„Едно от най-големите предизвикателства на човешкото съществуване е да се научим да живеем с парадокса, че сме едновременно изключително силни и изключително уязвими.“
~ Приемате на полярностите
Един от ключовите моменти за постигането на истинско благоденствие е да изследваме, развиваме и поддържаме равновесието между различните енергии в себе си. Физическият свят е арена на дуализма. Животът на земята се състои от безкрайно много противоположности. На всяка истина противостои друга, също толкова основателна и обратна по смисъла си истина. Всяка енергия има своята съответна противоенергия. Едно от най-големите предизвикателства в еволюцията на личността е да развием и интегрираме в живота си максимално много от тези енергии. Колкото повече аспекти на своето същество откриваме и изразяваме, толкова по-голяма пълнота и цялост ще преживяваме. За тази цел трябва да се научим да приемаме и балансираме полярностите в живота.
~ Силата и уязвимостта
Всеки от нас притежава вътрешна сила. Ние се раждаме с нея, а задачата ни е да я усвоим, развием и изразим по свой собствен начин. В същото време, всички ние сме слаби човешки същества с нужди и емоции, които ни правят дълбоко уязвими. Рано или късно трябва да се научим да приемаме своята слабост - да я признаем и да поемем отговорност за нея.
Силата и уязвимостта са две противоположни енергии. Силата ни е способността да влияем на света около себе си. Уязвимостта ни, обратно, е способността ни да се влияем от него. За да можем да пребиваваме в живота богато, пълноценно и успешно, трябва да приемем и двете. Едно от най-големите предизвикателства на човешкото съществуване е да се научим да живеем с този парадокс: че сме едновременно изключително силни и изключително уязвими. Съществуват множество подобни парадокси, които ни налагат да приемем всички свои аспекти. Истинското изцеление се крие в себеприемането.
Този мироглед е доста различен от това, с което повечето сме свикнали. Съвременната западна култура следва линеен, поляризиран подход към двойнствеността на живота. Вместо да я разглежда холистично, като проявяваща еднакво ценни аспекти, произтичащи от по-голямото цяло, тя ги третира като „добри“ и „лоши“, „правилни“ и „погрешни“. От тази гледна точка ние сме принудени да избираме между противоположностите, вместо да ги уважаваме. Постоянно се мъчим да определим коя страна на дадена полярност е „добрата“ и „истинната“. След като изберем, започваме да подкрепяме и развиваме тази страна и да се стараем да избягаме от другата, която смятаме за „лоша“ и „измамна“.
Това не само ни превръща в съдници както на самите себе си, така и на другите, но и гарантира раздухването на вътрешния ни конфликт. Тъй като всички жизнени енергии са ни вродени и неразривно свързани с нашата същност, колкото и усилия да полагаме, ние не можем да елиминираме част от тях. Когато се опитаме да изберем едно качество пред друго, всъщност си обявяваме вътрешна война, която впрочем е прототип на всички войни, които се водят във външния свят.
Нека се върнем на противоположностите, които преди малко разгледахме - силата и слабостта. В нашето общество силата като цяло е на почит и уважение, докато слабостта и уязвимостта са белязани като срамни, смущаващи и нежелани. В резултат на този предразсъдък повечето хора се стремят по един или друг начин да развият силата си и да потиснат или най-малкото да скрият уязвимостта си. Това важи най-вече за мъжете поради традиционната непримиримост срещу проявите на слабост от страна на „силния пол“.
Проблемът е, че човешките същества наистина са слаби и уязвими. Пренебрегването на тази истина не я премахва. В „най-добрия“ случай можем да се научим да я крием от себе си и от останалите и да живеем в определена степен на собствено отрицание. Още по-тъжното е, че така се опитваме да се лишим от важен аспект на удовлетворението от живота. Нашата уязвимост е врата към възприемчивостта ни; без възприемчивост ние не можем да приемаме любовта, да преживяваме близост с любимите хора, не можем да осъществим себе си в пълнота.
Хората, които твърде много се идентифицират със силата и отричат слабостта си, могат да постигнат много неща. Но те няма да успеят да получат духовното и емоционално възнаграждение за това и рано или късно ще започнат да се питат какъв е смисълът на живота.
Въпреки културните предпочитания в полза на силата, много хора съзнателно или несъзнателно избират точно обратния житейски път. Те се опитват да отхвърлят или потиснат собствената си сила. Възможно е да се идентифицираме с уязвимостта си - от страх силата ни да не бъде възприета като заплаха или пък да не се превърне в действителна опасност за околните. За съжаление, този подход е точно толкова изкривен, колкото и описания по-горе. Отказвайки се от силата си, ние не можем да постигнем целите си в живота, да споделим дарбите си, да се грижим за себе си. Такива хора често се превръщат в жертви или на другите, или на обстоятелствата.
Едностранчивото идентифициране със силата или с уязвимостта често води до проблеми с парите и благоденствието. Ако се идентифицирате със силата, много вероятно е да се стремите към излишно материално благополучие за сметка на други същностни за развитието ви неща. Ако ли пък се идентифицирате със слабостта, може би сами ще блокирате способността си да изкарвате достатъчно пари и да успявате в живота.
От: „Пътят към истинското благоденствие“, Шакти Гауейн, изд. „Кибеа“, 2009 г.
