„Много изследвания сочат, че момчетата са по-податливи на страха от раздяла, отколкото момичетата, и че са по-склонни да „се изключват“ емоционално, защото се чувстват изоставени.“
(Children's Games (detail), 1560, by Pieter Bruegel)
Как да възпитаваме момчета
~ Момчета в риск
Днес момичетата са по-уверени в себе си, по-мотивирани и упорити. А младежите често се носят по течението, провалят се в училище, чувстват се неудобно при контактите си със съученичките, изложени са на риск от насилие, алкохол, наркотици и други подобни. Различията се проявяват отрано – идете в коя да е предучилищна група и вижте сами. Момичетата работят заедно с удоволствие, а момчетата „бръмчат“ наоколо като индианци около заселнически керван. Дразнят момичетата и се бият помежду си.
В началните класове момчетата често са немарливи, учат се по-лошо. Когато стигнат трети клас, повечето от тях вече не четат книги. Говорят с изречения от една дума: „Кво?“, „Леле!“ В гимназията не вземат участие в дебати, концерти, организационни комитети и каквито и да било неспортни занимания. Правят се, че не ги интересува нищо и че „да си тъп, е яко“.
Тийнейджърите са неуверени във взаимоотношенията си и не знаят как да накарат момичетата да ги харесват. Някои стават болезнено срамежливи, други са агресивни и неприятни в присъствието на момичета. Липсват им елементарни умения за водене на разговор. И в крайна сметка нещата опират до безопасността. На петнайсетгодишна възраст смъртността при момчетата като цяло е три пъти по-висока от тази при момичетата, особено що се отнася до нещастни случаи, убийства и самоубийства.
~ Добрата новина
Това, което всички искаме, е да има щастливи, продуктивни, енергични и добри млади мъже. Имаме нужда нашите момчета да станат хора, загрижени за околните, да бъдат част от решението на проблемите на двайсет и първи век. А дотогава трябва да мият чиниите и да подреждат стаите си!
Изследвания в последните пет години разкриват страшно много неща за истинската природа на момчетата – неща, които може да ви изненадат и очароват. От трийсетина години е модерно мъжествеността да се отрича, да се твърди, че между момчетата и момичетата всъщност няма никаква разлика. Но както постоянно чуваме от учители и родители, този подход не дава добри резултати. Новите изследвания потвърждават вътрешното чувство на родителите, че момчетата са различни, но това не означава непременно по-лоши, напротив. Започваме да разбираме как да ценим тяхната мъжественост – в каквато и форма да се проявява тя, – вместо просто да я смачкваме.
~ Трите етапа в развитието на момчетата
Момчетата не порастват ей така, безпроблемно и гладко. Не може просто да сипваш зърнени закуски, да осигуряваш чисти тениски и да очакваш един ден те да се събудят мъже! Необходимо е да се следва определена програма. Всеки, който прекарва известно време с тях, силно ще се изненада колко бързо се променят, колко различни настроения и енергия демонстрират в различни моменти. Загадката е да разбереш какво им е нужно и кога.
Трите етапа в развитието на момчетата са неизменни и универсални. Винаги когато ги обсъждам с родители, те казват: „Точно така!“, защото етапите отговарят на техните преживявания.
Трите етапа с един поглед
1. Първият етап е от раждането до шест години – възрастта, когато момченцето принадлежи най-вече на майка си. То е „момчето на мама“, макар че баща му също може да играе много важна роля. В тази възраст целта е да му се даде силна любов и чувство за сигурност, детето да се „събуди“ за живота като за приветливо и топло изживяване.
2. Вторият етап обхваща годините от шест до четиринайсет, когато момченцето, движено от свои вътрешни механизми, започва да се учи да бъде мъж и все повече се обръща към баща си в своите интереси и занимания. (Макар че майката продължава да има важно участие, а големият свят също го зове.)
3. И накрая – годините от четиринайсет до пълното израстване, когато момчето се нуждае от участието на мъже-ментори, за да завърши своето пътешествие до света на възрастните. Мама и татко малко се отдръпват, но трябва да се погрижат в живота на сина им да има добри ментори, иначе той ще трябва да се осланя на обкръжението си от неподготвени връстници, за да си изгради усещане за себе си. Целта е да се усвояват умения, отговорности и самоуважение чрез все по-голямо включване в обществото на възрастните.
Моля, обърнете внимание: Тези етапи не означават внезапно или рязко преминаване от единия родител към другия. Най-добрата ситуация е тази, при която и двамата родители са активно ангажирани с детето през цялото му детство и юношество. Етапите бележат изместване на акцента на внимание – това, че между шест и четиринайсет години бащата „излиза на преден план“ в по-голяма степен, а значението на наставниците се засилва от четиринайсет нагоре. Менторите трябва винаги да бъдат преценявани от родителите от гледна точка на безопасност и почтеност.
Трите етапа ни казват много за това, как да постъпваме. Очевидно е например, че бащите на момчета между шест и четиринайсет години не бива да бъдат просто заети работохолици, нито да отсъстват физически или емоционално от семейството. Ако го правят, със сигурност ще навредят на децата си. (Но все пак повечето бащи през този век са правили именно това, както много от нас си спомнят от своето детство.)
Когато синовете ни достигнат до средата на тийнейджърската възраст, е необходимо да се обърнем към обществото за допълнителна помощ – роля, която преди се е изпълнявала от членове на семейството (чичовци и дядовци) или от отношенията между майстор и чирак. Твърде често тийнейджърите излизат навън, в големия свят, но там няма кой да ги поеме и те прекарват младежките си години в някакво опасно междинно състояние. Някои от тях така и не порастват.
С основание може да се твърди, че причината за много проблеми, особено в поведението на момчетата – слабата мотивация в училище, сблъсъците на младежите със закона (като шофиране след употреба на алкохол, сбивания и т.н.), – е в това, че не сме знаели за тези етапи и не сме осигурили нужния човешки елемент в подходящия момент.
Трите етапа са толкова важни, че трябва да ги разгледаме по-подробно и да помислим как да реагираме. Това и ще направим сега.
~ От раждането до шест: нежните години
Бебетата са си бебета. Не ги интересува дали са момчета, или момичета и не би трябвало да интересува и нас. Бебетата обичат да ги гушкат, да си играят с тях, да ги гъделичкат и да ги разсмиват, обичат да изследват и да бъдат подхвърляни и въртяни. Характерите им са много различни. С някои е лесно – те са тихи, спокойни и спят часове наред. Други са шумни и винаги будни, искат около тях постоянно да се случва нещо. Трети са тревожни и раздразнителни, имат нужда непрекъснато да им показваме, че сме до тях и ги обичаме.
Това, от което бебетата и малчуганите най-много се нуждаят, е да си изградят специална връзка с поне един човек. Обикновено този човек е майка им. Донякъде защото е най-мотивирана и има най-голямо желание за това, донякъде защото тя е тази, която осигурява млякото, и донякъде защото е склонна да бъде нежна и успокояваща в подхода си. Майката обикновено е в състояние най-добре да осигури онова, от което се нуждае едно бебе. Нейните хормони (особено пролактинът, който се отделя в кръвта й при кърмене) я настройват да желае да бъде с детето си и да му отдава цялото си внимание.
С изключение на кърменето, татковците също могат да дават на бебето всичко, от което то се нуждае, но го правят по различен начин. Изследванията сочат, че бащите са по-буйни в игрите, обичат да възбуждат децата, докато майките обичат да ги успокояват. (Макар че ако бащите натрупат толкова недоспиване, колкото понякога се случва на майките, и те биха успокоявали децата!)
~ Разликите между половете започват да се забелязват
Някои разлики между момчетата и момичетата наистина започват да се проявяват рано. Бебетата момчета не реагират толкова силно на лица. Бебетата момичета имат много по-развито осезание. Момчетата растат по-бързо и са по-силни, но пък понасят по-тежко раздялата с майка си. След като проходят, момчетата започват да се движат повече и в по-голям периметър. Те повече от момиченцата обичат да пипат предмети и да манипулират с тях, строят високи сгради от кубчета, докато момичетата предпочитат нискоетажните постройки. В предучилищна възраст момчетата са склонни да игнорират новото дете в групата, докато момичетата го забелязват и се сприятеляват с него.
И за съжаление, възрастните са склонни да се отнасят с момчетата по-строго. Изследванията показват, че родителите гушкат малките момиченца повече, дори още като новородени. А майките на момченца са склонни да ги удрят по-силно и по-често, отколкото момиченцата.
Ако майката е тази, която гледа детето, то ще вижда в нея първия модел на близост и любов. След възрастта на прохождането, ако тя поставя ограничения пред своя син твърдо, но без да го удря или засрамва, той ще приеме това с лекота и между другото. Защото знае, че заема специално място в сърцето й.
Ако тя влага елемент на забава и заинтригува детето, когато го учи и му говори, това ще помогне на мозъка му да развие по-добри езикови умения и ще го направи по-общително. По-нататък ще видим, че това е важно за момченцата, защото в усвояването на социални умения на тях им е нужна повече помощ, отколкото на момиченцата.
Ако майката е силно депресирана и по тази причина – необщителна през първите една-две години от живота на сина си, неговият мозък може да претърпи промени, които да го направят „тъжен мозък“. Ако тя се ядосва, удря го или му причинява болка по друг начин, той може да се чувства несигурен дали тя го обича. Майката се нуждае от други хора, които да й помагат, за да може спокойно да върши тази важна работа. За нея трябва да се грижи някой, за да може тя да се грижи за бебето си.
Една умна майка трябва да изразява възторг, когато детето й хваща гущери или прави кюфтета от кал, да се възхищава от неговите постижения. А баща му – да го гъделичка и да се боричка с него, да бъде нежен и внимателен, да му чете приказки и да се грижи за него, когато е болно. Така момченцето научава, че мъжете са добри, а също и забавни, че четат книги и са сръчни в къщната работа.
~ Ранното тръгване на ясла не е полезно за момчетата
За момченцето е най-добре да стои вкъщи с някой от родителите си до тригодишна възраст, ако има такава възможност. Отглеждането в детски заведения – ясли или детски центрове, не съответства на момчешката природа под тази възраст. Много изследвания сочат, че момчетата са по-податливи на страха от раздяла, отколкото момичетата, и че са по-склонни да „се изключват“ емоционално, защото се чувстват изоставени. Освен това на тази възраст момченцето може да развие буйно или агресивно поведение в яслата или детската градина и да продължи да носи този етикет заедно със съответстващата му роля, когато тръгне на училище.
Когато момченцето е под три години, отглеждането му от някой любящ близък роднина или в семейна обстановка – от любяща бавачка, е за предпочитане пред яслата. Малчуганите до три години имат нужда да прекарват дългите дни на детството с хора, за които те са много специални. Първите уроци, които момченцата трябва да научат, са за близостта, доверието, топлината, забавлението и добротата.
Преди шестгодишна възраст не бива да се придава кой знае каква важност на пола. Дотогава майката обикновено е водещият родител, но и бащата може да заеме това място. Важното е един или двама ключови хора да обичат детето и то да заема централно място в живота им през тези няколко години. Така то развива вътрешна увереност за цял живот, а мозъкът му придобива умения за близко общуване и любов към ученето и взаимодействието с други хора.
Тези години бързо отминават. Радвайте се на малкото си момче, докато имате възможност!
От: „Как да възпитаваме момчета“, Стив Бидълф, изд. „Колибри“, 2023 г.
Картина: Children's Games (detail), 1560, by Pieter Bruegel; chinaoilpaintinggallery
