„Която есенция стане господар на човека - гняв или кротост, той нея сее, и същата върви с него и го води, дава му нрав и воля и се обединява напълно с него.“
(1575 ~ 1624)
~ Шестте аспекта на теософията (фрагмент)
В каква вражда се намира животът, в какъв уплах и страх, доде може да потъне в искрата, в Божията свобода, узнава онзи, който само с малка светлина отива си от този свят - на тази светлина сегашният твърде умен свят се присмива. Какво познание светът има, показва с делата си.
И тъй разбираме падението на дявола, който беше ангел, как той пораснал в центъра на първото качество, и искал да придобие голяма власт и сила (както сегашният свят иска голяма власт и почести) и презрял светлината на любовта. Макар да считал, че светлината трябва да гори за него (и светът също така се надява, че светлината ще блесне да го украси), той иска да е господарят с трон най-висок, даже издигнат над съществото на божеството в кротостта - от което иде неговото падение, оттам ще дойде и падението на сегашната земна епоха.
Затуй трябва да се научи всеки човек да се пази от гордост и скъперничество, защото падението на дявола дойде от гордост и скъперничество, които запалиха в него центъра на царството на мрака: Затуй той бе захвърлен от царството на светлината в царството на мрака. Тази съдба ще сполети и всички човеци, които от кротост и смирение отиват към гняв, гордост, скъперничество и завист - те ще имагинират (пораснат) всички в центъра на тъмната природа, в първоначалното състояние на природата, и ще отидат в тъмния огън на качеството на страха, където скъпоценният образ- подобие ще приеме друго качество, затуй ще трябва да живее в страх и вражда, защото всяка форма на живота е във вражда с другата.
Така ние виждаме и разбираме, че Божието царство е цялото в ярка и ясна светлина в свободата, в любов и кротост. Защото това е свойството на бялата ярка светлина, както се вижда и по външното същество, по любящата мека и сладка материя на външния огън (който не е нищо повече от гневът на вътрешния огън), защото от този външен огън иде любяща (което значи: сладка) светлина и мирис. А още повече туй става в огъня духовен, дето няма осезаемо или външно същество: Там седемте духа на природата правят огън в себе си, който е свойство и качество само на огъня, без намесата нито на царството на светлината, нито на мрака.
Така и вътрешният човек, който идва от вечното и отива във вечното, той има само двата свята в себе си: Към което свойство се обърне, в този свят влиза, и ще носи завинаги свойството на този свят и ще му се радва - или качество на любовта, от царството на светлината и кротостта, или враждебно качество от царството на мрака.
Тук той се раззеленява и расте в средното царство - между царството на светлината и царството на мрака: той може да отиде, където иска. Която есенция му стане господар, гняв или кротост, той нея сее, и същата върви с него и го води, дава му нрав и воля и се обединява напълно с него: И натам човекът води духовния човек, образа-подобие, който Бог създаде от своето същество, от всичките три принципа.
Затуй се казва: Носи си кръста; влез в търпението, в кроткия живот; нищо не прави от това, което те карат тъмният център на гнева, нито онова, за което те подбужда грешният и лъстив свят, а и на двете скърши им волята. Не подбуждай другите към гняв, защото ако така постъпиш, ще разгневиш своя брат, и ще попречиш на Божието царство.
Бъди водач към Божието царство, запали своя брат с любовта си и кротостта си, да види Божието същество в тебе като в огледало и с въображението си да го види в теб. Така ако направиш, ще заведеш душата си, делата си и също твоя ближен и брат в царството Божие и ще умножиш небесното царство с неговите чудеса. Туй ни е учил Христос, казвайки: „Ако някой ти удари плесница по дясната буза, обърни му и лявата” и още: „Ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха.” (Мат. 5:39, 40); да те има той като огледало и да се опомни, да види кротостта ти, да познае, че си дете на Бога и Божият дух те води, от теб да се научи, да погледне себе си, да се намери. Ако пък му противостоиш с упоритост и злина, тогава неговата злина още повече ще се запали и той накрая ще рече, че тъй ти се пада: но трябва той да разбере, че неправда върши.
И както Бог с любов посреща злите хора и тъй често съвестта им предупреждава за злото, така и твоята кротост и търпение ще влезе в лошата му съвест и пред светлината Божия тази съвест ще се разкае; тъй някои зли човеци се отклоняват от злината си, опомнят се и търсят себе си: Тогава Божият дух напомня на ближния ти за твоето търпение и го посочва с пръст, за да се разкае той.
Избрано от: „Шестте аспекта на теософията“, Якоб Бьоме, изд. „Фрувег - ПЗП“, Варна, 2011 г.
* Посмъртен портрет на немския философ и християнски мистик Якоб Бьоме (1575-1624) от Готлоб Глиман; bg.wikipedia.org
