„Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество, той трябва да се свърже с онзи, който го притежава.“
♠ Изкуството на житейската мъдрост
ХОРАТА НЕ ОСЪЗНАВАТ ГЛУПОСТТА СИ, КОГАТО СЕ ПРИСМИВАТ ЕДИН НА ДРУГ. Всяко нещо е и добро, и лошо - зависи откъде ще го погледнеш. Това, което едни зачитат, други отричат. Нетърпима е глупостта на човека, който се мъчи да нагоди всичко според своите виждания. Съвършенството не се определя от вкуса на отделната личност. Много хора - много вкусове, при това всички те са различни. Недостатъците се възприемат субективно - не унивай, ако нещо не се хареса някому, друг ще го оцени. Не се оставяй ласкателствата на едни да ти замаят главата, защото други ще те осъдят. Истинско мерило за удовлетворението от себе си ще намериш в оценката на хората с опит и достойнство. Бъди независим от мнения, моди и настроения.
§
НАУЧИ СТОМАХА СИ ДА СМИЛА И ГОЛЕМИТЕ ЗАЛЪЦИ НА СЪДБАТА. В тялото на благоразумието и стомахът е важен орган, понеже големите възможности предполагат големи мащаби. Големите залъци щастие не задавят онзи, който е способен да поеме още. Това, което пресища едни, може да остави гладни други. Мнозина са неспособни да оценят достойнствата на деликатесите, поради ограничеността на своите вкусове. Те не са създадени за изискани блюда и не са привикнали към тях, високите постове не са лъжица за техните уста. Почестите им нагарчат и от сладкия аромат, който се вдига от вкусните гозби, им призлява. Високопоставените служби замайват главите им и са опасни за тях. Изявените личности, напротив, могат да се справят с много велики начинания и с особена предпазливост отбягват проявите на тесногръдие.
§
ВСЕКИ Е ПО СВОЕМУ ДОСТОЕН. Нека всяка твоя постъпка, макар и не изключителна, да носи белега на царствено достойнство в рамките на твоите възможности. Постъпвай благородно и проявявай благоразумие, във всичко бъди неподражаем като крал - макар и не с неговата власт, но поне с достойнство. Защото истинското превъзходство се съдържа в безукорната нравственост и няма да завиди на величието онзи, който сам може да служи за негов образец. Колкото по-близо си до кралската корона, толкова повече трябва да се стремиш към съвършенство. Равнявай се по способности с кралското великолепие, но не ламти за суетата и блясъка му. Не се увличай по превзетата външност, а прониквай в същността на величието.
§
НЕ ДОСАЖДАЙ. Често онзи, който е еднопланов в думи и дела, е отегчителен. Деловитостта е похвална и полезна в работата, с учтивост тя компенсира пестеливостта на външния израз. Доброто, когато е кратко, е двойно по-добро. Дори лошото, в ограничени рамки не е толкова голямо зло. Квинтесенцията е по-ценна от купища безвкусни подробности. Известна истина е, че многословието е знак за ограничен ум. Бъбривецът отблъсква не толкова с това, което казва, а с разточителството на своите приказки. Има хора, които са по-скоро бреме, отколкото радост в живота. Те са безполезни същества, които всички отбягват. Благоразумният човек умее да не досажда, особено на високопоставени личности. Те са вечно заети със значими дела и да разгневиш един-единствен от тях е по-опасно, отколкото да отегчиш всички останали. Добре казаното е винаги кратко.
§
НЕ БЪДИ САМОДОВОЛЕН. Не бъди вечно недоволен от себе си - това е признак на малодушие, но не бъди и самодоволен, защото това пък показва празноглавие. Самодоволството обикновено е плод на невежество и прераства в тъпо блаженство, което е приятно, но недостойно. Понеже не може да постигне превъзходството и съвършенствата на другите, то се задоволява със собствената си посредственост. Предпазливостта е разумна и даже полезна, както за да избегнеш неуспехите, така и за да се утешиш, ако те сполети нещастие. Неблагоприятните обрати на съдбата се посрещат по-леко от този, който ги е предвиждал и очаквал. Дори самият Омир прави грешки понякога, а и Александър Велики се е провалял в прекалените си амбиции. Нещата зависят от много обстоятелства и това, което в определени случаи е бляскав триумф, в други може да бъде поражение. Непоправимият глупак обаче си остава вечно същият - натруфен с празното си самодоволство, което цъфти, самоподхранва се и дава нови семена.
§
УЧИ СЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЗА ДА СТАНЕШ ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ. Човешкото общуване е много плодотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променят мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество, той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така, чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумното съзвучие.
§
НЕ СЪДИ ВСИЧКО И ВСИЧКИ. Има хора с мрачен характер, които навсякъде виждат само престъпници и грешници, но не от гняв и раздразнение, а просто са такива по природа. Те осъждат всички - едните за това, което са сторили, а другите за това, което възнамеряват да направят. Това разкрива не само жесток, но и зъл и подъл характер. Те обвиняват с такова настървение и така преувеличават чуждите грехове; че са способни да направят от мухата слон и да те погубят. Толкова са безмилостни, че могат да превърнат райските градини в тъмничен затвор и ако се оставят на страстите си, превръщат се в истински палачи. Благородните духом, напротив, търсят винаги обяснение и оправдание за всекиго, подчертавайки че или подтикът му е бил добронамерен, или че грешката се дължи на невнимание и недоглеждане.
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
