„Не трябва да се притесняваш за интелектуалците… Просто сложи неколцина на държавна хранилка и ги пусни да проповядват точно това: че вината е на жертвите.“
Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead (1943)
Атлас изправи рамене (фрагменти)
Глава XVI
Господин Томпсън, държавният глава, беше човек, който притежаваше качеството винаги да остава незабележим. Поставена във всяка една група от трима души, неговата личност оставаше неразличима, а когато беше сам – той сякаш представляваше своя собствена група, състояща се от безбройните лица, на които приличаше. Страната нямаше ясна представа как изглежда: снимките му се появяваха по кориците на списанията също толкова често, колкото и тези на неговите предшественици на този пост, но хората никога не бяха напълно сигурни кои снимки бяха негови и кои – на „един пощенски служител“ или на „един чиновник“, снимки, които придружаваха статиите за всекидневния живот на неразличимите хора – само дето якичките на господин Томпсън обикновено бяха смачкани. Имаше широки рамене и слабо тяло. Косата му беше твърда, устата – широка, а възрастта му беше толкова разтеглива, че можеше да бъде и износен четиридесетгодишен, и необичайно жизнен шейсетгодишен мъж. Натоварен с огромна официална власт, той непрестанно я увеличаваше, защото именно това очакваха от него онези, които го бяха набутали на този пост. Беше хитър като човек с нисък интелект и трескаво енергичен като мързеливец. Единствената тайна на неговото издигане в живота беше фактът, че е галеник на късмета, че го знае и че не иска нищо друго.
Работата на човека не е нещо лично, а е социален въпрос. Няма лични неща – нито пък личен живот. Точно това трябва да ги принудим да научат.
Няма такова нещо като интелект. Мозъкът на човека е обществен продукт. Краен резултат от влияния, които е получил от хората наоколо. Никой не открива каквото и да е, просто отразява онова, което плува из обществената атмосфера. Геният е социален мършояд, алчен грабител на идеи, които по право принадлежат на обществото, от което ги е откраднал. Всяка мисъл е кражба. Ако се отървем от частните състояния, ще получим по-справедливо разпределение на богатството. Ако се отървем от гениите, ще имаме и по-справедливо разпределение на идеите.
Вашите интелектуалци са първите, които ще изкрещят, когато е безопасно, и първите, които ще си затворят устата, при първия знак за опасност. Години наред плюят човека, който ги храни, а след това лижат ръката на онзи, който зашлевява лигавите им муцуни. Не предадоха ли всички европейски страни, една след друга, на комитети от бандити като тоя тук? Не си ли съдраха гърлата, за да изключат всяка аларма против крадци и да разбият всяка ключалка за бандитите? Да сте чули и гък от тях след това? Не ревяха ли, че са приятели на работниците? Да сте ги чули да надигат глас за оковите, робските лагери, четиринайсетчасовия работен ден и смъртността от скорбут в европейските народни републики? Не, чувате ги да говорят на бичуваните клетници, че да умират от глад е просперитет, че робството е свобода, че килиите за мъчения са братска любов ако нещастниците не го разбират, тогава вината за страданията им си е тяхна, както и че обезобразените трупове в мазетата на затворите носят вината за всичките им беди, а не великодушните водачи! Интелектуалци? Можете да се притеснявате от всякакъв вид хора, но не и от съвременните интелектуалци: те ще преглътнат всичко. Не се чувствам толкова сигурен и в най-въшливия корабен плъх в докерския съюз: той може да си спомни изведнъж, че е човек, и след това няма да мога да го държа дисциплиниран. Но интелектуалците? Това е нещо, което са забравили отдавна. Предполагам, че тъкмо това е нещото, което образованието им е целяло да забравят. Правете каквото си поискате с интелектуалците. Те ще го поемат.
Не трябва да се притесняваш за интелектуалците… Просто сложи неколцина на държавна хранилка и ги пусни да проповядват точно онова, което господин Кинън спомена: че вината е на жертвите. Дай им умерено комфортни заплати и изключително гръмки титли, и те ще забравят за правата си и ще ти свършат по-добра работа от легион полицаи.
Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетните цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.
От: „Атлас изправи рамене - Първа част. Не им противоречи“, Айн Ранд, ИК „МаК“, София, 2009, изд. „Изток-Запад“
Снимка: Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead (1943), bg.wikipedia.org
