Няма пропаст между невежия и мъдреца. Глупакът е мъдър, мъдрецът е глупав ♥ Шунрю СУЗУКИ

Привързаност, непривързаност

Доген-зенджи е казал: „Макар че е полунощ, зората е тук; макар че зората идва, сега е нощ.” Това твърдение изразява разбирането, предадено от Буда на патриарсите, от патриарсите на Доген и на нас. Нощта и денят не се различават. Едно и също нещо понякога се нарича нощ, понякога ден. Те са едно. Практиката зазен и всекидневната дейност са едно и също нещо. Ние наричаме зазен ежедневие, а ежедневието – зазен. Но обикновено мислим: „Сега зазен свърши и ще се заемем с всекидневната си дейност.” Това разбиране обаче не е правилно. Те са едно и също нещо. Няма къде да избягаме. Затова в дейността трябва да има покой, а в покоя – дейност. Покоят и дейността не са различни неща.

Всяко съществуване зависи от нещо друго. Строго казано, няма отделни индивидуални съществувания. Има само множество названия за едно съществуване. Понякога хората наблягат върху единството, но нашето разбиране не е такова. Ние не подчертаваме нищо определено, дори единството. Единството е ценно, но многообразието също е чудесно. Пренебрегвайки многообразието, хората наблягат върху единното абсолютно съществуване, но това разбиране е едностранчиво. В него има разрив между многообразието и единството. Те са едно и също нещо, така че единството трябва да се цени във всяко съществуване. Затова ние по-скоро наблягаме върху ежедневието, отколкото върху някакво определено състояние на ума. Трябва да откриваме реалността във всеки миг и във всяко явление. Това е много важно.

Доген-зенджи е казал: „Въпреки че всичко има буда-природа, ние обичаме цветята и не ни е грижа за плевелите.” Това е вярно и по отношение на човешката природа. Това, че сме привързани към нещо красиво, е само по себе си дейност на Буда. Че не ни е грижа за плевелите, също е дейност на Буда. Трябва да знаем това. Тогава, ако се привържем към нещо, няма нищо страшно. Ако това е привързаност на Буда, то е непривързаност. Затова в любовта трябва да има омраза, или непривързаност, а в омразата – любов, или приемане. Любовта и омразата са едно и също нещо. Не трябва да се привързваме само към любовта. Необходимо е да приемем омразата. Трябва да приемем плевелите независимо какво изпитваме към тях. Ако те са ви безразлични, не ги обичайте, ако ги обичате – обичайте ги.

Обикновено вие се самоупреквате за това, че сте несправедливи към своята окръжаваща среда, критикувате отношението си на неприемане. Но има една много тънка разлика между обичайния и нашия начин на приемане на нещата, въпреки че те може да изглеждат напълно еднакви. Нас, зен-будистите, са ни учили, че няма промеждутък между деня и нощта, няма разрив между ти и аз. Това означава единство. Ние обаче не подчертаваме дори единството. Щом има единство, не е нужно то да се подчертава.

Доген е казал: „Да научите нещо означава да познаете себе си, да изучавате будизма означава да изучавате себе си.” Да научите нещо не означава да придобиете нещо, което не сте знаели преди. Вие знаете нещо преди да го научите.

Няма разрив между „аз” преди да знаете нещо, и „аз” след като го знаете. Няма пропаст между невежия и мъдреца. Глупакът е мъдър, мъдрецът е глупав. Обикновено ние мислим: “той е глупав, а аз съм мъдър”; или “аз бях глупав, но сега съм мъдър”. Как можем да бъдем мъдри, ако сме глупави? Според разбирането, предадено ни от Буда, няма никаква разлика между глупака и мъдреца. Ако кажа това обаче, хората може да помислят, че подчертавам единството, но не е така. Ние не подчертаваме нищо. Всичко, което искаме, е да познаваме нещата такива, каквито са. Ако познаваме нещата такива, каквито са, няма какво да изтъкваме, няма как да доловим нещо, няма какво да се долавя. Не трябва да наблягаме на нито един въпрос. Въпреки това, както е казал Доген: „Цветето увяхва, макар че го обичаме, а плевелът вирее, въпреки че не го обичаме.” Такъв е животът ни.

Трябва да разбираме живота именно по този начин. Тогава няма да имаме никакви проблеми. Ние непрекъснато имаме неприятности, защото наблягаме на отделни въпроси, вместо просто да приемаме нещата такива, каквито са. Ето така би трябвало да разбираме всичко и да живеем в този свят. Подобен опит е нещо, което превишава възможностите на нашето мислене. В сферата на мисленето съществува разлика между единството и многообразието, но при действителния опит те са едно и също. Тъй като си създавате някаква идея за единство или многообразие, вие се улавяте в мрежата на тази идея и трябва да продължите да мислите до безкрайност, въпреки че всъщност няма нужда от мислене.

Ние имаме много емоционални проблеми, но те не са действителни, а измислени, нашите егоцентрични идеи и възгледи ни насочват към тях. Проблеми има, само защото изтъкваме нещо, а всъщност е невъзможно да се изтъкне едно отделно нещо. Щастието е мъка, мъката е щастие. Във всяка трудност има щастие, в щастието – трудности. Макар че се чувстваме по различен начин, в действителност няма разлика, по същество се чувстваме еднакво. Това е истинското разбиране, предадено ни от Буда.

От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. Арт“, 1995 г. 
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre