Скъпи родители, какво и кой заема най-важното място в живота ви? ♥ Д-р Рос КЕМБЪЛ

„Съсредоточеното внимание кара детето да се чувства най-важната личност на света в очите на своите родители.“

(Family Gathering in Saint Idesbald by Georges Lemmen)

Как да обичате вашето дете – съсредоточено внимание

Зрителният и физическият контакт рядко изискват жертви от страна на родителите. Съсредоточеното внимание обаче изисква време и понякога немалко време. То може да значи отхвърляне на нещо, което родителите биха предпочели да правят. Любящите родители ще съзрат моментите, в които детето отчаяно се нуждае от специално внимание, а те самите най-малко са в състояние да го осигурят.

Какво значи съсредоточено внимание? Това внимание означава да предоставим на детето си нашето пълно, неотклонно внимание по такъв начин, че то да почувства недвусмислено, че е обичано истински. Че то е достатъчно ценно в правото си да оправдава зорката бдителност, разбирането и безкомпромисната грижа на родителите си. Накратко, съсредоточеното внимание кара детето да се чувства най-важната личност на света в очите на своите родители.

Детето трябва да се чувства така, като че ли е единствено по рода си. Някои деца го чувстват, но разликата състои в това, да знаят, че всяко от тях е особено. Само съсредоточеното внимание може да им осигури това съзнание и знание. То е особено важно за развитието на детето и личното му самочувствие. И то влияе основно върху възможността на детето да общува с другите и да ги обича.

По мое мнение, съсредоточеното внимание е най-крещящата нужда, която детето изпитва, защото ние, родителите, особено трудно я осъзнаваме и още по-трудно я задоволяваме. Има много причини поради които не можем да я разпознаем. Една от основните причини е, че останалите неща, които вършим за детето, ни изглеждат достатъчни. Например специалните награди (сладолед или бонбони), подаръците и изпълнението на необичайните молби изглежда заместват съсредоточеното внимание в момента. Тези любезности са добри, но е сериозна грешка да ги използваме като заместител на истински съсредоточеното внимание. Намирам, че е голямо изкушение да си служиш с такъв тип заместители, защото награди или подаръци е много по-лесно да дадеш – те отнемат много по-малко от времето ни. Но отново и отново съм се уверявал, че децата ми не се развиват по възможно най-добрия начин, не се чувстват пълноценно и не постъпват най-правилно, ако не им дам това скъпоценно нещо – съсредоточеното внимание.

~ Тиранията на бързането

Защо е толкова трудно да съсредоточим вниманието си? Защото изисква време. Редица изследвания са направени и много книги са написани, за да покажат, че времето е най-ценното нещо, което притежаваме. Да разсъждаваме така. С дадените ни 24 часа на ден и 7 дена в седмицата е съвсем невъзможно да изпълним всичките си задължения. Това твърдение е вярно и то ме кара да спра и се замисля. Не е възможно да се справя с всичките задължения в живота си така, както бих искал. Трябва да се изправя пред този факт. Ако не го сторя, лековерно ще отсъдя, че ще се справя някак си, и щом го реша, ще се окажа подвластен на тиранията на бързането. Тогава форсирането автоматично ще поеме кормилото на живота ми и ще започне да контролира времето ми. Това би било добре, ако бързането беше важно. За съжаление, то обикновено не е важно. Вземете например свещения телефон. Казвам свещен, защото измества почти всичко останало. Звънящият телефон трябва да получи отговор, независимо от времето, мястото и ситуацията. Семейството ни може да има на разположение няколко чудесни моменти по време на вечерята. Това е най-важно за мен. Но ако настойчивият телефон звъни, дава му се почти свещеното право да обърква, разстройва и даже да прекъсва семейното ни общение. Тиранията на бързането отново взима връх над важните неща в живота ни.

Знаете ли, в краткия живот, с който разполагаме, нямаме достатъчно време, за да бъдем контролирани от спешното, а трябва да можем да вършим важното. Но може и вълкът да е сит, и агнето – цяло. И така, какво да сторим? Струва ми се, че има само един отговор. И той не е нито прост, нито лесен. Трябва да установим най-важните за нас неща, да определим целите си и да планираме времето си според тях. Ние трябва да контролираме времето си с цел да се грижим на първо място за важните неща.

~ Установете най-важните неща

Какво е най-важното в живота ви? Къде е мястото на вашето дете? Най-значимо ли е то? Или е на второ място? На трето? На четвърто? Вие трябва да определите това! Иначе, детето ви ще има малка преднина и ще страда от известно пренебрежение.

Никой не може да го стори вместо вас. Партньорът ви не може да вмести своите приоритети или тези на детето ви във вашия живот. Не могат да го сторят и вашите служители, съветници, работодатели или приятели. Само вие можете да го направите. И така, какви са приоритетите ви, скъпи родители? Какво и кой заема най-важното място в живота ви? Работата? Партньорът? Къщата? Хобито? Децата? Телевизията? Общественият Живот? Кариерата? Църквата?

Позволете ми отново да се позова на своята опитност и на опитността на пациентите. На този етап от живота си съм отбелязал следното. В почти всички семейства, където цари задоволство, удовлетворение, щастие и истинско благословение, родителите имат подобна ценностна система. Обикновено първата ценност е от морално естество: силна вяра или морални принципи. В повечето случаи това се проявява в поставянето на Бога на първо място в техния живот и в установяването на топли, удовлетворяващи, любящи, подкрепящи взаимоотношения с него. Те използват влиянието на тази здрава връзка върху всички останали. Втората ценност за тях е брачният партньор, за което вече говорихме. Децата заемат трето място. Както можете да видите истинското щастие е намерено в семейния кръг – първо, духовното семейство, после физическото. Бог, партньорът, децата. Те са съществени. Разбира се, и останалите ценности са важни, но тези три трябва да са на първо място.

Разговарял съм с много хора, които намират удовлетворение в парите, властта и престижа. Но когато изпитат живота и открият истинските ценности, те тъжно констатират, че са инвестирали в погрешна посока. Виждал съм редица богаташи, прекарали най-добрите си години в правене на пари. Трагичното е, че те търсят съвет след като осъзнаят, че въпреки парите и властта животът им е покъртително и болезнено празен. Всеки скърби и разбира, че животът му е провален, защото е загубил детето или партньора след развод. Едва тогава те осъзнават, че единственото ценно притежание в живота е някой, който да те обича и да се грижи за теб, каквото и да се случи – Бог, партньорът и детето.

Виждал съм и много хора, които непрестанно са болни и най-същественото им разбиране за живота е изцяло същото. Поглеждайки назад в дните си, те осъзнават, че единственото нещо, което има наистина значение, е дали някой искрено се грижи за теб и безусловно те обича. Ако тези хора имат до себе си такива личности, те са удовлетворени. Ако нямат, са достойни съжаление.

Неотдавна разговарях с жената на един пастор – много красива жена, която има неизлечим тумор. Тя е така излъчваща, жизнена жена. Обясни ми как, след като е разбрала за болестта, погледът й към света се е променил. Знаейки за приближаването на смъртта, й се е наложило да промени ценностната си система. За първи път тя осъзнала, че в живота няма достатъчно време всеки родител да посрещне нуждите на партньора и децата си, ако не се откаже от по-маловажните неща. Тази пасторска жена поставила своя съпруг и децата си на първо място, и колко очевидна била промяната в техния живот. По-чудна промяна в нечий съпруг и деца никога не съм виждал. Това, разбира се, не означава, че трябва да пренебрегваме другите области от живота си, но трябва да контролираме времето, което им отделяме, и влиянието им върху нас.

От: „Детето – как да го обичаме истински“, Д-р Рос Кембъл, изд. „Нов човек“, 2006 г.
Картина: Family Gathering in Saint Idesbald by Georges Lemmen; chinaoilpaintinggallery

3517 Преглеждания