„Няма по-голяма грешка в света от тази – да отлагате настоящата отговорност, мислейки, че по-късно ще бъдете по-добре подготвени да я поемете. Приемането на тези позиции, така както идват, ни дава подготовката.“
(1848 ~ 1924)
Да поставиш началото
Кога очаквате да извършите всичките велики дела, за които мечтаехте? Защо не започвате? Какво още чакате? Защо не стартирате? Да не би да очаквате великото дело само да дойде при вас, да чакате за някакво влияние, някой друг да ви изтегли нагоре или да ви помогне? Знаете ли, че нищо не е така деморализиращо в живота, отслабващо характера, както постоянното пожелаване и сънуване на великите дела, които ще извършим, без кореспондиращото усилие да претворим сънищата си в дела? Пожелаването, без съответното подобаващо усилие да се реализира, дегенерира съзнанието, унищожава инициативността.
Колко много хора се заблуждават, мислейки, че ако продължават да се аспирират, да продължат да копнеят да претворят идеалите си и да постигнат амбицията си, те ще могат без никакво друго усилие да претворят мечтите си в реалност! Те изглежда не знаят, че съществуват така наречените прекомерни аспирации, формиращи навика да мечтаете, без да се стремите да постигнете мечтаното, което не води до резултат.
Нашите визии са плановете за възможното устройство на живота ни. Но те ще си останат само планове, ако ние не ги следваме неотклонно, за да ги реализираме с енергични усилия; по същия начин, както плановете на архитекта ще завършат с чертежите им, ако не са продължени и изпълнени в реалност от строителя. Три неща трябва да направим, за да се сбъднат мечтите ни.
Визуализирайте вашето желание. Концентрирайте се върху тази визия. Работете, за да постигнете желанието си в действителност. Необходимите инструменти за това са вътре в самите нас, а не отвън. Без да имат значение злополуките на съдбата или по рождение, има само една сила, чрез която можем да моделираме жизнения си материал – съзнанието. Всички хора, които са постигнали велики неща, са били мечтатели и това, което са постигнали, е било точно в пропорция на яснотата, енергията и постоянството, с които те са визуализирали идеалите си; придържали са се към мечтите си и се борили да ги осъществят.
Едно нещо е да имаме способностите и желанието да свършим нещо специално, но да го постигнем е съвършено различно нещо.
В днешно време има хиляди хора с прекрасни амбиции, взели твърдо решение да ги следват, но кои малодушни жертви на съмнението ги спират да стартират?
Те само очакват. Не могат да сложат началото, докато това чудовище е застанало пред прага на тяхната решителност. Те се страхуват да не изгорят мостовете зад гърба си и да се отдадат на тяхната цел. В самото начало на кариерата ви е прекрасно нещо да си решите в съзнанието, че ще бъдете завоевател в живота, че ще бъдете цар на своята мисловна област, а не роб на коварен враг; че ще избирате най-мъдрата посока и без значение колко заплашителни и застрашителни ще бъдат препятствията по пътя ви, ще преминете през повратните точки на пътя към целта на вашата амбиция, без значение кой или какво стои на пътя ви отпред.
Самочувствие, сигурност в себе си, вяра в себе си – тези са великите приятели, които ще убият предателското съмнение. Фактът, че притежавате един почти неконтролируем импулс, една велика запълваща амбиция да извършите дело, което се одобрява от вашата преценка и вашето вътрешно аз, е предупреждение, отправено към вас, че вие можете да го извършите и би трябвало да го направите веднага. Не се страхувайте да поемате отговорности.
Вземете решение в съзнанието си, че ще поемете всяка отговорност, която би ви се предоставила по време на вашата законна кариера, че вие ще изпълните решението малко по-добре, отколкото всеки друг преди вас го е направил. Няма по-голяма грешка в света от тази – да отлагате настоящата отговорност, мислейки, че по-късно ще бъдете по-добре подготвени да я поемете. Приемането на тези позиции, така както идват, ни дава подготовката; тъй като ние не можем да правим важните неща лесно, ефективно, докато не сме ги направили толкова пъти, че те да ни станат навик.
Колко често чуваме хората да правят забележки като тази: „Знам, че съм длъжен да свърша това дело днес, но не смятам, че ще го направя” или „Харесва ми да го извърша”. По този начин отлагат, може би, или позволяват това нещо да им избяга и само правят противното на това, което те знаят, че би трябвало да свършат.
Ако хората, разочаровани от това, което са постигнали до този момент, си поставят за цел, че само за един месец ще се напънат да свършат работата, която не им харесва, но която знаят, че е за тяхно добро, те ще излязат на успешен път, ще се вземат в ръце и ще реализират собствените си възможности. Резултатът от този тоник ще се забележи в цялостната им система за работа. При най-твърда непоколебимост да вършите делата, които са най-добри за вас, без значение доколко не сте съгласни, колко е унизително, без значение колко бихте страдали от чувствителност или от чувство на неподготвеност – зависи напредъкът на вашето мъжество.
Няма такъв човек, който да може да затвори вратата, която води към всяка легитимна амбиция, към по-добър, по-пълноценен живот, освен самите вас. Няма никакви пречки, никакви трудности, никаква сила на земята, нищо друго, освен самите вие, които можете да направи те недействително обещанието на Бога към човека: „Ето, вижте, аз съм отворил пред вас вратата, която никой човек не може да затвори.”
Защо се страхувате да изисквате велики неща от самите себе си? Потвърдете вашата способност да можете и да бъдете и силите, за които никога не сте мечтали да притежавате, ще изскочат във ваша подкрепа. „Вярвайте в себе си. Всяко сърце тупти от тази желязна струна.”
Всички ние сме източници на сила и това, което направим от себе си, което постигнем в живота, не зависи от външни фактори, а от степента, до която можем да изявим скритите ни сили, нашите заспали таланти и ресурси (да им дадем възможност да преминат в действие, – бел. на редактора). Каквото и да ни постигне в живота, ние го създаваме предварително в нашето съзнание. Така както сградата е една реалност във всичките си детайли в главата на архитекта, преди да са положени камъните и тухлите, по такъв начин ние пресъздаваме в съзнанието си всичко, което по-късно става наше реално постижение. Копнежите на сърцата ни, душевните ни копнежи са нещо повече, отколкото чиста илюзия на въображението. Те са пророчества, предсказания, куриери, предвестници на неща, които могат да станат действителност.
Поддържайте картината, плана за младия мъж или жена, които копнеете да бъдете и които сте твърдо решени да бъдете, и се придържайте към вашия ментален план за едно блестящо бъдеще. Не се предавайте в моментите на обезкуражаване, не позволявайте никакво препятствие да замъгли идеалите ви. Постоянствайте във визуализирането на идеалния човек, който твърдо сте решени да бъдете и винаги мислете за себе, че вече сте станали амбициозния човек, който искате да бъдете. Тази ментална нагласа ще ви помогне вашата мечта да стане действителност.
Има една магнетична, притегателна сила в такова могъщо намерение, водещо към една непоколебима цел. Този вид ментална нагласа и усилие ще установи връзката между самите вас и делото, към което се стремите.
Из: „Амбицията“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2006 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); commons.wikimedia.org