„Виждаме много хора, които имат пари и власт, но които все още страдат много дълбоко от стрес и самота. Така че не властта и парите ни правят щастливи. Ние трябва да се обучаваме в изкуството да живеем осъзнато.“
~ Страхът и желанието
Когато сме се родили, страхът ни се е родил едновременно с нас. През деветте месеца в утробата на майка ни сме се чувствали защитени. Не е било необходимо да правим нищо. Било е толкова удобно. Но когато сме се родили, ситуацията се е променила драстично. Прерязали са пъпната връв и трябвало да се научим да дишаме сами. Може да е имало течност в белите ни дробове и се наложило да изтласкаме тази течност, за да можем да поемем първия си дъх. От тези първи вдишвания зависило дали ще оцелеем или не.
Ето откъде идва първоначалният страх. Искаме да оцелеем. Като безпомощно бебе имаме ръце и крака, но не можем да ги използваме. Нуждаем се от някой, който да се грижи за нас. С първоначалния страх идва и първоначалното желание. Има страх да останеш сам и има желание да оцелееш. Дори когато пораснем и сме възрастни, първоначалният страх и първоначалното желание са все още в нас.
Страхът и желанието имат един и същи корен. Страхуваме се, че ще умрем; затова имаме силни желания. Искаме да има някой, който да ни помогне да оцелеем. Всеки момент се надяваме този човек да дойде, да ни помогне, да ни защити. Усещаме, че все още сме безпомощни, че нямаме средства да оцелеем сами. Имаме нужда от друг човек. Ако се вгледаме дълбоко в нашето желание, виждаме, че всеки вид желание, което имаме, е продължение на първоначалното желание. И понеже не сме признали желанието на детето вътре в нас, нашето желание е невъзможно да се задоволи. Искаме добра връзка, или нова работа, или повече пари. Но след като веднъж получим тези неща, ние не им се наслаждаваме. Желание след желание, ние никога не спираме.
~ Знай, че имаш достатъчно…
Буда говори за практиката „самтуста”, осъзнаването, че имаме достатъчно условия да бъдем щастливи точно тук и точно. Не е необходимо да получаваме повече. Самтуста се превежда като осъзнаването, че човек е доволен от малко. Когато се приберем у дома в настоящия момент, разглеждаме всички условия на щастие, които имаме и можем да открием, че те са повече от достатъчни, за да бъдем щастливи точно сега. Трябва да спрем да тичаме след нещата, защото дори и да получим обекта на желанието си, няма да сме щастливи и ще искаме да тичаме след друг.
Ако чувстваме сигурност е възможно да нямаме повече желания. Моето малко бунгало ми е достатъчно. Не ми трябва по-голямо. Имам много прозорци и изгледът е толкова красив. Вече имаме много условия да бъдем щастливи; не е нужно да бягаме в бъдещето и да получаваме още няколко условия. Това, което имаме, е достатъчно. След като приемем този начин на живот, ние ставаме щастливи.
Как можем да внедрим тази мъдрост в съвременния живот? Много хора все още вярват, че можем да бъдем щастливи само, когато имаме много пари и власт. Оглеждайки се наоколо, виждаме много хора, които имат много пари и власт, но които все още страдат много дълбоко от стрес и самота. Така че властта и парите не са отговорът. Ние трябва да се обучаваме в изкуството да живеем осъзнато.
Източник: „Reconciliation: healing the inner child“, Thich Nhat Hanh; Тик Нят Хан - The Wisdom of the Zen Master
Снимка: thichnhathanhfoundation.org
