„Те могат и наистина говорят реалистично и сурово за онези, които го заслужават, и най-вече за лицемерните, претенциозните, надутите или самовлюбените.“
(Self-Portrait in a Group of Friends (1824 or 1827) by Francesco Hayez)
♥ Междуличностните взаимоотношения на себеактуализиращите се хора
Себеактуализиращите се имат по-дълбоки и цялостни междуличностни отношения в сравнение с всички други зрели хора. Те са способни на по-голямо сливане, повече любов, на пo-идеална идентификация, на по-голямо заличаване на границите на егото, отколкото останалите смятат това за възможно. Тези отношения обаче имат определени характерни черти. По мои наблюдения, от другата страна на тези взаимоотношения стоят на първо място хора, които са по-здрави и по-близо до себеактуализацията от средната личност, понякога много по-близо. Като се има предвид малкият дял на такива хора сред населението, то тук става дума за много висока избираемост.
Последица от това, а и от някои други явления е, че себеактуализиращите се хора имат такива особено задълбочени връзки с доста малко индивиди. Кръгът на приятелите им е твърде тесен. Онези, които те обичат силно, са малко на брой. Това се дължи отчасти на факта, че да си много близък до някого в този себеактуализиращ се стил изисква доста време. Привързаността не е въпрос на миг. Един от проучваните се изрази по следния начин: „Нямам време за много приятели, всъщност никой няма, ако това ще са истински приятели.“
Тази изключителна привързаност може да съществува и съществува в действителност редом с щедро раздавана човешка топлина, добронамереност, привързаност и дружелюбие. Тези хора са склонни да са мили или дори търпеливи почти с всекиго. Особено нежно обичат децата и те лесно ги разчувстват. В един много истински, макар и особен смисъл, те обичат или по-скоро съчувстват на цялото човечество.
Тази обич обаче не означава липса на преценка. Всъщност те могат и наистина говорят реалистично и сурово за онези, които го заслужават, и най-вече за лицемерните, претенциозните, надутите или самовлюбените. Но когато общуват пряко с такива хора, те не винаги дават знаци за реалистично ниски оценки. Чух една наистина необикновена декларация, която прозвуча по следния начин: „В края на краищата, повечето хора не представляват нищо особено, но биха могли да представляват. Те правят най-различни глупави грешки и става така, че са нещастни и не знаят как се е стигнало дотам, след като намеренията им са били добри. Онези от тях, които са неприятни, обикновено заплащат за това с дълбока злочестина. Тях трябва повече да ги съжаляваме, отколкото да ги нападаме.“
Може би най-кратко можем да определим себеактуалициращите се като кажем, че враждебните им реакции към други хора са: (1) заслужени и (2) за доброто на нападнатия или за нечие друго добро. Иначе казано, по думите на Ерих Фром, тяхната враждебност не се основава на характер, а е реактивна или ситуационна.
Всички хора, за които разполагам с данни, имат една друга обща характерна черта, която е подходящо да спомена тук, а именно, че привличат поне малко почитатели, приятели или дори ученици или обожатели. Взаимоотношенията между себеактуализиращия се индивид и неговата или нейната свита е обикновено доста едностранна. Почитателите са склонни да изискват повече от индивида, отколкото са готови да му дадат. И освен това тази преданост може да е доста притеснителна, мъчителна и дори отвратителна за себеактуализиращата се личност, тъй като тя често минава отвъд обикновените граници. Нормалната картина е, когато са принудени да имат такива взаимоотношения, изследваните от нас да са мили и любезни, но да се опитват да избягват подобни хора колкото се може по-елегантно.
Избрано от: „Мотивация и личност“, Ейбрахам Маслоу, изд. „Кибеа“
Картина: Self-Portrait in a Group of Friends (1824 or 1827) by Francesco Hayez; chinaoilpaintinggallery
