Нашата култура е култура на тълпата ♥ Дана ЗОХАР

„Вече не знаем как да мислим самостоятелно. Един от основните критерии за висока духовна интелигентност е да бъдеш, според терминологията на психолозите, „независим”.“

Физикът и философ Дана Зохар за контурите на съвременната култура и здравословното опълчване срещу тълпата в книгата си „Духовна интелигентност“ (Изд. „Кибеа“). 

Да се съпротивляваш на тълпата 

Нашата култура е култура на тълпата. Медиите ни насърчават да мислим еднакво, да имаме еднакви мнения. Масовата продукция ни подтиква да стесним разнообразието на вкусовете си, а рекламата прави всичко възможно, за да очертае тези еднообразни вкусове. Това е и култура на прищевките: ако в момента модата е да се откажеш от пушенето, всички гасим цигарите. Интелектуалците изказват сходни мисли, бизнес-консултантите продават еднакви „преобразяващи” идеи, търсещите духовното хора се обръщат към едни и същи кристали и еликсири. Вече не знаем как да мислим самостоятелно.

Един от основните критерии за висока духовна интелигентност е да бъдеш, според терминологията на психолозите, „независим”. Това означава да можеш да се опълчиш срещу тълпата и да поддържаш непопулярно мнение, ако то изразява дълбоките ти убеждения. Но тук отново стигаме до необходимостта от самосъзнание и от усещането, че имаш свой център. Ако действам единствено Его-равнището на личността си, аз съм само сбор от работещи механизми, възникнали в резултат на моя опит, аз съм маска. И по един негативен начин все още завися от реакциите и мненията на другите. А ако се ръководя от асоциативния, среден пласт на личността си, аз съм част от групата. 

Високият КД (Коефициент на духовност) изисква функциониращо Его и здравословна принадлежност към групата, но те трябва да извират от съкровения център на личността. От тази центрирана перспектива, която можем да наречем перспектива на „дълбочинната подмолност”, аз се опълчвам срещу тълпата, но сега мога да внеса своя принос – гледната си точка. Знам коя съм Аз и в какво вярвам Аз. Това не е егоизъм, а истинска индивидуализация, която често изисква голяма смелост. 

Умберто Матурана, син на чилийски биолог, бил нещастен в училище, защото чувствал, че учителите му пречат да учи. Те желаели да му предадат собствените си знания, вместо да го насочват към необходимото за самия него познание. В резултат на това Матурана написал „Ученическа молитва”, която цитираме тук в съкратен вариант. Тя чудесно илюстрира реакцията на духовно интелигентния индивид срещу конформисткия натиск на родители, учители, шефове или общество. 

„Ученическа молитва“ 

Не ми натрапвай знанията си, аз искам да изследвам непознатото, 

да бъда източник на своите открития. 

И нека знанието бъде свобода – не робство. 

Защото може истината ти да е затвор за мен; 

и безполезни да са твоите прозрения. 

Не ме насочвай; нека заедно вървим, така че аз да доразвия мъдростта ти. 

Показвай ми, за да успея аз на раменете ти да стъпя. 

И същността си ми разкрий, за да съм по-различен. 

Ти вярваш, че всеки човек е способен да обича и да твори. 

И това обяснява страха ти да живееш според вярата си. 

Не ще разбереш кой съм аз, като се вслушваш в себе си. 

Не ме насочвай; позволи ми да бъда. За теб ще е провал да бъда твое копие. 

От: „Духовна интелигентност“, Дана Зохар, Иън Маршал, изд. „Кибеа“, 2003 г.
Изображение: DALL-E

5098 Преглеждания