„Самият Бог наказва не със сила, а с изпитанието на времето. „В съюз с времето струвам двойно повече” - гласи една поговорка.“
♥ Изкуството на житейската мъдрост
НАУЧИ СЕ ДА ИЗЧАКВАШ. Страданията съпътстват благородния дух - бъди търпелив, не избързвай и обуздавай чувствата и страстите си. Овладей себе си, за да владееш другите. Пътят към успеха е дълъг и трънлив. Разумното изчакване избистря мисълта и помага на намеренията да узреят. Облягайки се на патерииите на времето, можеш да постигнеш повече, отколкото с оръжията на Херкулес. Самият Бог наказва не със сила, а с изпитанието на времето. „В съюз с времето струвам двойно повече” - гласи една поговорка. Дори съдбата отрежда най-висока награда за онзи, който умее да изчаква.
...
ЗАПАЗВАЙ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА. Тази способност е рожба на гъвкавия ум и силната воля. Който е надарен с пъргава и бистра мисъл, той не се бои от опасности. Някои дълго обмислят, но накрая постъпват погрешно. Други достигат целта си без много умуване. Има изключителни характери, които в критични ситуации действат най-точно и правилно. Те са чудовищен парадокс - успяват във всичко непредвидено и грешат във всичко предначертано. Постигат желаното безапелационно - или веднага, или никога. Бързината на реакциите им е възхитителна, тя доказва забележителната им способност за проницателна преценка и разумни действия.
...
ОБМИСЛЕНИТЕ РЕШЕНИЯ НОСЯТ УВЕРЕНОСТ. Правилното решение най-бързо води до успех. Бързаш ли да решиш, бързо можеш да сгрешиш. Трайните ценности се постигат бавно. Само съвършенството има стойност и само постижението се помни. Само дълбоката мисъл е безсмъртна. Драгоценното скъпо се заплаща. Най-ценните метали най-трудно се обработват.
...
БЪДИ СДЪРЖАН. Не доверявай изцяло съкровената си същност и не полагай повече усилия от необходимото - не пилей излишно сили и знания. Добрият ловец пуска по следите на дивеча само толкова хрътки, колкото са необходими, за да го догонят. Не излагай всичко от себе си на показ, иначе за утре няма да ти остане нищо, достойно за възхищение. Пази винаги неразкрити достойнства, с които можеш да блеснеш. Раздавай съкровищницата на душата си пестеливо и внимателно - така вечно ще поддържаш у околните тръпката на иманяра, а богатството ти ще изглежда неизчерпаемо.
...
ЗАЛАГАЙ НА ЩАСТЛИВИЯ ИЗХОД. Ако съдбата е отворила пред теб вратите на щастието, страданието рано или кьсно ще ти ги затръшне. И обратно. Затова предвиждай внимателно развоя на всяко събитие, залагай повече на щастливия изход, отколкото на бляскавото начало. Често игрите на съдбата започват с успех, а завършват печално. Във всяко начинание е от значение не гръмкото приветствие на тълпата в началото - това лесно се постига, а славният завършек - малцина се радват на всеобща почит и възхищение, когато си отиват. Щастието рядко съпътства докрай - ако ти се е усмихнало на влизане, на излизане ще ти обърне гръб.
...
БЪДИ РАЗУМЕН В СЪЖДЕНИЯТА. Има хора, които по рождение носят в себе си благия разум и с този природен дар постигат мъдростта - така половината път към успеха им е вече изминат. Възрастта и опитът ги каляват духом и способстват за съзряването на ума им. Те презират прищевките, изкушаващи благоразумието, особено в държавните дела, където значимостта на задачите изисква пълна увереност. Подобни хора заслужават да държат кормилото на хорските съдби - като управляващи или като мъдри съветници.
...
ТЪРСИ ИЗЯВА В ПРЕКРАСНИ НАЧИНАНИЯ. Това е драгоценна рядкост сред множеството добродетели. Няма бележита личност без необикновени качества. Посредствеността не буди възхищение. Изпъкнеш ли в достойно дело, ти израстваш над безликата тълпа и се нареждаш сред изключителните хора. Отличаваш ли се в незначителното - оставаш си герой в дребните неща. Лесният триумф отрежда жалка слава. Изявата в прекрасни начинания е признак на царствено величие - тя предизвиква възхищение и печели безрезервна привързаност.
...
ИЗПОЛЗВАЙ ПОЧТЕНИ СРЕДСТВА И ДОБРОСЪВЕСТНИ ПОМОЩНИЦИ. Някои впрягат цялата си хитрост и сьобразителност, за да използват непочтени средства и помощници. Тяхното самодоволство е опасно и заслужава жестоко наказание. Добрият служител не засенчва величието на господаря си. Успехът винаги краси общото дело, но порицанието пада само върху онзи, който е поел отговорността да го ръководи. Славата е венец за първенците. Тя нехае добри ли са помощниците им, или лоши, а съди: „Този беше неспособен или мъдър“. Затова подбирай както средствата, така и хората, в чиито ръце поверяваш безсмъртието на своето добро име.
...
СПЕСТЯВАМ СИ ОГОРЧЕНИЯТА. Полезно е благоразумието да си спестяваш огорченията. Предпазливостта ни брани от терзания - тя е богиня и майка на щастието и на спокойствието. Не разпространявай лошите известия и дори не надавай ухо, за да ги чуеш. За тях всички врати трябва да бъдат затворени, освен тази, която води към изцелението и промяната. Има хора, жадни за ласкателства, на други животът се подхранва със злословия, а трети не могат без ежедневни пошлости, както Митридат без отрова.
Не си навличай неприятности и страдания за цял живот, дори и за да доставиш радост на друг, макар да ти е скъп приятел. Никога не върши грях и не проваляй собственото си благополучие, за да угодиш на някого, който е щедър на съвети, но стои настрана. И ако заради удоволствието на друг трябва да си причиниш болка, помни правилото, че е по-добре временно да го огорчиш, отколкото сам да се осъдиш на вечни непреодолими страдания.
...
ПРОЯВЯВАЙ ИЗИСКАН ВКУС. Той се развива и възпитава, също както и умът. Жаждата за знания е неутолима и колкото повече знаеш, толкова по-пълно е удовлетворението ти. Величието на личността се познава в извисеността на духа. Само значимото задоволява могъщия разум. Както големият залък е за голяма уста, така и възвишените неща а за възвишените умове. И най-храбрите се боят от своите съдници, и най-съвършените губят надежда. Малко са нещата от първостепенна важност, затова нека скъпим своето одобрение. В общуването вкусът се развива, а в постоянството се утвърждава и усъвършенства. Неизмеримо е щастието да дружиш с хора с изискан вкус. Не изразявай обаче недоволство от всичко - това е един от най-уродливите недъзи и крайности на духа и е още по-противно, когато е от превзетост, отколкото ако е породено от невъздържаност на характера. За да задоволят приумиците на въображението си, някои дръзват да си представят, че светът би бил по-съвършен, ако Бог го беше сътворил по техен вкус.
...
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
*Portrait of Baltasar Gracián
