♥ Емоционалните изнудвачи ви карат да поемете отговорност за тяхното състояние

(Home from the Sea, 1862, by Arthur Hughes)

Емоционалният шантаж цели да ви постави под контрол 

Склонни ле сте да се чувствате виновни? Или смятате, че има неща, които  просто трябва да направите? В такъв случай вие сте лесна жертва на емоционален изнудвач. Трудно се поддържат отношения с подобни хора, защото те могат да манипулират вашите емоции и могат да ви оставят с т.нар. „избор на Хобсън“, при който или трябва да направите нещо, което не искате, или ще се почувствате зле, ако не го направите. Единственият човек, който може да спечели от подобна ситуация, е емоционалният изнудвач – ако ви е капитулирате. 

Познавам хора, които са страхотни във всяко отношение освен едно – склонни са да прибягват до емоционален шантаж. Ситуацията се влошава допълнително, когато ви е грижа за тях и искате да са щастливи, защото това увеличава вероятността да се поддадете на техните манипулации. Хората, които манипулират другите, се нуждаят от нещо и то не е само това, което се опитват да ви накарат да направите. Те често страдат от несигурност или липса на контрол, или изпитват толкова голяма необходимост да получат вашата любов и лоялност, че ще се опитат да ви принудят да ги покажете. 

Те се опитват да ви контролират, за да получат това, което искат. Това е крайната им цел. Може да е колега, който ви кара да довършите доклада вместо него, или партньорът ви, който ви заплашва със самоубийство, ако го напуснете. С други думи, искането – и съответно вашата „инвестиция“ във връзката, – може да бъде дребно или значимо. 

Познавах не един и двама родители, които прибягваха до емоционален шантаж в отношенията с децата си – „Толкова се старах да ти приготвя вечеря, че много ще се натъжа, ако не изядеш всичко!“ Ако искате детето да си довърши вечерята, или му обяснете защо е разумно да го направи, или му кажете, че ако не го направи, ще последват някакви санкции. Или просто му сипете по-малка порция. Или не го карайте да изяжда всичко. тези варианти са за предпочитане пред емоционалния шантаж. Много родители повтарят дълго след като децата са напуснали дома им: „Ще ни идвате често на гости, нали? Ще се чувстваме самотни без вас!“ 

Емоционалните изнудвачи се опитват да накарат вас да поемете отговорност за тяхното състояние. Стремят се да установят контрол върху вашите емоции посредством тази извратена подмяна на отговорността. Разбира се, единствените ваши емоции, от които се интересуват, са чувството ви за вина и страхът. Именно тези оръжия използват, за да ви поставят под контрол. 

И ако сте склонни да се поддадете, трябва да разберете, че колкото по-успешно ви изнудват, толкова им е по-трудно да спрат или да поемат контрол над собствените си емоции. И като отстъпите, може да удовлетворите краткосрочните им нужди, но на практика им помагате да задълбочат дългосрочния си проблем.

Намерете сили да кажете „Не!“. Можете да го направите любезно, но категорично. Можете дори да попитате: „Това емоционален шантаж ли е?“ Подобен въпрос често ги кара да бият отбой. Ако се намирате в семейни отношения с човек, който ви изнудва, може да се наложи да се изолирате от него. Най-важното е да си дадете сметка, че сте подложени на емоционален шантаж, и да поставите граници около себе си. Откажете да поемате отговорност за емоционалното състояние на околните. Може да звучи абсурдно, но като ги принуждавате да поемат отговорност за собствените си емоции, вие укрепвате психическото им здраве (но не сте отговорни за него).

Избрано от: „Правилата на живота“, Ричард Темплар, изд. „Обсидиан“, 2017 г.
Картина: Home from the Sea (1862) by Arthur Hughes; chinaoilpaintinggallery