„Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия.“ ~ Омраам Микаел АЙВАНОВ
Медитация
На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!“, немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева“ или „Авраам позна Сара“. Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си“, Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами.
Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога.
Скъпи мои братя и сестри, тази философия е необятна, грандиозна... Как сте я възприемали до сега не зная, но аз ще се опитвам с всички средства да хвърлям светлина върху нея и да я споделям с вас. За мен всичко е ясно и просто. Всичко е събрано в символа на змията, захапала своята опашка. И виждате ли, изключителното у Посветените е тяхната способност да обобщят, да съберат една изумителна наука в един наглед толкова незначителен символичен образ.
„Защо трябва да са съединени двата края на змията?“ - ще попитате вие. Ще ви кажа само, че ако човешкото същество остане като права линия или като синусоида, образно казано, неговите сили се разпиляват и то отслабва. Но, ако се съединят двата края, двата полюса, тогава мощните сили се натрупват в центъра на кръга. Докато човекът не се преоткрие, всички тези сили се пилеят неоползотворени, но щом намери себе си, той намира силите си, събрани, запазени и готови за работа. Да, главата и опашката... Истинското познание идва тогава, когато главата се съедини с опашката.
Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота.
Това обаче е само един от аспектите на символа. Аз мога да добавя и още нещо по темата и това е, че двата края на змията носят различен поляритет. Ако вие сте мъж, то на другия край стои вашето женско начало. Ако сте жена, на другия край стои мъжкото начало. Затова именно тяхното съединяване води до пълнота. Докато за един мъж и една жена, взети поотделно, никой не може да бъде сигурен, че наистина се допълват взаимно. Ако вие сте мъж, би следвало мястото до вас да е заето от жена, но ако там се окаже маскиран мъж..., тогава при вашата среща ще захвърчат искри! Обратното също е вярно. Докато втората ваша половина абсолютно ви допълва и сливането между двете е единствено истинското. Разбира се, вие бихте могли да откриете навън вашето допълващо същество, но подобни случаи са рядкост. Възможно е само, ако срещнете вашата сродна душа (душа-сестра или душа-брат), защото единствено тя е в идеален поляритет с вас. Да, но това може да се случи на човек само 12 пъти през неговата еволюция. Ако вие не се слеете с вашата сродна душа, бъдете сигурни, че вашето сливане няма да трае дълго.
Но, да се върнем към душата. Основното, което трябва да помним, е, че душата е сила, способна да въздейства на материята, да я отправя към Небето, както и да привлича Небето, за да го осъществява на земята. На нас душата ни е необходима, за да обработваме материята: било да я направим по-субтилна, било да я сгъстим. Алхимиците наричат тези две действия „солве“ и „коагула“. Тях само душата е способна да ги осъществява. Нито духът, нито тялото могат, но душата може.
Ако в човешкото тяло потърсим съответствие на делението тяло, душа, дух, ще открием, че духът отговаря на главата, тялото - на областта на корема и стомаха и душата - на двете ръце. Това е много интересно, защото точно душата изпълнява две функции: сгъстява и разрежда, изпраща нагоре и привлича отгоре. Тези два процеса се представят с еврейската буква Алеф К. Алеф съдържа в себе си цялата наука, отнасяща се до дейността на душата. Душата е посредникът между Небето и Земята. Тя направлява земните течения към Небето и привлича небесните течения към Земята.
Из: Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванов)
* Омраам Микаел Айванов (1900-1986), Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Maste
