„Виждането на ситното значи светлина. Съхраняването на слабото значи могъщество.“

Из безценната съкровищница с мъдрост на древнокитайския мислител Лао Дзъ, основател на даоизма и автор на философския трактат „Дао Дъ Дзин - Канон за Пътя и неговата сила“. 

§

Който знае, че не знае,
е възвишен. 

Който не знае, че не знае,
е болен. 
Който взема болестта за болест,
не е болен. 
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест. 
Ето защо не е болен.

§

Аз имам три съкровища, 
към които се придържам:
първото е човеколюбие,
второто - пестеливост,
третото - да не вървя пред другите.

Аз съм човеколюбив,
затова мога да бъда храбър. 
Аз съм пестелив, 
затова мога да бъда щедър. 
Аз не вървя пред другите,
затова мога да бъда ръководител.

Днес,
който е храбър,
без да е човеколюбив, 
който е щедър,
без да е пестелив, 
който върви пред другите,
без да е отстъпчив 
загива.
Във войната побеждава онзи, 
който е човеколюбив.

Неговата отбрана е здрава. 
Естествеността го спасява 
Човеколюбието го охранява.

§

Който знае,
не говори. 
Който говори,
не знае.

Който закрие своите сетива, 
който затвори своята врата, 
който притъпи своето острие, 
който освободи /мисълта си/ от объркване, 
който смекчи своя блясък, 
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.

Ето защо
не може да го приближиш, 
не може да го пренебрегнеш, 
не може да му помогнеш, 
не може да му навредиш, 
не може да го възвисиш, 
не може да го унизиш.

Ето защо
той е уважаван в Поднебесната.

§

Действувай чрез бездействието. 
Извършвай неизвършеното. 
Вкусвай невкусеното. 
Голямото е съставено от дребното. 
Много се получава от малко

На ненавистта отговаряй с Дъ. 
Преодолявай трудното,
докато е лесно. 
Осъществявай голямото,
докато е дребно. 
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото - с малкото. 
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела. 
Който лесно обещава,
не заслужава доверие. 

Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

Избрано от: „Дао дъ дзин“, Лао Дзъ, превод: Ленин Димитров, изд. „Наука и изкуство“, 1967 г.
Илюстрация: Lao Tzu