„Без да ни говори, неспокойният човек ни кара да отразим в сърцето си неговата тревожност. По същия начин контактът с весел човек ни кара да отразяваме радост.“
(Head of a Young Girl by Amedeo Modigliani)
♥ Отраженията на сърцето
Сърцето, което суфиите наричат огледало, изпълнява две различни дейности. Каквото и да се отрази в него, то не само остава като отражение, но се превръща и в съзидателна сила, която поражда феномен с подобна природа. Например сърцето, което отразява и задържа в себе си образа на розата, ще вижда рози навсякъде. Те ще бъдат привлечени от това сърце, ще бъдат създадени от него и за него. Колкото по-силно става отражението, толкова по-активно то поражда феномена на розите. Сърцето, което задържа и отразява рана, ще вижда рани навсякъде, ще ги привлича, ще ги създава, защото това е феноменът на отражението.
Често хората са суеверни и смятат, че определен човек носи добър или лош късмет с присъствието си в къщата им. За какво всъщност става дума? Онзи, който отразява лош късмет, поражда лош късмет. Където и да отиде, той създава условия за лош късмет. Една жена казала на мъдрец: „Откакто тази прислужница дойде, всеки ден има счупени чаши и чинии, повредени и съсипани неща.” Мъдрецът виждал къде се крие причината. Той казал: „Докато тя е тук, това ще продължава.”
Понякога се случва в бизнес или предприятие да се включи човек, който няма много средства, но има себе си. От този момент фирмата или предприятието започва да печели все по-големи успехи.
Колкото повече размишляваме над този феномен, толкова повече откриваме, че ако нещо се отразява в ума ни, ние го отразяваме върху външния свят. Всяка сфера, която сърцето докосва, се зарежда с неговото отражение. Най-добре можем да разберем отражението, ако си го представим като картина, която се прожектира върху екран. Екранът отразява картината, която прожекционният апарат излъчва към нея. Така целият живот е изпълнен с отражения. Те ни въздействат от сутрин до вечер. Когато общуваме с неспокойни хора, ставаме неспокойни. Без да ни говори, неспокойният човек ни кара да отразим в сърцето си неговата тревожност. По същия начин контактът с весел човек ни кара да отразяваме радост. Това продължава през целия ден, без дори да го осъзнаваме.
Понякога човекът, когото отразяваме, вече не е тук, но ние продължаваме да го отразяваме. Това обяснява защо понякога искаме да навредим, а друг път се смеем или плачем без явна причина. Всичко се дължи на отражението. Човек, чието сърце отразява радост, създава радост у всички, които среща. В негово присъствие хората, изпълнени с тъга, безпокойство, разочарование или отчаяние, започват да се чувстват живи. Радостта, която този човек отразява, е като храна за душата им. А онзи, който отразява болка и униние, излъчва същото и хората около него се чувстват тъжни. Животът е такъв, че болката, скръбта и тревогите никога не свършват. Това, от което се нуждаем, са души, отразяващи радост, които да освободят другите от нещастието и болката.
Отражението има и друг аспект – каквото мислим, в това се превръщаме. Човек става идентичен с мислите си. Следователно обектът, който поддържаме в ума си, става наша характеристика, наше качество.
Веднъж един човек, който се интересувал от феномена на отражението, посетил слугата на царя и станал свидетел на нещо интригуващо. Влизайки в къщата му, с изненада видял, че подредбата там наподобява тази на двореца. Начинът, по който слугата се приближил и повел госта из къщата, по който го поканил да седне, маниерите и думите му, всичко излъчвало царственост. Каква била причината? Тъй като прекарвал по цял ден с царя, той го отразявал.
Детето, което се въодушевява от гледката на войници, се държи като тях. Когато порасне, то става войник. В него се развива качеството на войника. В детето, което е било впечатлено от някой художник, от неговото изкуство и личност, се развива това отражение. Когато порасне, в него се развиват качествата на художник и то също става художник. Четейки за живота на велики поети, философи, музиканти и техните изключителни качества, се питаме дали всичко при тях е резултат от учене, практика и дарба, която притежават? Много често всичко това се дължи на отпечатъка, който някой е оставил върху тях. Отражението, което постепенно се е развило в сърцето им, е създало в душата им качествата, принадлежали на онзи, който им е въздействал.
Има безброй такива примери в човешката история, но най-много намираме в духовната сфера. Тук става дума за работа, която не може да се извърши, дори човек цял живот да се занимава с изследване или да прекара сто години в медитация и усамотение. Да се опитваме да постигнем духовно познание само чрез медитация или учение е все едно да кажем: „В този мой живот ще съставя нов език.” Никой не е успял да измисли съвършения език за един живот. Традицията е тази, която създава езика. Векове наред хората са го развивали. Езикът не може да се измисли само от един човек. Той е нещо, което всеки е наследил, придобил. И така, именно в отражението човек развива качеството, принадлежащо на обекта, който той държи в мисълта си.
В света има много примери за хора, които, задържайки дадена мисъл, са създали на физическо ниво нейното проявление, нейния феномен. Причината е, че феноменът не е само образ в огледалото – това отражение в сърцето е най-могъщото нещо. То е самият живот и е съзидателно. Ето защо онзи, който е разбрал тайната на отражението, е разбрал мистерията на живота.
Дали отражението е съзнателно действие от страна на този, който отразява, или то работи подсъзнателно? Отговорът е – и двете. Понякога се проявява като съзнателно действие, но винаги действа и подсъзнателно. Да вземем за пример човек с благочестив ум, добра мисъл и спокоен дух – неговият дух е това, което човек се опитва да отрази. Този дух се отразява в онези, които влизат в контакт с него, и те го взимат със себе си. Едни го възприемат и запазват, други го губят. Важното обаче е следното – когато не осъзнаваме кое отражение запазваме и кое отхвърляме, възможно е да приемем отражение на тъга, болка или други неприятни чувства и да ги запазим в себе си, тъй като сме ги получили. Затова трябва да знаем, че целият свят е свят на отражения и от сутрин до вечер ние получаваме отражения – от тези, които са около нас и са ни близки, от онези, които не ни харесват и ни мразят, както и от тези, които вече са си тръгнали от този свят. Непрекъснато сме изложени на отражения.
Някой може да попита дали е добре да получаваме отражения. Няма как да не ги получаваме. Дали ще ги възприемем като нещо добро, или като нещо лошо, те са факт. Ако сърцето ни е чисто, получаваме отражението съзнателно и ясно, а ако не е, отражението е несъзнателно и неясно. Но не можем да не го получим. Например ако ударим гонг и парче дърво, и в двете ще се получат вибрации. Но гонгът ще отекне, а дървото – не. Въпреки това и двете са засегнати от вибрациите. Ако сърцето ни е достатъчно чисто, за да получи ясни и цялостни отражения, сами можем да изберем кои да запазим и кои да отхвърлим.
От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Картина: Head of a Young Girl by Amedeo Modigliani; chinaoilpaintinggallery
