Видният испански писател, философ, свещеник и преподавател в Ордена на йезуитите Грасиан и мъдростта на времето, събрана най-напред в сборника му „Джобен оракул или изкуство на благоразумието“ (1647 г.)
Portrait of Baltasar Gracián (between 1650 and 1750)
НАМИРАЙ УТЕХА ВЪВ ВСИЧКО. Дори безполезните хора я намират, мислейки се за безсмъртни. Всеки силен стремеж получава отплата. Глупакът се радва на щастлива съдба, така както грозният е пословичен късметлия. За да просъществуваш дълго, не трябва да си много ценен - пукнатият съд често не се счупва напълно и дразни с трайността си. Изглежда съдбата завижда на великите личности и уравновесява нещата, като дарява дълъг живот на нищожествата, а на бележития човек отпуска кратък срок. Тези, които носят на плещите си бремето на тежки изпитания, бързо си отиват, докато онези, от които привидно или действително няма никаква особена полза, битуват дълго. Неудачниците сякаш са забравени както от съдбата, така и от смъртта.
НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ НА ПРЕКАЛЕНАТА ЛЮБЕЗНОСТ. Тя е измамна. Има хора, които омагьосват без вълшебно биле, понеже владеят умението с лекота да замайват главите на глупците. Те сами определят цената на твоето достойнство и се разплащат с вятъра на ласкателните думи. Който всичко обещава, нищо не дава - обещанията са уловка за лековерните. Непресторената учтивост е въпрос на чест и дълг, лицемерната - и най-вече прекомерната - е лъжа. Тя е непочтена и користна. Неискрената почтителност не е израз на уважение към личността, а по-скоро към нейното обществено положение и ласкателствата не са признание за твоите достойнства, а средство за постигане на изгода.
ВНИМАВАЙ С ХОРАТА, КОИТО КРИЯТ НАМЕРЕНИЯТА СИ ЗАД ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ. Бдителността е най-добрата защита срещу коварството. Умният човек умее да разгадава същността на чуждите намерения. Мнозина жънат успехи, като заставят други да вършат тяхната работа. Ако не отгатнеш помислите им, можеш всеки момент да се превърнеш в тяхна маша и да вадиш горещите кестени от огъня с риск да изгориш собствените си ръце.
ОЦЕНЯВАЙ ТРЕЗВО СЕБЕ СИ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ. И най-вече докато си млад. Всеки е склонен да цени високо себе си, особено когато има най-малко основания за това. Всеки мечтае за щастие и смята себе си за чудо на природата. Дръзките ни очаквания са безразсъдни, а животът ни разочарова с несъстоятелността им. Празните надежди стават на пух и прах, когато се сблъскат с горчивата действителност. Благоразумният човек предвижда превратностите на съдбата. Стремейки се към най-доброто, той е готов да посрещне и лошото и така хладнокръвие приема всичко, което го сполетява. За да улучиш право в целта, понякога е разумно да се целиш по-нависоко, но не толкова, че да пропуснеш шанса си. Ако не ти достига опит, бъди разумен в очакванията си, защото самомнението е нелепо и опасно. Най-добрият лек срещу глупостта е трезвата мисъл. Ако всеки познава възможностите си и областта, в която е най-силен, той би могъл да постигне равновесие между мечти и реалност.
НЕ СЕ ОБВЪРЗВАЙ С ГЛУПАЦИ. Само глупакът не различава глупака, а още по-неразумен е онзи, който го разпознава, но не го отбягва. Глупците са опасни за общуване, а довериш ли им се, стават пагубни. И макар подозрителността им и чуждата бдителност да ги карат да се владеят, рано или кьсно те извършват или изричат някоя глупост, която е толкова по-голяма, колкото по-дълго са я сдържали в себе си. Близостта с такива хора не укрепва твоя авторитет, защото самите те не го притежават. Те са досадни и нещастието им е наказание за тяхната глупост. Единственото им достойнство е, че, макар благоразумните хора да не могат да им бъдат полезни, те самите могат поне да послужат като предупреждение и поука на здравомислещите.
ИЗВОЮВАЙ СИ МЯСТО СЪС ЗАСЛУГИ, А НЕ С НАХАЛСТВО. Верният път да постигнеш уважение е да го заслужиш и ако предприемчивостта се съчетае с доблест, пътят към успеха е най-кратък Честността и силният характер сами по себе си са недостатъчни. Нахалството и упоритостта са недостойни. Постигнатото с тяхна помощ е толкова омърсено, че петни доброто ти име. А за да спечелиш мястото, което заслужаваш, трябва да съчетаеш своите заслуги със способността да си проправиш път напред.
ДУМИТЕ И ДЕЛАТА ФОРМИРАТ ПЪЛНОЦЕННАТА ЛИЧНОСТ. Думите на човека трябва да са добронамерени, а делата - почтени. Едното е признак за извисеност на ума, а другото - за великодушие. Съчетанието им говори за благородство на духа. Думите са сянка на делата, те са призвани да подпомагат постъпките. По-важно е теб да възхваляват, отколкото ти да славиш другите. Лесно е да се приказва, трудно е да се действа. Подвизите са същност на живота, славата - неговото украшение. Забележителните дела остават, красивите думи се забравят. Действията са плод на мисълта - ако тя е мъдра, делата са достойни за възхищение.
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
*Portrait of Baltasar Gracián (between 1650 and 1750); commons.wikimedia.org
