„Най-добрата мярка за психическо и духовно здраве е колко кризи сме съумели да вместим в живота си.“
(1936 ~ 2005)
♥ Житейските кризи и кризата на средната възраст
Може да изглежда странно да гледаме на живота си като на нескончаема криза. Но това ми напомня, че китайската дума за криза се състои от два йероглифа, единият от които означава „опасност“, а другият - „скрита възможност“. Несъмнено ние бихме искали животът да ни предоставя възможности всеки ден. Нещо повече, психическото здраве има една основна, макар и често неразбрана страна. Противно на всеобщото убеждение, здравословния живот не означава живот без кризи. Всъщност, признак за психическо здраве е предусещането на кризата.
Днес е модерно да се използва думата криза в съчетанието „криза на средната възраст“. Но далеч преди да бъде измислен този термин, явлението е признато за чест елемент на менопаузата. Макар че жените често изпадат в депресия през менопаузата, това едва ли е неизбежно. Да видим един пример - признавам, доста опростенчески. Един ден в средата на двадесетте психически здравата жена се поглежда в огледалото, вижда първите бръчици в ъгълчетата на очите си и си казва: „Май холивудският търсач на таланти никога няма да потропа на моята врата.“ В средата на тридесетте, когато и най-малкото й дете тръгне на детска градина, същата тази жена се замисля: „Може би трябва да се заема с нещо ново, вместо да превръщам децата в единствен център на живота си.“ И се заема с нелеката задача да направи втора кариера. В средата на петдесетте, когато навлезе в менопаузата, тя вероятно ще я преживее леко и щастливо, с изключение на горещите вълни (които могат да бъдат доста неприятни) - защото е посрещнала кризата двадесет години по-рано.
Сериозни затруднения ще има жената, която се опитва да отложи кризата, която се държи за мечтата, че холивудският търсач на таланти все някой ден ще се появи, която няма в живота си други значими интереси освен децата си. Какво чудно има тогава, че когато навлезе в менопаузата (а по това време вече никакъв грим не може да скрие бръчките, децата са напуснали дома и са я оставили не само с празно гнездо, но и с празен живот), светът й се срутва?
Използвам този пример не за да очертая стереотипа на застаряващите жени или проблемите на средната възраст. Макар че нюансът е различен, проблемите на средната възраст са не по-малко остри за мъжете и могат да се преодолеят също толкова добре или също толкова зле, както при жените. Това не са леки проблеми. Но те са добър пример, че здравословният живот се състои от посрещане и преодоляване на кризата на възможно най-ранен етап, за да се съхраним за следващата криза. Колкото и да е странно, най-добрата мярка за психическо и духовно здраве е колко кризи сме съумели да вместим в живота си.
Има едно ужасно психическо заболяване, което тласка жертвите си да водят разрушително театрален живот. Много по-често нещастие обаче е хората да живеят живота си без усет за драматичното. В това отношение религиозните имат сериозно преимущество. Невярващите изживяват просто възходи и спадове, докато ние, религиозните, изживяваме „духовни кризи“. Много по-благородно е, или поне по-благородно звучи, да изпаднеш в „духовна криза“, отколкото да изпаднеш в депресия. Често това е и по-правилният зрителен ъгъл. Но в действителност всички психологически проблеми могат да се разглеждат като кризи на човешкия дух. В практиката ми на психотерапевт често ми се е налагало да полагам доста големи усилия да внуша на хората чувство за собствената им уникалност и драматична значимост.
Не е нужно да имитираме кризи в живота си. Достатъчно е просто да признаем съществуването им. На всички е ясно, че живеем във време, когато потребността от общност е придобила критични измерения. Но пък имаме избор. Можем да продължим да се преструваме, че не е така. Да продължим да отказваме да се изправим лице в лице с кризата до момента, в който поотделно и заедно унищожим себе си и нашата планета. Можем до последно да отхвърляме единението като алтернатива. А можем и да осъзнаем драматичното в живота си и да предприемем нужните за спасението стъпки.
От: „Изкуството да живеем заедно“, Морган Скот Пек, изд. „Кибеа“, 1997 г.
Снимка: Morgan Scott Peck (1936-2005); schloss-oberbrunn.eu
