. И оставал буквално потресен, когато чувал винаги учтивата и мила с хората Карла да псува ядосано Лари по телефона. Но, слава Богу, тя никога и с никой друг не използвала този хаплив и злостен тон, с който разговаряла с бившия си приятел. Явно Лари събуждал за живот всичко най-лошо в Карла и я карал да отреагира в напълно несвойствен за нея стил. Карла очевидно се срамувала от начина, по който разговаря с Лари, това уронвало себеуважението й, но просто не можела да се овладява - той бил изворът на нейния гняв.
Може да сте прекрасна личност и да се смятате за мила, чувствителна, обичлива и нежна душа, но ако сте край някой неподходящ за вас човек - край отровен човек - е възможно да се превърнете я чудовище, което дори вие самите да не разпознавате. Затова именно е толкова важно да осъзнаете, че действително има хора, които могат и наистина събуждат за живот най-лошото във вас и ви карат да се държите толкова отвратително, че после се срамувате от думите и постъпките си.
От: „Отровните хора”, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 2003 г.
Картина: Self Portrait, Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
