„Повечето хора са заспали, макар да не знаят това. Раждат се заспали, живеят заспали, спят, когато се женят, спят, когато отглеждат децата си, и умират в съня си, без изобщо да са се събуждали някога.“
Шепа мъдрост от духовните послания на йезуитския свещеник и психотерапевт Антъни де Мело (1931–1987) и книгата му „Осъзнаване“ (ИК „Бард“), която ни призовава да се пробудим във всеки един аспект на нашия живот.
Пробуждането
Духовното извисяване изисква пробуждане. Повечето хора са заспали, макар да не знаят това. Раждат се заспали, живеят заспали, спят, когато се женят, спят, когато отглеждат децата си, и умират в съня си, без изобщо да са се събуждали някога. Те не разбират красотата и очарованието на това, което наричаме човешко съществуване. Помислете само: всички мистици – католици, християни, нехристияни, без значение какво проповядват, без значение в какво вярват, всички са единодушни за едно – че всичко е наред, всичко е наред. Нищо че хаосът е пълен – всичко било наред. Какъв парадокс само! Но трагедията е в това, че повечето хора не осъзнават, че всичко е наред именно защото спят. Спят и сънуват кошмар.
Миналата година чух следната история по една испанска телевизия.
Веднъж някакъв човек почукал на вратата на стаята на сина си.
– Хайме – казал той, – събуди се!
Хайме отвърнал:
– Не ми се става, татко.
– Ставай, трябва да тръгваш за училище – извикал бащата.
Хайме отговорил:
– Не ми се ходи на училище.
– Защо? – попитал бащата.
– По три причини – казал Хайме. – Първо, защото е страшна скука; второ, децата ме тормозят; и трето, мразя училището.
Тогава бащата рекъл:
– Аз пък ще ти посоча три причини, поради които трябва да ходиш на училище. Първо, защото това е твой дълг; второ, защото си на 45 години; и трето, защото ти си директорът.
Събуди се, събуди се! Вече не си дете. Голям си вече, стига си спал. Събуди се! Стига си си играл с твоите детски играчки.
Повечето хора твърдят, че искат да излязат от детската градина, но не им вярвайте. Не им вярвайте! Те само искат от вас да им поправяте счупените играчки. „Върни ми жената! Върни ми работата! Върни ми парите! Върнете ми репутацията, успеха.“ Ето, това искат те – искат някой да им смени играчките. Нищо друго. И най-добрият психолог ще ви каже същото – че хората всъщност не искат да се излекуват. Те търсят само облекчение, защото лечението е болезнено.
Пробуждането е неприятна работа. Когато сме в леглото, ни е хубаво и удобно. А когато ни събуждат, се сърдим. Ето защо мъдрецът не се опитва да събуди никого. Иска ми се и аз да бъда мъдър и да не правя никакви опити да ви събуждам, ако сте заспали. Това не е моя работа, въпреки че понякога ще ви казвам: „Събудете се!“. Моята работа е да си върша моите неща, да си пея моята песен. Ако от това има полза за вас – добре, ако ли не – жалко. Арабите казват: „Дъждът е един и същ навсякъде, но в блатото от него растат бодили, а в градината – цветя“.
Из: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, ИК „Бард“, 2013 г.
Илюстрация: DALL-E
