Няма души чудовища. Хората не се раждат зли ♥ Майкъл НЮТЪН

Американският психо и хипнотерапевт Майкъл Нютън (1931-2016) създава собствени техники за интензивна възрастова регресия и е смятан за пионер в разкриването на мистериите за живота след смъртта чрез използването на духовна хипнотична регресия. За злото, което не се вселява в душите ни, а е сътворено от самите нас, тук на Земята, споделено в книгата му „Следите на душите“ (изд. „Хермес“).

(Soul Carried to Heaven (c.1878), by William Adolphe Bouguereau)

Идеята, че съществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремели да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.

Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отговорност. Когато разглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, отнели живота на други деца, наричаме тези хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични влияния. Това ни спестява неудобството да гадаем защо тези злодеи изпитват удоволствие да причиняват страдание на другите, изливайки собствената си болка.

Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на влиянията на обществото, в което живеят, където вършенето на злини удовлетворява стремежите на покварени личности. Причината за това се корени в човешкия мозък. Изследванията на психопати показват, че удоволствието им от причиняване на болка без угризения запълва празнота, която те чувстват в самите себе си. Тези неадекватни хора виждат във вършенето на зло източник на власт, сила и влияние. Омразата за тях е бягство от реалността на живота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания казват: „Щом животът ми не струва нищо, защо да не отнема нечий друг.”

Злото не е генетично заложено, въпреки че ако в историята на някое семейство има насилие и жестокост към децата, това поведение често се предава от едно поколение на друго. Насилието и разрушителното държание на възрастен човек от семейството е вътрешна емоционална реакция, която оказва влияние върху младите членове. Това може да доведе до жестоко поведение на децата от семейството. А как тези наследствени и околни влияния върху тялото въздействат на душата ни?

В процеса на работата си съм открил, че енергийната сила на душата в критичен момент може да се разграничи от тялото. Има хора, които дори чувстват телата си чужди. Ако обстоятелствата са наистина сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийство, но обикновено не отнемат живота на други. В следващите глави ще отделя повече внимание на тази тема. Една от причините за този смут е конфликт между безсмъртния характер и темперамента на обитаваното човешко тяло със свой генетичен багаж. Възможно е дори нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат влияние върху централната нервна система и това да навреди на душата.

Друг елемент, който откривам, е, че незрелите души често трудно се справят с лабилната човешка психика. Има противоречие между духовната и човешката същност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото и последиците не са много добри. Но действат вътрешни, а не външни сили. За тревожния ум не е необходим ритуал за гонене на духове, а компетентна помощ.

Душите не представляват всичко добро и чисто в човека, иначе не биха се прераждали, за да се развиват. Те идват на Земята, за да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа решава дали ще действа в синхрон, или в борба със собствения си характер при избора на тяло. Например душа, която се стреми да преодолее тенденция към егоизъм и капризи, не би се съчетала добре с човешко его, чийто темперамент е склонен към недобронамерени постъпки в стремежа към собствено удоволствие.

Често хората с подобни проблеми са преживели болезнена травма, причинена от околните, например физическо или емоционално малтретиране в детството. В резултат или се затварят в себе си и изграждат обвивка, зад която скриват болката, или желаят да се дистанцират от телата си. Тези защитни механизми са средство за оцеляване и съхраняване на здравия разум. Когато някой клиент сподели, че обича „да се изключва” и практикува астрална проекция, защото преживяванията извън тялото го карат да се чувства по жив, търся причините за тази реакция. Всъщност може да се окаже просто любопитство, но пристрастяването към отделяне от тялото е признак на желание за бягство от сегашната действителност.

Може би затова виждам в теориите за обладаване от духове друг механизъм за бягство. Смятам цялата идея за вселяващи се духове за погрешна. Според застъпниците на тази концепция десетки хиляди от душите, които в момента живеят на планетата, са влезли във физическите си тела, без да преминават през нормалния процес на раждане и детство. Твърди се, че тези обладаващи духове са просветени същества, на които е позволено да завземат вече възрастното тяло на друга душа, пожелала да го напусне рано, защото животът е станал твърде тежък. Следователно вселяващият се дух всъщност изпълнява хуманитарна мисия. Бих нарекъл това доброволно отстъпване на тялото.

Ако тази теория е вярна, бих изхвърлил бялата си мантия на велик гуру и златния си медальон. Нито веднъж през всичките години на работата си с клиенти в състояние на хипнотична регресия не съм попаднал на вселил се дух. Всъщност те дори не са чували за същество от духовния свят, свързано с подобни действия. Отричат съществуването на този акт, защото би представлявал нарушение на жизнения договор на душата. Правото на друга душа да си присвои нечий кармичен план на първо място противоречи на целта на идването ни на Земята! Схващането, че духовете се вселяват, за да изпълняват свои собствени кармични цикли чрез тела, първоначално избрани и дадени на други души, е заблуда. Ако съм в последния гимназиален клас по тригонометрия, нима бих напуснал стаята и отишъл при подготвителния клас по алгебра, където някой ученик не може да се справи с изпита, за да се явя вместо него, а той да си тръгне по-рано? И двамата бихме загубили в тази ситуация, а и кой учител би позволил?

Из: „Следите на душите“, Майкъл Нютън, изд. „Хермес“, 2021 г.
Картина: Soul Carried to Heaven (c.1878), by William Adolphe Bouguereau; chinaoilpaintinggallery