„Обществото, културата, религията, образованието имат цялата власт… Всяко тяхно усилие е насочено към това да превърне хората в инструменти. Те не позволяват на никое дете да израсне до своята естествена съдба.“
Излез от тълпата
Медитацията е просто смелостта да бъдеш в тишина и уединение. Малко по малко започваш да чувстваш едно ново качество в себе си, една нова красота, една нова интелигентност - която не е заимствана от някой друг, която е израснала вътре в теб. Корените й са в твоето съществуване. И ако не си страхливец, тя ще се осъществи, ще разцъфти.
Никой не е това, което е предназначен от съществуванието да бъде. Обществото, културата, религията, образованието - всички са в конспирация против невинните деца. Те имат цялата власт - детето е безпомощно и зависимо, затова каквото и да си поискат да направят от него, те успяват. Те не позволяват на никое дете да израсне до своята естествена съдба. Всяко тяхно усилие е насочено към това да превърне хората в инструменти. Кой знае, ако детето бъде оставено да израства само, ще бъде ли или няма да бъде от някаква полза за факторите със запазени интереси? Обществото не е подготвено да поеме риска. То сграбчва детето и започва да го моделира в нещо, от което обществото има нужда.
В известен смисъл то убива душата на детето и му дава фалшива идентичност, така че то никога да не срещне своята душа, своята същност. Фалшивата идентичност е заместител. Но този заместител е от някаква полза само в същата тълпа, която ти го е дала. В момента, в който останеш сам, фалшивото започва да се разпада, а истинското, което е било потиснато, започва да изразява себе си. Оттук и страхът от това да не останеш сам.
Никой не иска да е сам. Всеки иска да принадлежи към някаква тълпа - не само една тълпа, а много тълпи. Някой може да принадлежи към религиозна тълпа, политическа партия, ротариански клуб... а има и много други малки групи, на които да принадлежиш. Това е от желанието да бъдеш поддържан двадесет и четири часа на ден, тъй като фалшът, оставен без поддръжка, не може да устои. В момента, в който остане сам, човек започва да чувства една странна лудост. В продължение на толкова много години си вярвал, че си някой конкретно, след което изведнъж в момент на самота започваш да чувстваш, че не си това. Така се поражда страх: кой тогава си ти?
И тези години на потискане... трябва известно време, за да може да се прояви истинското. Пролуката между двете е наречена от мистиците „тъмната нощ на душата“ - един много подходящ израз. Ти вече не си фалшив, но все още не си и истински. Ти си в безтегловност, не знаеш кой си.
Този проблем е дори още по-сложен особено на Запад, защото там не са разработили никаква методика за откриване колкото се може по-скоро на истинското, така че тъмната нощ на душата да може да се съкрати. Що се отнася до медитацията, Западът не знае нищо. А медитацията е само едно име на това да си сам, в тишина, чакайки истинското да заяви за себе си. Това не е някакво действие, а една тиха релаксация - тъй като всичко, което „правиш“, идва от твоята фалшива личност... всичко, което си правил, в продължение на толкова много години, е дошло оттам. Това е един стар навик.
Навиците трудно умират. Толкова много години да живееш в една фалшива личност, наложена от хора, които си обичал, които си уважавал... а те не са ти правили преднамерено нищо лошо. Намеренията им са били добри, просто осъзнаването им е било нулево. Те не са били осъзнати хора - твоите родители, учители, свещеници, политици - не са били осъзнати хора, те са били несъзнателни. А дори и едно добро намерение, попаднало в ръцете на неосъзнат човек, се превръща в отрова.
Затова винаги когато оставаш сам, един дълбок страх изниква - защото изведнъж фалшивото започва да изчезва. А за истинското трябва известно време - ти си го загубил преди толкова много години. Трябва да обърнеш малко внимание на факта, че трябва да се хвърли мост над една пропаст от много години.
В този страх - че „аз загубвам себе си, моите усещания, моя здрав разум, моя ум, всичко“... защото азът, който ти е даден от другите, се състои от всички тези неща - ти сякаш ще се побъркаш. И незабавно започваш да вършиш нещо просто за да си ангажиран. Ако няма хора, поне има някакво действие, така че фалшивото да се занимава с нещо и да не започва да изчезва.
Затова хората срещат най-големите трудности по време на почивките си. В продължение на пет дни работят, надявайки се в края на седмицата да си починат. Но по цял свят краят на седмицата е най-лошото време - в края на седмицата стават повече произшествия, повече хора се самоубиват, повече убийства стават, повече кражби, повече изнасилвания. Странно... а тези хора са били заети пет дни от седмицата и не е имало проблеми. Но краят на седмицата изведнъж им дава избор дали да се занимават с нещо, или да си починат - но почивката е нещо ужасно; фалшивата личност изчезва. Занимавай се с каквото и да е, върши нещо глупаво. Хората се втурват към плажовете: кола до кола, задръстен трафик в продължение на цели километри. И ако ги питаш накъде са тръгнали, те „се измъкват от тълпата“ - а цялата тълпа е тръгнала с тях! Тръгнали са да намерят някакво уединено, тихо място - всичките.
Всъщност ако си бяха останали у дома, щеше да е по-уединено и тихо - защото всичките идиоти са тръгнали да търсят уединено място. И търчат като луди, защото двата дни скоро ще свършат, а те трябва да стигнат - не питай къде!
За да може фалшивото аз да съществува, тълпата е една много съществена част. В момента, в който останеш сам, започваш да се побъркваш. Ето къде човек би трябвало да разбере малко за медитацията.
Не се тревожи, защото това, което може да изчезне, си струва да изчезне. Няма смисъл да се държиш за него - то не е твое, това не си ти.
Когато фалшивото си е отишло и на негово място се появи свежото, невинното, незамърсено същество, това си ти. Никой друг не може да отговори на твоя въпрос „кой съм аз?“ - ти ще разбереш.
Всички техники за медитация помагат да се разруши фалшивото. Те не ти дават истинското - истинското не може да се даде.
Това, което може да се даде, не може да бъде истинско. Истинското вече го имаш, само фалшивото трябва да се отнеме.
Това може да се каже и по друг начин: Учителят ти отнема неща, които ти в действителност не притежаваш, и ти дава това, което ти наистина имаш.
Медитацията е просто смелост да бъдеш в тишина и самота. Малко по малко започваш да чувстваш в себе си едно ново качество, една нова жизненост, красота, интелигентност - която не е заимствана от някого, а израства в теб. Корените и са в твоето съществуване. И ако не си страхливец, тя ще се осъществи, ще разцъфти.
Роден си, дошъл си на света с живот, със съзнание, с огромна чувствителност. Само погледни малкото дете - виж очите му, тази свежест. Всичко това е покрито от една фалшива личност.
Няма нужда да се страхуваш. Можеш да загубиш само това, което трябва да бъде загубено. И е добре да го загубиш скоро - защото колкото по-дълго то остане, толкова по-силно става.
А за утре нищо не се знае.
Не умирай, преди да си реализирал своето истинско същество.
Щастливи са само тези хора, които са живели и умрели със своето истинско същество - защото те знаят, че животът е вечен, а смъртта е фикция.
Моето разбиране е, че само хора с интелигентност, с индивидуалност биват отхвърлени. Тези, които са послушни, които нямат индивидуалност, нямат свобода на изразяване, които никога не казват „не“ на каквото и да било, които винаги са готови да кажат „да“ дори и против своята воля - това са хората, които си спечелват голямо уважение в света. Те стават президенти, премиери, те биват почитани по всевъзможен начин по простата причина, че са извършили самоубийство. Те вече не са живи, те просто са се превърнали във вкаменелости. Как можеш да адаптираш живи хора в определен шаблон? Всяка индивидуалност е уникална - защо трябва да се адаптира в нечий друг калъп?
Цялото нещастие на света може да се обясни много просто: всеки човек е бил подрязан, моделиран, нагласен според другите, без те дори да се погрижат да разберат какъв е бил предвиден да бъде той по своята природа. Те не дават шанс на съществуванието. Още от момента, в който детето се ражда, те започват да го развалят - естествено, с всичките добри намерения. Никой родител не го прави съзнателно, но той е бил оформен по същия начин. Той повтаря същото и със своите деца; той друго не знае.
Непослушното дете непрекъснато бива осъждано. От друга страна, послушното дете непрестанно го хвалят. Но чули ли сте някое послушно дете да е станало световно известно в която и да е област на творчеството? Чули ли сте някое послушно дете да е получило Нобелова награда за каквото и да било - за литература, за мир, за наука? Послушното дете просто се влива в общата тълпа.
Непрекъснато и навсякъде съм. живял като неадаптиран човек и съм се наслаждавал на всеки сантиметър, на всяка капка от това. Да бъдеш просто самият себе си, това е такова прекрасно пътешествие.
Избрано от: „За смелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов и син“, 2006 г.
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart
