„Не изживявайте живота си, търсейки единствено проблемите и грешките, вглеждайки се в провалите, нездравото, грозното и деформираното. Не виждайте в човека само изкривеното – вижте човека сътворен от Бога.“
(1848 ~ 1924)
Безполезният песимизъм
Като помислим само колко безполезни са такива усилия, учудващо е колко много хора се занимават единствено с търсенето на проблеми, с тяхното отглеждане, съхраняване и посрещане. И тези хора намират почти винаги онова, което търсят. Всеки, който търси проблеми, успява да намери достатъчно много от тях. Това е така, защото всеки може да си създаде проблеми с какво ли не, ако мисълта му е насочена в тази посока. Казват, че при усвояването на западната част на Северна Америка, в суровите дни, изпълнени със сражения, мъжете, които винаги са били въоръжени с пистолети, револвери и ножове, постоянно изпадали в затруднения, докато мъжете, които не били въоръжени, а разчитали на здравия си разум, самоконтрола, такта и хумора, рядко са имали проблеми. Инцидентът, който предизвиквал въоръжените мъже да се спречкат, бил по-скоро просто шега за по-разумните невъоръжени мъже. Също се отнася и за търсачите на обикновени проблеми. Като постоянно поддържат в себе си обезкуражителни, обезсърчаващи, меланхолични и мрачни мисли, те стават добра мишена за всичко, което депресира и руши. Това, което за един жизнерадостен човек би било дребен инцидент, който той отминава със смях и не се замисля много над него, за черногледите това нещо е ужасно предзнаменование.
Повечето нещастни хора са станали такива, формирайки в себе си навика да са нещастни постепенно, като са се оплаквали от времето, откривали са, че храната им не е добра, че трамваите са претъпкани, че приятелите и работата им не е подходяща за тях. Навикът да се оплакваме, да критикуваме, да се фокусираме върху проблемите или недоволството си от дребни неща, е един от най-неприятните навици, с които трябва да се справим, особено в ранна възраст, защото след известно време жертвата се превръща в роб. Всички импулси се изкривяват, докато склонността към песимизъм и цинизъм стане хронична.
Погрешно насоченото въображение е един от най-лошите ни неприятели. Аз познавам хора, които живеят в постоянно нещастие и дискомфорт, защото си въобразяват, че са наранявани, обиждани, пренебрегвани и осмивани. Те смятат, че са мишена за всякакви злини, че са обект на завист, ревност и всевъзможни зли намерения. Истината е, че повечето от тия мисли представляват заблуда и нямат връзка с реалността.
Това е най-нещастното състояние на ума. То убива щастието, покварява способността за работа, разстройва ума и животът сам по себе си става незадоволителен.
Хората, обсебени от такива мисли, се чувстват непрекъснато нещастни, обвивайки се в атмосфера на песимизъм. Те винаги носят черни очила, които правят всичко около тях да изглежда обвито в траур; те виждат всичко в черно. Цялата музика на техния живот е в минорна гама; в техния свят няма нищо весело или светло. Тези хора са говорили за бедност, провал, лош късмет, лоша съдба и трудности толкова дълго, че цялото им същество е изпълнено с песимизъм. Радостните качества на ума са атрофирали от пренебрежение и неизползване, докато в същото време техните песимистични тенденции са се увеличили толкова много, че умът им не може да възстанови своето нормално, здраво и жизнерадостно равновесие.
Където и да отидат, тези хора излъчват мрачно, неприветливо и некомфортно влияние. Никой не обича да води разговор с тях, защото те винаги говорят за своя лош късмет и нещастия. С тях времената винаги са лоши и обществото отива към „провал“. След известно време те стават абсолютни песимисти, изпълнени с мрачни мисли, отчасти наистина психично неуравновесени, и хората ги отбягват така, сякаш отбягват вонящи блата, пълни с комари и малария. Понякога пялата къща се заразява от присъствието на някой мрачен, недоволен член и мирът в къщи се сгромолясва. Подобен опак човек никога не е в хармония с обстановката около себе си, сам няма никакви удоволствия и доколкото може се опитва да лиши и другите от такива. Това състояние на ума не само поражда болести, но също възпрепятства ползата от обикновените лечебни процеси. Въз основа на своя опит от един санаториум Джордж К. Теней пише следното:
„Да се помогне на някого, който е „против“ всеки и всичко, е все едно да се опитваме да помогнем на някой давещ се, който твърдо е решил да се удави. Някои хора прекарват огромна част от времето си, изследвайки се за някоя нова болест и когато я намерят, те са по-щастливи от всякога. Те веднага я окачват на шията си, където тя се превръща в поредния воденичен камък, който тегли надолу. Нищо не възпрепятства в толкова голяма степен възстановяването на нормалното състояние на пациента, колкото постоянната му борба с условията и заобикалящата го среда. Да даваме лекарства или да лекуваме човек, чийто ум е смутен и недоволен, е все едно да наливаме вода в нагорещено масло. Последствията от това са единствено раздразнителност и недоволство. Лекуването се извършва от божествената сила и при прилагане на съответните средства за възстановяване на здравето е необходимо да се отнасяме към тях така, сякаш самият Божествен господар ги прилага. Едно добро и мъдро Провидение се опитва да доведе работата до добър край и ефикасните средства са в хармония с това, което ни е помогнало, независимо дали нашите чувства приемат това, или не.“
„Няма значение какво е причинило проблемите в тревожния ум - последствията за тялото са едни и същи“, казва д-р А. Дж. Сандерсън. „Всички функции в организма отслабват и в резултат на продължителното влияние на депресираното състояние на ума, те дегенерират. Това се отнася особено за случаите, когато някой орган е отслабнал поради друга причина. Комбинацията на тези две влияния може съвсем скоро да доведе до появата на реално заболяване. Най-голямата бариера, която възпрепятства лечебния процес, особено ако страданието е съпътствано от силни болки, е умственият колапс, който за съжаление често спомага за развитието на болестта. Понякога той пречи на възстановяването повече, отколкото физическите причини и изтрива от съзнанието на болния чудната лечебна сила на природата, толкова необходима за възстановяването“.
Един от най-вредните и неприятни начини за откриване на проблемите е намирането на грешки и непрестанната критика спрямо постъпките на другите хора. Някои хора никога не проявяват щедрост и великодушие към другите. Те са крайно пестеливи в своите похвали, като винаги проявяват едно болезнено скъперничество, когато им се налага да признаят нечии други заслуги и в същото време критикуват всяка тяхна постъпка.
Не изживявайте живота си, търсейки единствено проблемите и грешките, вглеждайки се в провалите, нездравото, грозното и деформираното. Не виждайте в човека само изкривеното – вижте човека сътворен от Бога. Просто още от самото начало вземете твърдо решение да не критикувате и да не осъждате другите или да фокусирате върху техните грешки и дефекти. Да откривате грешки, да се отдавате на сарказъм и ирония, да търсите недостатъците на всеки и всичко, да търсите неща, които да осъждате, вместо да хвалите, е твърде опасен навик. Той прилича на смъртоносен червей, който прояжда сърцевината на пъпката или плода и който ще направи живота ви горчив, изкривен и пуст.
Ничий живот не може да бъде хармоничен и щастлив, след като веднъж е оформен този пагубен навик. Онези, които винаги търсят нещо, което да осъждат, провалят своя собствен характер и унищожават своята нормална цялостност. Всички ние обичаме слънчевите, радостни, весели и изпълнени с надежди хора и никой не харесва мърморковците – онези, които намират грешки у другите, които клеветят и доносничат. Светът обича Емерсон, а не Нордау; той обича човека, който вижда перспективата в своята кауза и доброто бъдеще, който открива най-хубавото, а не най-лошото в хората. Безпочвените клюки, злите езици, хората, които дават воля на своя гняв и на други негативни емоции получават само моментно удовлетворение и винаги след това те се измъчват от своята грозна природа, като се чудят защо другите хора се наслаждават на живота си, а те страдат.
По-лесно е човек да изживее този живот като търси доброто и хубавото, вместо грозното; благородното вместо подлото; светлото и веселото, вместо тъмното и потискащото; това, което ни дава надежда вместо това, което ни отчайва и като вижда светлата страна вместо тъмната. Да обръщате своето лице към лъчите на слънцето е не по-малко лесно, отколкото да виждате винаги сенките и за вашия характер не е едно и също дали сте доволни или недоволни, дали сте щастливи или нещастни и дали животът ви да върви напред, а не назад и дали успявате вместо да търпите поражения.
Затова се научете да търсите светлината. Чрез позитивно отношение се откажете да бъдете пристанище за сенки и петна, за деформираното, обезобразеното, грозното, неприятното. Придържайте се към нещата, които ви носят удоволствие, които ви помагат и вдъхновяват и вие ще промените коренно начина, по който гледате на нещата, ще трансформирате характера си за кратко време. Изключително много хора смятат, че биха били щастливи, ако само се намираха при други обстоятелства. Истината е, че обстановката има малко, ако не и никакво значение за характера на човека или склонността му да се радва на света. Аз познавам хора, които са изгубили своите най-добри приятели, които през целия си живот привидно са били преследвани от нещастия, сблъсквали са се с много несгоди и дори са били инвалидизирани, но все пак са понасяли всичко това храбро и са били весели, изпълнени с надежда и са вдъхновявали всички, които са ги познавали.
Вие, които винаги сте нещастни, които постоянно недоволствате от обстоятелствата около вас, от лошия ви късмет и бедността си, трябва да запомните, че хиляди хора биха били щастливи, ако бяха на вашето място. Ако сте имали навика да омаловажавате работата си, времето, в което живеете, приятелите си и всичко останало, просто обърнете процеса – започнете да приказвате добре за всички и за всичко и ще забележите колко скоро вашите променени мисли ще изменят атмосферата около вас и как това ще подобрява вашето състояние.
Силният, положителният човек не си позволява да говори и мисли негативно. Той не казва „Аз не мога“, той винаги казва „Аз мога“, той не казва „Ще се опитам“, а казва: „Ще го направя“. Думата „Не мога“ е провалила живота на повече момчета, млади мъже и жени, отколкото всичко друго, защото като усвояваме навика да мислим негативно, да се съмняваме, ние вървим надолу. Тези хора си поставят вериги, от които не могат да се освободят, докато не променят коренно своето мислене, говор и поведение.
Перфектната вяра е дете на оптимизма и хармонията. Песимистичната атмосфера винаги действа смъртоносно на здравето и е фатална за работата и морала. Уравновесената душа никога не е подозрителна, не очаква неприятности, а точно обратното. Балансираният човек знае, че здравето и хармонията са вечни и че болестта и разногласието не са нищо друго, освен липсата на първите две, както тъмнината не е нещо реално само по себе си, а отсъствие на светлина. Балансирайте се и животът ви ще започне да изглежда по друг начин, ще бъде различен.
Из: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); en.wikiquote.org
