„Хищниците не разбират страданието на другите. Нашето незнание или нещастие е възможност за тях.“
Хищникът
„Моето си е мое, и твоето също е мое.“
Можеш да разказваш на хората за злото, да правиш страшни филми, да пишеш за опасни личности. Но докато наистина не попаднеш в присъствието на злото, не го познаваш истински – не и на дълбоко психологическо ниво.
Хищниците реално имат само една цел – да експлоатират. Те правят неща, които за нас са немислими, при това редовно и с лекота. Живеят, за да плячкосват, обират, тормозят или унищожават. Докато повечето от нас поставят в центъра на живота си отношенията с другите и постиженията, към които се стремят, хищниците се съсредоточават върху възможностите да използват хората, местата и ситуациите за собствена изгода. До голяма степен поведението им се управлява от тази изначална настройка.
Те не мислят по начина, по който го правим ние. Нас ни е грижа за другите. Те или се преструват, че ги е грижа, или просто не им пука. Ние се смятаме за равни помежду си. Те ни виждат или като възможности, или като препятствия пред задоволяването на нуждите си. Ако имат нужда от кола, си открадват. Ако имат нужда от секс, ви изнасилват. Ако им трябват пари, обират банковата сметка на баба ви и дядо ви. Ако оцелеете след досега с такъв индивид, част от вас все пак умира – доверието, самоуважението, достойнството или доверието ви в другите.
Нашата доверчива природа ни поставя в неизгодно положение спрямо тези личности, тъй като те са свободни от емоционални привързаности, съвест, морал, правила или етика. За тях в живота няма знаци „Стоп“. Правилата, регулациите, забраните, ключалките или оградите са просто неудобства, които трябва да бъдат преодолени. И тъй като вие и аз играем по правилата, те ни смятат за мухльовци, за загубеняци или ни презират като достойни само за унижение, присмех, малтретиране, а може би и за елиминиране.
Така че, докато ние се занимаваме с честен труд, за да постигнем успех, хищниците мерят своя успех по това доколко добре ни използват. Изключително умели в откриването на слабости, те вземат на мерника си уязвимите, наранените, страдащите, лековерните, податливите, твърде младите или тези, които не могат да се защитят. И после се нахвърлят – понякога изтънчено, а друг път с дива жестокост.
Когато мислите за хищниците, представете си ураган или торнадо – мощна сила, която може да остави зад себе си огромна разруха и човешко страдание. Покрай всеки, когото тази личност наранява пряко, много други биват наранявани непряко – всеки роднина, съпруг/а, дете и приятел на жертвите страда. Децата, тормозени от хищник, може да пораснат като травматизирани възрастни или самите те да започнат да злоупотребяват с другите и може да ги последват още поколения. Семейството и приятелите на хищника може да страдат от общественото порицание, срам или финансови лишения. Съпругата на Бърнард Мейдоф е понасяла подигравки, заплювали са я и са я изолирали в резултат на неговата присъда за измама на инвеститори с милиарди долари. Две години след ареста на Мейдоф синът му Марк се обеси – не можа да живее с „мъчението“ от постъпката на баща си и от това, че смятаха и него за замесен.
Иска ми се да кажа, че в момента или в бъдеще около вас няма или няма да има хищник, но по всяка вероятност или има, или ще се появи. Но с малко познания имате по-голям шанс да идентифицирате тези опасни личности, които безсърдечно предрешават бъдещето ни без наше съгласие. Казвам това не за да ви сплаша, а за да изостря вниманието ви, защото вие със сигурност сте попаднали във фокуса на тяхното. Да оцелеете означава да знаете какво представляват те и как се държат, за да ги избягвате.
~ Поведението на хищника
Поведението на хищниците може да е нюансирано и трудно за откриване, ако не знаете за какво да внимавате. Могат да бъдат интелигентни, приятелски настроени, привлекателни, тихи, затворени, да нарушават правилата или да притежават какви ли не други характеристики. Това, че е успешен, че има приятели или че заема високо положение, не пречи на някого да бъде хищник – урок, който преподавателите в университета „Пен Стейт“, спортистите, възпитаниците и студентите научили от многобройните присъди срещу Джери Сандъски за сексуална злоупотреба с деца и който приятелите и колегите на Бърни Мейдоф научили след разкриването на колосалната му измамна схема.
Тези индивиди постоянно имат едно наум, те са манипулативни и агресивни хищници. Когато прочетете за някого, който прецизно е планирал и извършил престъпление, който е дебнал и следил жертвата си, който е извършвал криминални деяния дълго време, който е пътувал на големи разстояния, за да извърши незаконни действия, който е планирал сложни измамни схеми, значи четете за хищник. По подобен начин, когато чуете за някого, който непрестанно си има проблеми със закона, който е сериен изнасилвач, рецидивист или пък крои схеми как да открадне пари от другите, значи слушате за хищник.
Очаквайте от хищниците често да сменят работата си, плановете си, да не изплащат дълговете си, да провалят или да слагат край на взаимоотношения, да разочароват околните или да се възползват от тях и да бягат от отговорност. Очаквайте от тях да нарушават законите, да предават доверието на околните, да вземат каквото не е тяхно и да карат другите да изпитват болка, да ги превръщат в жертви, да ги нараняват и дори да ги убиват. Очаквайте го. Ако прочетете тази глава, недейте да смятате, че някой такъв ще се промени към по-добро или пък няма да ви нарани. Ние знаем, че те ще сторят зло. Не можем да предвидим само кого или какво ще вземат на мерника си.
Хищниците често имат повърхностни познания по много въпроси, които използват, за да впечатлят или да оплетат в мрежите си своите жертви. Те обичат да контролират хората като марионетки: да очароват децата с играчки или бонбони, да примамват онлайн жени на срещи, да молят млади момичета или момчета да им „помогнат“ или да манипулират хората да се разделят с парите си. Те са експерти да накарат другите да им имат доверие.
Подобно на другите опасни личности в тази книга, поведението на хищника покрива широк спектър. Някои си остават в по-безобидната му част: те вършат рисковани неща, редовно нарушават законите и правилата. Може да мамят в отношенията си с другите или често да си имат проблеми със закона заради дребни престъпления.
Но има и такива, които са толкова патологични, толкова необуздани, че няма нещо, което да не се опитат или да не направят, стига да им харесва. Джон Едуардс Робинсън е ренесансов човек, така да се каже – истински предприемач в хищничеството: осъден измамник, крадец, фалшификатор, похитител и садистичен сериен убиец, осъден в Канзас през 2003 г. за три убийства. Смята се, че той е първият сериен убиец, използвал интернет, за да примамва жертвите си и садистично да ги убива. Той е пример за абсолютния хищник – многостранна и истински опасна личност.
Ние четем или чуваме за екстремните хищници, но в по-голямата си част хищниците си остават незабелязани, защото са успешни в това, което правят, или просто защото не ги докладват в полицията. Но независимо къде в спектъра попадат – в по-безобидната или в по-опасната му част, те споделят с нас една конкретна черта – могат да се учат от грешките и опита си и така да дръзват да вършат още повече злини.
Хищниците може да се различават по обсег, мащаб и специфики, но всички те споделят някои общи черти: вземат, но не дават, излагат другите на риск, коравосърдечни и презрителни са и не ги е грижа за другите, дори за близките им.
~ Без емпатия, без угризения, без съвест
Хищниците не чувстват нормални емоции. Те не разбират страданието на другите. Емпатията им е непозната. Техните емоции обикновено са повърхностни или изкуствени и себични. Те могат да превърнат в жертви хората, които ги обичат, защитават ги и са щедри с тях. Нашето незнание или нещастие е възможност за тях. Някой нещастен разведен човек или скърбяща вдовица са чудесна плячка. Някое доверчиво или неглижирано дете е секс играчка, която може да бъде примамена с храна и дрънкулки. Туристите и имигрантите са лесна мишена за кражба или откуп. Всеки, който е наивен или се намира в затруднение, все едно носи надпис „Възползвай се от мен“. Някое природно бедствие е извинение да се направят фалшиви сайтове за дарения. Списъкът е безкраен.
Ако хищниците почувстват вина, тя е преходна и не ги възпира, защото те не се учат от страданието, което причиняват – не изпитват разкаяние. За да може човек да почувства вина, той трябва да поеме отговорността за действията си.
Но хищниците живеят, за да се възползват, а не за да поемат отговорност, като предпочитат да обвиняват възпитанието си, лошите си шефове, лошия късмет, порнографията или каквото и когото им попадне, за да се измъкнат – включително и жертвата. Джоди Арайъс обвинила приятеля си, че я принудил да го следи, да му звъни непрестанно, да го намери, да го намушка многократно с нож, да го застреля и почти да му отреже главата. Според нея причината не е в това, че тя е нестабилен, себичен хищник, който не може да се справи с изоставянето. Не, причината би трябвало да е, както често стоят нещата според хищниците, че жертвата е виновна. За щастие съдебните заседатели не се хванали на лъжите й.
~ Студени, коравосърдечни, пресметливи, контролиращи
Хищниците са студени и безразлични. Затова ги оприличаваме на влечуги и затова по време на съдебните процеси те изглеждат напълно неподатливи на емоции, в ярък контраст със скърбящото семейство на жертвата. Прословутият сериен убиец Хенри Лий Лукас го изрази по следния начин: „Да убиеш някого е като да излезеш навън. Ако искам жертва, просто ще изляза и ще си хвана“. Само хищниците мислят по този начин.
За тях животът е игра на „Я да видим докога ще се измъквам сух от водата?“. Те кроят планове и поведението им е измамно. През 70-те години на XX век Джон Уейн Гейси се занимавал с обществена дейност и се обличал като клоуна Пого, за да забавлява децата от квартала недалеч от Чикаго, но също така хитро примамвал момченца в дома си, за да ги убива садистично – общо 33 деца. Те се молели да ги пощади, а той безсърдечно отнемал живота им.
Харолд Шипман, обичаният и уважаван доктор в Хайд, Великобритания прикривал хищничеството си с десетилетия – хладнокръвно и невъзмутимо. Заради собствената си финансова облага той безсърдечно убивал тези, които най-много се нуждаели от помощта му. Едва когато твърде много от пациентите му починали, истината излязла наяве; иначе той щял да продължи. Криминалната му дейност не го тревожела ни най-малко – всъщност почти му доставяла удоволствие.
По тази причина хищниците по необходимост живеят чрез пресметливи лъжи. Докато ние използваме думите за да общуваме, те ги използват, за да манипулират, да принуждават и да заговорничат. Знаят изразите, които ще доставят удоволствие, ще убедят, ще съблазнят и ще привлекат така, както майсторът познава инструментите си или музикантът – нотите си. Обещанията никога повече да не лъжат, да не крадат или да не удрят, са празни. Думите им нямат никаква стойност и все пак толкова много хора, дори професионалисти като полицаите и съдиите, се подвеждат по тях, убедени от общоприетата социална етика да им дадат още един шанс. Това е една от причините нивата на рецидивизъм да са толкова високи: хищниците лъжат, за да се измъкнат от затвора, обещавайки да се държат добре и веднага се връщат към престъпленията.
За много хищници е важна богоподобната възможност да упражняват власт над другите, което може да е опияняващо. Тед Бънди казвал, че се чувствал всемогъщ заради това, че можел да решава кой да живее и кой да умре. Израил Кейс, който криел „комплекти за убиване“ из цялата страна, пълни с оръжия и инструменти, подпомагащи престъпленията му, и за който властите смятат, че може да е убил поне 11 жертви от Аляска до Върмонт между 2001 и 2012 г., предпочитал да удушава жертвите си с голи ръце, за да може да се наслаждава на страданието им, докато умирали на сантиметри от лицето му, очи в очи, самоопределяйки се като краен арбитър над живота им.
~ Много импулси, малко задръжки, никакви угризения
Докато тези личности обичат да контролират другите, те самите нямат морал или етични задръжки и може да бъдат импулсивни, да търсят приключения и да поемат рискове. Клайд Честнът Бароу от двойката Бони и Клайд, бил точно такъв: безразсъден търсач на силни усещания, който станал банков обирджия и убиец. Много съвременни банкови обирджии и серийни крадци от магазини демонстрират подобна липса на контрол, както и уличните нападатели. Налице е вълнението от действието, съчетано с привлекателна материална награда, което според един хищник е самата дефиниция за хубав ден.
При много хищници импулсивните действия, изглежда, доминират живота им, дори и когато това означава да изложат себе си или други хора на опасност.
Подобно на нарцисистите, хищниците могат да реагират бързо на най-малката провокация или предполагаема обида. Често им липсват каквито и да било задръжки или самоконтрол. В затвора хищниците избягват дори да се поглеждат помежду си, тъй като са съвсем наясно, че само един агресивен поглед в коридора може да е достатъчен, за да избухне свада или да се стигне до смъртоносно отмъщение.
Докато пиша това, си спомням за паметната роля на Джо Пеши като Томи де Вито във филма „Добри момчета“ – избухлив, свръхчувствителен към обиди, безмилостен и безсъвестен. Но такива хора има само във филмите, ще кажете вие. Не, съществуват съвсем истински хора, които са такива. Ричард Ленард Куклински-Ледения имал лош характер и който го обидел, не оцелявал. Затова гангстерите го взели за наемен убиец. След ареста казал на властите, че е загубил броя на хората, които е убил; жертвите му били може би около 200. Първо стрелял, после питал. Действията на хищниците в реалния живот често са по-лоши от представянето им по филмите. В случая Куклински слага в малкия си джоб измисления Томи де Вито.
Хищниците често са движени от импулси или казват, че не са могли да се овладеят, но за извършеното от тях няма извинения. Ако изобщо се опитат да си дадат някаква самооценка, ще го направят само за да усъвършенстват хищническите си методи. Никога не очаквайте от тях да се замислят как да се променят към по-добро. Това няма да се случи.
От: „Опасните личности“, Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър, изд. „Изток-Запад“, 2016 г.
Снимка: goodreads
