„Любовта не е да имаш нужда от другия, а умението да направиш избор с кого да изживееш нуждата си.“
♥ Човек обича истински само безусловно
Малко или много, ние сме склонни да мислим, че бихме били най-щастливи без другите, без тяхната агресивност, натиск или емоционалните шантажи, които упражняват върху нас. Човек наивно си представя, че ако е сам на безлюден остров, най-малкото ще бъде спокоен и ще живее както иска.
Все пак е нужен още един поглед, за да се разбере, че тази мечта е колкото невъзможна, толкова и абсурдна. Другите съществуват – това е факт, необратима действителност, с която трябва да свикнем. Ако се усамотя за размисъл в някоя пещера, другите няма да съществуват по-малко за мен, защото те са не само „другаде”, но и вътре в нас, както го доказва съвременната психология. Нищо не можем да променим. Аз имам нужда от света, защото е тук. Имам нужда от другите, тъй като те съществуват. Частта не може да бъде независима от цялото.
Пълна илюзия е желанието да отричаш другите. Ако се правите, че спите във влака, за да не разговаряте със спътника си в купето, то е защото вероятно не ви се общува. Обаче вие общувате чрез отказа си от общуване... Когато двама души си кажат „няма смисъл, нямаме какво да си говорим”, те вече са разговаряли. Да виждаш другия като противник, означава да се ограничиш в един невъзможен избор и незабавно да стигнеш до конфликти и неудачи.
Другият е част от играта. Защо да се лиша от един партньор, дори ако играе нечестно?
Ние познаваме аплодисментите, които предизвикват двете ни ръце, но какъв ще бъде шумът от една-единствена ръка? Жид казва: „Няма шедьовър на сътрудничество”. Аз мисля точно обратното: най-великият шедьовър – Сътворението – има смисъл, защото всички участваме в него. Самотата е синоним на стерилитет, на безплодност.
Ако толкова много се страхуваме от другия, вече казахме – така е, защото се чувстваме отделени от него. Основното е да разберем, че става дума не за разделение, а за различия. Всички сме сътворени от еднакъв материал. Бижутерът знае, че една златна обеца, както и една златна гривна, са изработени от еднакъв метал, макар да имат различна форма.
Можем ли да си обясним какво разделя така радикално хората едни от други, бялото от черното, сърбина от хърватина.
Психологът Жан Пиаже поставя въпроса за липсата на представа у децата до 7-годишна възраст, свързана със запазване на материята. Всяко дете ще ви отговори, че килограм олово тежи по-вече от килограм перушина. Ако налеем еднакво количество вода в един висок и в един широк съд, малките деца няма да забележат идентичното съдържание и ще твърдят, че има повече течност във втория съд. След запазване на материята, по-високото ниво на развитие включва признаване запазването на чувствата. Сред привидното многообразие на формите, емоциите и чувствата съществуват в едно равенство във всеки от нас. Аз наричам това осъзнаване „възвръщаемост”, осъзнаване на естествената идентичност между другите и мен. Ако извърша това „припознаване” на другия, значи той вече е бил вътре в мен.
Учените твърдят, че светът е създаден от атоми с различно разположение и те са свързани със съществуването на човечеството. Мистиците от хилядолетия не казват нищо по-различно.
Да се сближиш с другия, означава да направиш от срещата си с него радостно преживяване без притеснение, че може да не те приеме. Под маската на другото ми „аз” (своя „аз”, който намирам у другите), навсякъде мога да намеря радост и удоволствие. Докато децата играят на криеница, най-голямото им щастие е да се намерят: това, което се скрие най-добре и трудно може да бъде открито, ще остане разочаровано. Вероятно някой трябва да подскаже на децата да нарекат тази игра „намираница”.
Ако другият е равен с мен, логично е да го обичам и уважавам. Такава е главната Божия заръка: „Обичай ближния както себе си.” Кажеш ли това, значи всичко си казал.
Но и още нещо... Да обичаш другия както себе си означава също нито повече нито по-малко. Това означава, нашето собствено Аз да не се самозабравя в любовта ни към другия.
Ние сме подобни помежду си, но... различни. Вместо да се притесняваме от това чудо, трябва да се радваме. В действителност безкрайното разнообразие на човешките същества обуславя играта и цялото богатство на живота. Като отричам другия, аз ощетявам света, следователно и себе си. Расизмът, ксенофобията, нетърпимостта изобщо са саморазрушителни възгледи, защото желанието да заличиш разликата, означава да се лишиш от собствения си капитал.
Единственото допустимо разрешение от социално-икономическа гледна точка, което значи и от човешка, се свежда до любовта към другия. При условие, че това поведение предполага разграничаване между хората, а не тяхното сливане и обезличаване, дори в името на една страстна любов. Мисля, че беше казано от Саша Гитри: „Любовта, това са две човешки същества, слети в едно.”
Всъщност за какъв вид любов се говори, ако тя предполага асимилираш на единия от другия? Или сливане на двамата в едно цяло? Това заличаване по начало води до монотонност: получава се умаляване и обедняване там, където трябва да има разрастване и обогатяване.
Според мен, твърде много ни е говорено за любовта като необходимост от другия. Не е ли ясно, че такова схващане предполага зависимост, дори двойна, следователно – една ужасна ограниченост? „Роб на любовта”, това ме кара да се чувствам окован във вериги и ще упрекна партньора си рано или късно. Така ще стигнем до омраза и измама.
Истинската трудност в любовта не е да я откриеш – тя е навсякъде. Важното е човек да се научи на любов без условия. Не дължа нищо на човека, когото обичам, съответно и той на мен. За да бъдем щастливи, трябва да живеем в съюз, а не във взаимна зависимост.
Затова аз казвам, че любовта не е да имаш нужда от другия, а умението да направиш избор с кого да изживееш нуждата си. Това са две различни неща. Във втория случай аз оставам независим, продължавам да избирам и с нищо не накърнявам шансовете си за щастие. Защото мога да напусна жена си или да взема решение да остана. Аз нямам определена мисия спрямо другия. Свободата е условие на любовта. Трябва да се научим да обичаме, като предпазваме себе си.
За любовта – свобода!
• Не дължа нищо на любимия човек.
• Той не ми дължи нищо заради това, че го обичам.
• За да бъдем истински щастливи, трябва да живеем в съюз, а не в зависимост.
• „Обичай ближния както себе си”. Значи, научи се първо да обичаш себе си.
• Обичай другия, както обичаш себе си: нито по-малко, нито повече.
• Човек няма никакъв интерес от безпределна саможертва. Другият не трябва да ви асимилира, защото любовта не е канибал.
От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд „Здраве и щастие”, 1994 г.
Картина: DALL-E
