„Използван конструктивно, гневът е мобилизираща сила, която действа във ваша защита и ви кара да се погрижите за себе си и да не позволите някой да се възползва от вас.“
За двете страни на гнева, споделено от водещия изследовател в областта на невропластиката Джефри Шуорц и книгата „Ти не си твоят мозък“ (Изд. „Изток-Запад“), написана в съавторство с психиатъра Ребека Гладинг.
~ Истинска емоция или емоционално усещане?
„Ние сме това, което правим непрекъснато. Следователно съвършенството не е отделен акт, а навик.“ ~ АРИСТОТЕЛ
Хората често споделят, че им е най-трудно да определят дали си имат работа с истинска емоция, или с емоционално усещане. Способността да различавате истинските емоции от нездравословните и често деструктивни емоционални усещания е съществено условие, за да можете ясно да разберете какво се случва и правилно и конструктивно да реагирате на всяка възникнала ситуация по начин, който е съгласуван с истинската ви същност и цели (т.е. с истинското ви Аз).
Дотук говорихме за влиянието на детството, за да ви помогнем да видите, че вероятно мозъкът ви е свикнал да пренебрегва, минимизира, отхвърля, отрича или омаловажава вашите истински нужди и емоции и това ви кара да правите много мисловни грешки. Тези мисловни грешки, когато не са правилно преназовани и преформулирани, често замъгляват гледната ви точка и ви карат да смесвате трудни или разстройващи преживявания от миналото си с хора, присъстващи в настоящия ви живот.
Тъй като нашата цел е да увеличим самопознанието ви и способността ви сами да забелязвате фалшивите мозъчни съобщения (в много от случаите без терапевт), нека отново разгледаме три от най-често срещаните и объркващи емоционални преживявания - гняв, тъга и тревожност. Също така ще погледнем отблизо и „би трябвало“ становищата.
~ Гневът: здравословен или нездравословен?
Гневът може да бъде както приятел, така и враг, в зависимост от конкретната ситуация и от интензивността му. Когато е обземащ и се използва деструктивно, гневът може да обърка живота ви, да развали взаимоотношенията ви и да ви накара да действате по нездравословни начини. Може да ви накара да крещите по хората без причина, да посегнете към наркотици или алкохол, да отблъсквате хората, да действате импулсивно и така нататък. Когато обаче се използва конструктивно, гневът е мобилизираща сила, която действа във ваша защита и ви кара да се погрижите за себе си и да не позволите някой да се възползва от вас.
Случаят на 50-годишния Стив е пример за неовладян и неоснователен гняв, водещ до вредни навици като пиене на алкохол с цел успокоение и бягство от реалността. Когато Стив попадал под властта на поредица от фалшиви мозъчни съобщения, които го карали да повярва, че всички около него са неспособни да се погрижат за себе си, той спирал да вижда тези хора и събития такива, каквито са. В тези моменти погледът му бил замъгляван от мислене тип „всичко или нищо“, омаловажаване на положителното и от „би трябвало“ становища, които го карали да се чувства напрегнат, стресиран, използван и разочарован. Мозъкът му го карал да приема, че никой не вижда истинската му същност, а това водело до силен и неоснователен гняв, който не спирал да нараства през целия ден на Стив, докато накрая той се добирал до вкъщи и до бутилката с алкохол и намирал в него сигурно, но пагубно успокоение.
Накратко, неспособността на Стив да различи фалшивите съобщения на мозъка си, да преоцени преживяванията си и да види живота си от перспективата на Мъдрия си защитник, го карала да действа по вредни начини, които в крайна сметка го наранявали (а също така и хората около него, заради емоционалното му отчуждаване от тях). Ако можел да осъзнае, че мозъкът му действа според погрешни команди и е замъглен от мисловни грешки, той би видял, че хората в живота му се опитват да му дадат Петте основни емоционални фактора - внимание, приемане, съпричастност, добра оценка и допускане (а не да вземат нещо от него), и че гневът му е неоснователен и прекомерен, защото не води до никакви градивни промени в живота му. Вместо да му помогне да се грижи за себе си, той го карал да пренебрегва нуждите и емоциите си още повече.
Ако вместо това Стив бил осъзнал, че част от погрешно насочения му гняв е резултат от неговата постоянно нарастваща самотност и копнеж да бъде свързан с важните хора в живота си, това щяло да доведе до проява на истинските емоции, лежащи в основата на гнева му. В този случай той би успял конструктивно да се справи с тези истински емоции, като си позволи реално да изпита болката, породена от самоизолацията му, независимо колко е болезнено това, и в крайна сметка да ги приеме – без да се свръхидентифицира с тях и без да действа по нездравословни начини. По същия начин, успявайки да разпознае и конструктивно да се справи с тъгата си, вместо да пренебрегва, минимизира и отхвърля собствените си потребности, той щял да има мотивация активно да промени живота си чрез позитивни действия като това да казва на хората какво иска и от какво се нуждае, да прекарва повече време със семейството си, да си осигури повече лично време извън работното място и така нататък.
Какъв ефект има гневът върху вас – какво ви кара да правите – е от определящо значение за това дали е здравословен, или нездравословен. Когато гневът ви насърчава да работите по-усърдно в своя полза и в съгласие с истинското си Аз, той е здравословен и полезен. Например когато Кони използвала притеснението и гнева си като мотивация да удвои усилията си и да опитва определено физиотерапевтично упражнение отново и отново, това било от полза за нея. И обратно, когато се ядосвала на себе си заради това, че не напредва с физиотерапията, гневът ѝ бил нездравословен. В тези случаи тя действала от позицията на фалшивите мозъчни съобщения (т.е. на „би трябвало“ съжденията и измамните очаквания), вместо да види реално какъв напредък е постигнала с помощта на своя Мъдър защитник. Тези мисловни грешки я карали да минимизира прогреса си и да изпитва неоправдан гняв, който я отдалечавал от истинските ѝ цели.
Също толкова вреден, но по-трудно забележим на пръв поглед, е и начинът, по който Джон подхождал към истинските си емоции. В неговия случай това, че не давал воля на гнева си, било също толкова лошо, колкото и прекалената гневливост. Не позволявайки си да изпита гняв или отричайки, че го има, Джон бил попаднал в затворен кръг от фалшиви мисли и вредни поведения, които го били довели дотам, че да поставя другите на първо място и да води раболепен живот. И нищо не се променило, докато не успял да види фалшивите съобщения на своя мозък в истинската им светлина. Когато успял да даде воля на гнева си и да го използва като мотивация за здравословни решения (например да прекарва време и с други хора, не само с Алисия; да прави неща за себе си; да изразява интересите си, какво му харесва и какво не), гневът му се превърнал в здравословна и продуктивна емоция.
Както можете да видите от тези примери, гневът не е нещо, което може да бъде определено еднозначно – нито е нещо изцяло добро, нито е нещо изцяло лошо, нито пък може да се впише изцяло само в една категория. Той е емоция – когато следва от реално изпитано негативно въздействие и ви подтиква към действие, което ви помага да се погрижите за себе си, но също така може да бъде и емоционално усещане – когато е следствие от фалшиви мозъчни съобщения, които ви карат да действате по нездравословен начин.
~ Здравословен гняв vs нездравословен гняв
Здравословен гняв – той сигнализира, че са се възползвали от вас (или сте били наранени) по някакъв начин и ви насърчава да се погрижите за себе си с достойнство и състрадание. Той мобилизира сила, която ви помага да забележите, че по някаква причина не сте в съгласие с истинското си Аз и че трябва да направите здравословна промяна.
Нездравословен гняв – той е замъглен от фалшиви мозъчни съобщения, най-вече от мисловни грешки, към които спадат измамните очаквания и „би трябвало“ съжденията. Той ви кара да действате по деструктивен начин, който ви вреди (а потенциално вреди и на другите) и ви отдалечава от истинските ви цели и ценности.
От: „Ти не си твоят мозък“, Джефри Шуорц; Ребека Гладинг, изд. „Изток-Запад“, 2017 г.
Изображения: DALL-E
