„Човекът е готов да прави какво ли не, само и само да не се изправи лице в лице срещу страданието вътре в себе си. А всъщност, за да имаме възможност да излекуваме тази болка, трябва да бъдем във връзка с нея.“
(Buddha in His Youth, 1904 - Odilon Redon)
Постигане на мир
~ Разпознаване на болезнени чувства
Когато възникне болезнено чувство или емоция, разпознайте ги и ги обгърнете с вниманието си, без желанието да ги потиснете. „Вдишвайки, аз осъзнавам болезненото чувство в себе си. Издишвайки, аз осъзнавам болезненото чувство в себе си.“ Това е практиката на простото разпознаване на зараждащото се болезнено чувство. Съществува енергията на болката, но съществува също така енергията на осъзнаването, която обгръща болката. Онези, които не практикуват, позволяват на болката да ги смаже или опитват да избягат от нея, като я затиснат с нещо друго. Това може да е ядене, слушане на музика; човекът е готов да прави какво ли не, само и само да не се изправи лице в лице срещу страданието вътре в себе си. Пазарът ни снабдява с всевъзможни средства, с които да покрием страданието си. Но като консумираме така онова, което ни предлага той, ние даваме възможност на болката вътре в нас да порасне. А всъщност, за да имаме възможност да излекуваме тази болка, трябва да бъдем във връзка с нея.
Ние страдаме, ние сме болни – ето защо практикуваме медитация: за да ни стане по-добре, за да се освободим от страданието. Осъществяваме контакт както с радостта и щастието, така и с нашето страдание и болка. Хората, които познават практиката, винаги използват енергията на вниманието и бдителността, за да разпознаят болезнената енергия и да я обгърнат нежно.
Връщането на ума ни при тялото и култивирането на радост и щастие ни дава силата, необходима, за да срещнем и обгърнем болезнените си чувства. Ние вече не бягаме от тях, нито опитваме да ги покрием и затиснем с нещо. Разпознаването и приемането на болезненото чувство слага край на отчуждението между тялото и ума.
~ Облекчаване на болезнено чувство
Когато знаем как да прегърнем нежно болката си, само този акт вече е способен да ни донесе облекчение. Това именно прави осмото упражнение от осъзнатото дишане – облекчава болезненото чувство или емоция. „Вдишвайки, аз обгръщам моето болезнено чувство. Издишвайки, аз успокоявам страданието си.“ Всеки път, когато забележим приближаването на мъчително чувство или емоция, ние се обръщаме към осъзнатото дишане и генерираме енергията на вниманието, за да разпознаем и обгърнем болката, по същия начин, както любящата майка разпознава страданието на своето дете и го обгръща нежно в обятията си.
Въоръжени с тези упражнения за чувствата, ние знаем как да боравим с щастието и болката. Ако знаем как да действаме с щастието, ние сме способни да го подхранваме и да го правим по-продължително. Можем да подхранваме любовта, покоя и щастието си и да ги запазваме дълго време. Когато възникне болка, ние не се боим от нея, защото знаем как да се справяме с нея, как да я облекчаваме и как да я преобразуваме в нещо друго.
В началото може да нямаме представа откъде идва страданието ни, но тъй като сме способни да я разпознаем и обгърнем нежно, вече страдаме по-малко. Получаваме известно облекчение. Ако поддържаме вниманието и концентрацията, скоро ще открием природата и корените на болката и страданието си. Ако сте депресирани, може да нямате представа какво е породило депресията. Все едно е дошла от нищото. Но всичко си има източник и корен. Ако знаете как да генерирате енергията на вниманието и концентрацията, да разпознаете своята депресия и да я обгърнете с вашето внимание, страданието ви веднага ще намалее. Когато сте бдителни и се концентрирате, вглеждайки се в природата на вашата депресия, ще откриете как и откъде е дошла.
От: „Покой на ума. Постигане на пълно присъствие тук и сега“, Тик Нят Хан, изд. „Сиела“
Картина: Buddha in His Youth, 1904 - Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery
