Единственото измерение на истинския успех е качеството на амбицията ♥ Орисън МАРДЕН

(1848 ~ 1924)

Недостойните амбиции

В нашите големи градове има голям брой хора, които наистина изобщо не живеят. Те просто съществуват. Те са роби на патологична амбиция и алчност, която е взела чудовищни размери. Много от тези хора никога не се задоволяват; те винаги се пресилват да поддържат показност, да поддържат домове в най-скъпите части на града, където не биха могли да си позволят да живеят, да поддържат автомобили, когато едва биха могли да притежават и велосипед, да носят облекло и бижута извън техните възможности и това ги държи постоянно притеснени, убивайки полагащия им се комфорт и радостните емоции вследствие на преумората от пренапрежението и стреса. И всичко това за нещо, което не е реално или перманентно, нещо, което не обогатява техните характери.

Тези хора са развили перфектна мания да заблуждават останалите да си мислят, че те са много по-добре, отколкото са всъщност, че са нещо повече, отколкото са всъщност, че извайват по-голяма статуя в света, отколкото са действителните им възможности.

С други думи, те се правят на достойни за съжаление роби в очите на другите хора. Те прекарват живота си без да извършат делата, които са призвани да извършат и това, което е най-доброто за тяхното благополучие и израстване. Техният живот е изкуствен, защото те не живеят и не е справят с реалностите. Всичко относно тях е заблуждаващо. Те водят живот в маски. Много малко хора ги познават такива, каквито са в действителност. Те само ги познават такива, каквито се преструват да бъдат. Какво получават от живота всъщност тези хора, които винаги преследват химери?

Има една амбиция, която напомня за една птичка, чиято лакомия никога не знае насита. Колкото повече се храни, толкова повече расте и колкото повече яде, става все по-ненаситна. Проклет да бъде този, който се подчинява на фалшивата или болната амбиция! Той я следва сляпо и вярва, че тя ще му донесе покой, след като е задоволена, но уви, тя никога няма задоволяване. Тя е като водата в омагьосаната приказка – колкото повече жертвата пиела от водата, толкова по-изгаряща била жаждата й. Такава амбиция е фатална и със сигурност ще разруши този, който сляпо я преследва. Тя ще разбие здравето му и ще го ограби от всичко, което му е най-скъпо и най-мило в живота.

Има страшно много хора в тази страна, които вършат самоубийство през много години от техния живот, като стават роби на прекомерната амбиция.

Един от най-покъртителните факти на нашата цивилизация е, че мъже и жени в лошо здраве, лишени от жизненост от прекомерна работа, са подтиквани на път извън техните сили вследствие на сатанинските им амбиции. Тяхната гордост и суета им заповядват: „Сега да не се спираме. Трябва да вървим в крак със съседите си. Хората, които не поддържат външния си вид, са нищожни. Ние трябва да продължаваме, без значение как ще се чувстваме. Трябва да правим повече пари, трябва да покажем по-големи доказателства за нашето благополучие. Ние трябва да поставим по-добра фасада или Мисис Трънди ще вземе да ни заподозре, че освен всичко друго нямаме кой знае какъв успех, че ни липсва способността да извършим това, което хората мислят, че сме. Без значение как се чувстваме, ние ще трябва да продължим да се трудим, да продължим да вървим с повече пара, да вземем стимуланти и с наркотици, ако е необходимо, да се надрусаме. Абсолютно необходимо е да продължим да се напрягаме.”

Ах, какви глупци правят от нас гордостта и суетата, особено когато не сме в състояние да поддържаме темпото, когато дължим нещо на себе си, когато трябва да се забавим, когато е болезнено да събираме повече пари! Колко много хора са докарани до гибел от бича на ипотеката на фермата, на дом или бизнес, докарани до там от опитите си да задоволят някаква прехвалена амбиция. Дълговете са докарали повече хора до мизерия. Съсипали са спокойния живот на повече човешки същества, комфорта и щастието на много домове, повече от всичко друго в света. Толкова ужасно нещо е човек да заложи себе си, като по този начин стане роб на недостойните си амбиции.

Колко по-просто би било да живеем скромно, да се борим срещу мизерията, докато подобрим положението си, отколкото да правим компромис със себе си като сключим заеми, да се продадем срещу ипотеки, срещу лист със стоки! Колко лесно нещо е да се вземат пари на кредит, да се заложи, да се ипотекира! Ние вярваме тогава, че ще можем да си плащаме без проблеми, но никой не може да бъде сигурен, че нещата ще се развият добре за него. Никой не знае какво ще му поднесе бъдещето. Никой не е застрахован, че здравето и силата му ще бъдат запазени или колко скоро могат да му се случат физическа или умствена нетрудоспособност.

Единственото истинско измерение на истинския успех е КАЧЕСТВОТО НА АМБИЦИЯТА. Ако животинското преобладава в амбицията ви, ако тя е с вулгарно съдържание, успехът ви ще бъде евтин без значение на количеството. За голямо нещастие толкова много от нашите млади хора искат да започнат живота си само с една цел – да правят пари. Това става пътеводна цел в живота и деформира мирогледа им. Всичко друго се вижда само в дребни проценти. Те не намират за необходимо да живеят качествено, пълноценно и щастливо, да изградят характера си, а са ръководени само от правенето на пари. Това е най-дискутираната тема навсякъде. 

Следователно, замислете се какво е значението на всичките ни таланти, след като сме фокусирали всичките си енергии към целта – правенето на пари! Как би трябвало да деформира, да изопачава и да извращава от тяхната естествена орбита по-деликатните отношения, по-изтънчените таланти.

Когато всичко в нас е ориентирано към парите и погледът ни е вперен настоятелно към долара (какво би могъл той да ни донесе), какво би трябвало да е опустошението, трагедията, фаталното увреждане на чувствата, на приятелствата и на обществените професии! Когато привързаността се охлади и приятелството е задушено, какво друго е останало в човека, освен чудовищните и бруталните качества? Ето защо, когато младият човек започва с благородни намерения, с добра чувствителност и съчувствена привързаност, често закоравява в бизнеса или в кариерата си. Неговата по-добра чувствителност и още по-деликатни способности атрофират от неизползваемост, защото той развиват по-голяма степен ненаситните, алчните и егоистичните си наклонности под влияние на модерната мания към всемогъщия долар. Трансформацията е толкова вредна, че той дори и наполовина не се осъзнава, докато се намери унизен да интригантства и заговорничи, да проявява подмолно коварство, което би го шокирало няколко години по-рано. Когато човек веднъж се поддаде на силата на егоистичното, алчното и ненаситно чудовище в себе си, което той толкова дълго е подхранвал и се е грижил, докато порасне в гигант, почти е невъзможно да се изтръгне от него и той често става роб на същото това нещо, което той някога е презирал и ненавиждал.

Когато човек е преследвал една цел от години, което пресушава най-доброто у него, когато е използвал всичките си жизнени сили, цялата си енергия, за да подхранва такава недостойна амбиция, докато тя се превърне в чудовище, което го контролира, той става жалко същество. Няма по-стряскаща гледка в света от този, който е напълно в хватката на една безсърдечна лакома алчност.

Винаги пред нас стои въпросът – кое е на първо място в амбицията, коя е доминиращата цел, която е най-решаваща за формирането на живота.

Пришпорен от болната амбиция, която го е завладяла, човекът лудо преследва долара, което го съпътства, докато оглушее към всички молби на по-добрата си натура и е изгубил целия вкус към това, което някога го е радвало. Множеството от хората изглежда си мислят, че ако само са били в идеалната среда, където биха били освободени от тревогите и безпокойствата, отнасящи се за житейските си проблеми, ако са били освободени от болките и са в чудесно здраве, те биха били перфектно щастливи. Но всъщност ние не сме и наполовина зависими за щастието от нашата околна среда или от обстоятелствата така, както понякога си представяме.

ФАЛШИВИТЕ АМБИЦИИ, завистта и злобата са отговорни за голяма част от нашия дискомфорт, за безпокойствата и недоволствата ни. Нашето съзнание е толкова погълнато от това, което другите хора са направили и правят, че не получаваме и една десета част от радостта и удовлетворението от собствената ни работа, от собствените си придобивки, както би трябвало да бъде.

Една прекомерна амбиция, желание да бъдете пред всички други, мания да поддържаме външността си на всяка цена, независимо дали можем да си го позволим или не, всички тези неща подхранват егоизма, тази разяждаща киселина, която изяжда възможното ни удоволствие, удовлетворение и унищожава всички извори на щастие. Разкъсващата амбиция да бъдем над другите в правенето на пари, да заблестим повече от другите социално развива користолюбив и алчен характер, което е гибелно за щастието. Никой човек със силно развита алчност не може да очаква да бъде щастлив. Нито задоволеността, удовлетворението, спокойствието, привързаността, нито която и да било друга проява на щастието би могла да съществува в присъствието на алчността и на прекомерната егоистична амбиция.

Ние не винаги знаем къде ще ни отведе амбицията ни, но знаем това, че бивайки лоялни към амбицията и правейки най-доброто, за да я следваме в нейния нормален и цялостен характер, когато не сме спрени от егоизма, от любовта към лесното или от самозадоволството тя ще ни води към най-доброто за нас и към най-висшето благополучие така, че когато я последваме, когато сме в състояние да й дадем най-добрия и най-свободния кръгозор, тя ще ни води към най-високите ни самоизяви, на които сме способни и ще ни донесе най-висше удовлетворение. Знаем също, че когато амбицията ни бъде извратена в първична, животът ни ще бъде провален. Когато не следваме и не развиваме възвишеното в нас, ние сме недоволни, нещастни, неефективни и животът ни става безполезен.

Когато човек стане толкова заслепен от манията за богатство, постове, слава и знаменитост, че фокусира цялата си душа, сили и енергии към един фалшив, егоистичен и низък идеал, той развива само една нищожна част от себе си и става ограничен.

Този, които живее най-честно, живее най-много. Този, който докосва живота в най-голямото му многообразие и във всички високи точки, той живее най-много. Не започвайте живота си с фалшив стандарт! Един истински велик мъж прави кариерата и парите, и къщите, и имотите да изглеждат толкова жалки и незначителни, които виждаме да изчезват от погледа с нашите евтини лаври и болезнено натрупаните ни пари.

Из: „Амбицията“, Д-р Орисън Марден, изд. „Здраве и щастие”, 2006 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924), commons.wikimedia.org