Болестта се дължи на разрушената връзка между тялото и ума ♥ Тик Нят ХАН

За болестта, страданието и щастието, с думите на дзен майстора Тик Нят Хан и книгата му „Покой на ума“ (Изд. „Сиела“).

Болестта се дължи на разрушената връзка между тялото и ума

Можете ли да пресметнете колко са моментите в денонощието, когато тялото и умът ви са в хармония? Умът ви много рядко остава с тялото. Той има склонност да блуждае. 

Колко време прекарва всеки от нас пред компютъра? През това време ние забравяме напълно за тялото си. Много други неща, не само компютърът, телефонът и телевизията, ни карат да забравяме за тялото. Безброй неща отвличат вниманието ни и пречат на ума да бъде във връзка с тялото. Ние всъщност забравяме, че имаме тяло! Как в такъв случай няма да се разболеем? Това е неизбежно. 

Ако не можем да бъдем в контакт с тялото си, няма как да поддържаме наистина връзка с ума. Тялото и умът са двете страни на монетата; не може да ги разделим. Умът ни скита неизвестно къде и ние не знаем какво се случва в действителност в него. Не знаем как да приемем нашите тревоги, тъга и гняв, затова опитваме да скрием отчуждението си с помощта на консумацията: като четем списания, слушаме музика, гледаме филми, пием вино, вземаме наркотици или ядем, когато не сме гладни. Ние ядем, за да забравим. Когато ядем, мислим, че можем да забравим нашите страдания, страхове, тъга, и преяждаме. Днес хората са болни, защото не могат да поддържат връзка нито с тялото, нито с ума си. Как тогава ще бъде възможно да бъдем в контакт с източника на здравето, майката Земя? Ако можете да поддържате контакт с вашето тяло, имате възможност да бъдете във връзка с майката Земя, вашия извор. 

~ Прегръщане на нашите страдания 

Семето на страданието присъства във всеки. Понякога то дреме в дълбините на нашето съзнание, друг път се проявява като съвсем явна енергия. Когато страданието се прояви, е трудно да усещаме радост или щастие. Практиката на осъзнатото дишане и на осъзнатото ходене или седене може да ни помогне да се справим със страданието вътре в нас. Нашето страдание не е само наше. То носи в себе си също така страданието на нашия баща, на нашата майка и на много предци, които са ни го предали. Нашето страдание отразява също така страданието на нашия народ, на нашата страна, на нашето общество и на нашия свят. Когато разберем природата и корените на нашето страдание, могат да се родят състрадание и любов. Ние се връщаме у дома при себе си, влизаме във връзка със страданието вътре в нас и го обгръщаме с нежност. Това е нашата практика. Можем да правим същото със страха. Практикувайки осъзнато дишане, ние генерираме енергията на вниманието и концентрацията. Това е енергията, с която можем да разпознаем и да прегърнем нашето страдание. Без енергията на съзнанието страданието може да ни съкруши. Но ако вдишваме и издишваме осъзнато и позволим на тялото си да се отпусне,  можем да генерираме енергията на вниманието и концентрацията и с нея да обгърнем страданието си и да се погрижим за него. „Скъпо мое страдание, знам че си тук, в мен. Дойдох да се погрижа за теб.“ Просто приемате вашето страдание и го прегръщате нежно. 

~ Страдание и щастие са взаимно свързани 

Някои хора мечтаят да открият място, където няма страдание, като рая, Чистата земя на Буда или Царството Божие. Може да мислим, че „там горе“ няма страдание – има само щастие. Но когато се вгледаме задълбочено, осъзнаваме, че страданието и щастието са взаимосвързани понятия, така както калта и лотосът проникват един в друг. Лотосът може да израсне само в кал. Без кал няма да има лотосов цвят. Съществува много близка връзка между страдание и щастие. Истинското щастие е възможно, когато имаме правилен поглед към страданието и щастието. То е като предно и задно, като ляво и дясно. Дясното не може да съществува без лявото; лявото не може да съществува без дясното. 

Щастието е изградено от елементи, които не са щастие, така както цветето е съставено от елементи, които не са цвете. Когато гледате едно цвете, виждате елементи, които не са цвете, като слънчева светлина, дъжд, земя – всички елементи, които са се обединили, за да направят възможно проявлението на цветето. Ако отстраним който и да е от тези елементи, които не са цвете, няма да има повече цвете. Щастието е нещо като цветето. Ако се вгледате задълбочено в щастието, ще различите елементи, които не са щастие, включително страдание. Страданието играе много важна роля в щастието. Вгледаме ли се в лотосовия цвят, виждаме калта в него. Именно този възглед за щастието е правилният. Дори всеотдайните будисти често не си дават сметка, че първото учение, което дава Буда за страданието, е също така за щастието. 

Когато живеем осъзнато, ние се стремим да генерираме енергията на вниманието, концентрацията и проникновението. Това са енергиите, които ни носят щастие и яснотата, наречена „правилен възглед“. Правилният възглед ни позволява да практикуваме правилно мислене. Правилното мислене се основава на правилния възглед; това е мислене без предразсъдъци и дуализъм. Връзката между страдание и щастие е много дълбока. Както стана дума, цветето е изградено от много елементи, които не са цвете – почва, слънце, дъжд. Лотосовият цвят трябва да пусне корените си в калта. А щастието не може да съществува без страданието. Идеята, че може да има място, където страдание не съществува и има само щастие, е неправилна. Това не е правилно мислене, защото не се основава върху правилен възглед. Според правилния възглед не може да има щастие без страдание. Нашето мислене може да ни кара да страдаме. Но нашето мислене може също така да ни освободи. Нуждаем се от правилно мислене, за да започне да расте щастието в нас. 

Сред групата хора, живеещи в една и съща среда, е възможно да има както щастливи, така и нещастни. Едни от нас са способни да ценят слънцето, да контактуват с дърветата, с мъглата и с всички чудеса на живота около нас и вътре в нас. Други не умеят да поддържат връзка с тези прекрасни неща. Те виждат само страданието. Условията на техния живот са съвсем същите като на хората, които са щастливи, защо тогава едните са щастливи, а другите не са? Отговорът е, че щастливите сред тях имат правилен възглед. Другите страдат, защото нямат правилен възглед и следователно мисленето им не е правилно. Страданието е относително. Това, което кара един човек да страда, може да не причинява страдание на друг.

Из: „Покой на ума“, Тик Нят Хан, изд. „Сиела“
Снимка: thichnhathanhfoundation.org